i ea1403da12425be3

малка мисъл постоянно се мъдреше някъде в главата ми. Дмитрий. Не го разпознах сред

стригоите, с които се сблъскахме. Фокусирала се изцяло върху нападателите, не се бях

вмъкнала в главата на Лиса, за да сверя ситуацията, но се чувствах напълно уверена, че

той беше в стаята. Щеше да остане с нея, като знаеше, че ще дойда и щеше да изчака, за

да се изправи лице в лице с мен.

Един от тях ще умре тази вечер. Лиса или Дмитрий.

Постигайки целта ни, вече не се нуждаех от повече защита. Ханс извади кола си за

първия стригой, с който се сблъска, като ме избута и се втурна в боя. Останалата част от

групата ми направиха нещо подобно.

Втурнахме се в стаята и ако преди малко си бях помислила, че онова е хаос, то не беше

нищо в сравнение с това, пред което се изправихме сега. Всички ние – пазители и

стригои – едва се събирахме в стаята, което значеше, че се биехме много близо един до

друг. Една жена стригой – тази, която Дмитрий беше ударил по–рано – дойде към мен.

Биех се на автопилот, едва усетих, че сребърният ми кол се заби в сърцето й. В тази

стая, пълна с крясъци, блъскане и смърт, имаше само трима души в целия свят, които

имаха значение за мен: Лиса, Кристиан и Дмитрий.

Най-накрая го намерих. Дмитрий беше с двамата ми приятели до отсрещната стена.

Никой не се биеше с него. Стоеше със скръстени ръце, крал, оглеждащ кралството си, докато войниците му се сражаваха с врага. Очите му се спряха на мен, изражението му

бе развеселено и очакващо. Всичко щеше да свърши тук. И двамата го знаехме.

Проправих си път през тълпата, избягвайки стригоите. Колегите ми навлязоха в мелето

заедно с мен, премахвайки всеки, който стоеше на пътя ми. Оставих ги да се бият, като

се приближавах към целта си. Всичко това, всичко случващо се, водеше към този

момент: последният сблъсък между Дмитрий и мен.

- Красива си, докато се биеш, - каза Дмитрий. Студеният му глас ме достигна ясно, въпреки рева от битката. - Като ангел-отмъстител, дошъл за да раздаде правосъдие от

Рая.

- Забавно, - казах аз, затягайки хватката си около кола. - Това е горе-долу причината, поради която съм тук.

- Ангелите падат, Роуз.

Почти го бях стигнала. Чрез връзката усетих кратък прилив на болка от Лиса. Изгарящ.

Никой още не я беше наранил, но когато с периферното си зрение видях как ръцете й се

раздвижват, разбрах какво се е случило. Кристиан бе направил това, за което го бе

помолила: бе прогорил въжетата й. Видях как се раздвижва, за да развърже Кристиан и

вниманието ми отново се върна на Дмитрий. Ако Лиса и Кристиан бяха свободни, то

толкова по-добре. Щеше да направи бягството им по-лесно, щом разчистехме

стригоите. Ако разчистехме стригоите.

- Мина през доста трудности, докато ме докараш тук, - казах на Дмитрий. - Много хора

ще умрат - твои и мои.

Той сви рамене, незаинтересован. Почти бях там. Пред мен пазител се биеше с плешив

стригой. Липсата на коса не бе привлекателна в комбинация с тебеширено бяла кожа.

Заобиколих ги.

- Няма значение, - каза Дмитрий. Напрегна се, когато го приближих. - Никой от тях

няма значение. Ако умрат, значи очевидно не са били ценни.

- Плячка и хищник, - промърморих аз, припомняйки си какво ми бе казал веднъж,

докато ме държеше като затворничка.

Стигнах до него. Вече никой не стоеше между нас. Бе различно от миналите ни двубои, където имахме изобилие от място и можехме да се преценим един друг и да планираме

атаките си.

Все още бяхме притиснати в стаята и за да се отдалечим от останалите, не бяхме

оставили разстояние между себе си. Това бе лошо за мен. Стригоите бяха по силни

физически от пазителите. Допълнителното място ни помагаше да компенсираме с

повече маневреност.

Все още обаче не ми се налагаше да маневрирам. Дмитрий се опитваше да ме накара аз

да направя първия ход. Все пак имаше добра стойка. Такава, която ми пречеше да

нанеса директен удар по сърцето му. Вероятно можех да му нанеса малко щети, ако го

порежех някъде другаде с кола, но сигурно щеше да успее да нанесе изпълнен със сила

удар от такова разстояние. Затова реших и аз да го чакам.

- Нали знаеш, че всичката тази смърт е заради теб? - каза той. - Ако беше ме оставила да

те пробудя... да сме заедно... ами, нищо от това нямаше да се случи. Щяхме още да сме

в Русия, в обятията един на друг и всичките ти приятели тук щяха да са в безопасност.

Никой от тях нямаше да умре. Всичко е по твоя вина.

- А хората, които щеше да ми се наложи да убия в Русия? - Настоях аз. Беше променил

малко стойката си. Беше ли това слабо място в защитата му? - Те нямаше да са в

безопасност, ако аз...

Ужасен звук от лявата ми страна ме сепна. Вече освободен, Кристиан беше блъснал

стола към стригой, който се биеше с пазител. Стригоят го отблъсна и той сякаш полетя

назад, блъскайки се в стената и се приземи на пода със зашеметен вид. Въпреки себе си, погледнах бързо и видях как Лиса тичаше до него. И Бог да ми помогне, тя носеше кол

в ръка. Нямах идея как беше успяла да се снабди с него. Може би го беше взела от

паднал пазител. Може би никой от стригоите не се беше сетил да я претърси, когато са