i ea1403da12425be3

познавах достатъчно добре – дори като стригой, за да преценя стратегията му. - И още

една група в сградата - точно преди склада.

Не бях сигурна, но не споменах това на Ханс. Предположението ми беше направено въз

основа на собствените ми инстинкти, базирано на какво бих направила аз и какво

мислех, че ще направи Дмитрий. Мислех, че ще е най-добре Ханс да се подготви за три

вълни от стригои.

И точно това направи той.

- Тогава ще се разделим на три групи. Ти ще водиш тази за извеждането на пленниците.

Друата група ще придружи твоята и евентуално ще се разделите. Те ще се бият с тези, които са вътре, което ще позволи на твоята група да изведе пленниците.

Звучеше толкова... военно. Изтегляне. Пленници. И аз... водач на екип. Имаше смисъл

заради връзката, но в миналото винаги използваха само знанията ми и ме оставяха на

страничната линия. Добре дошла сред пазителите, Роуз. В училище провеждахме

всякакви видове упражнения, разигравахме всякакви сценарии със стригои, които

инструкторите ни можеха да измислят. И все пак, докато стоях и гледах склада, всички

тези тренировки ми се струваха като детска игра, игра, която по никакъв начин не

можеше да се мери с това, пред което щях да се изправя след малко. За половин секунда

цялата тази отговорност изглеждаше плашеща, но бързо избутах тези тревоги. Това

беше нещото, за което бях обучена, това беше нещото, за което бях родена. Личните ми

страхове нямаха значение. Те бяха на първо място. Беше време да го докажа.

- Какво ще правим, щом не можем да ги издебнем? - попитах.Ханс имаше право за това, че стригоите щяха да ни усетят предварително.

Една почти дяволита усмивка се мярна на лицето му и той обясни плана си на групата, докато съставяше екипите. Тактиката му за подход беше смела и дръзка. Точно мой тип

план.

И просто така, ние потеглихме. Ако някой анализираше ходовете ни отстрани, би казал, че сме самоубийци. И може би бяхме. Но честно казано нямаше значение. Пазителите

не биха изоставили последната останала Драгомир. И аз не бих изоставила Лиса, ако

ще да имаше милиони от Драгомир.

След като промъкването беше изключено, Ханс настоя за атака с пълна мощност.

Екипът се качи в осемте джипа и прекоси улицата с много над разрешените скорости.

Заехме цялата ширина на улицата, като заложихме на липсващия трафик. Двата

успоредни джипа водеха групата и след тях имаше две редици от по три джипа.

Стигнахме до края на пътя, като джиповете спряха със свистене на гумите точно пред

склада и излязохме навън. Ако бавното промъкване не беше възможност, щяхме да ги

изненадаме с бързо и бясно нахлуване. Някои от стригоите наистина се изненадаха.

Очевидно бяха видели, че наближаваме, но всичко се случи толкова бързо, че имаха

съвсем малко време да реагират. Разбира се, след като си бърз и смъртоносен като

стригой, малко време е всичко, от което се нуждаеш.

Групата им се втурна към нас и “външният” отбор на Ханс ги пое – тези пазители

заставаха между моята група другата, която влизаше вътре.

Мороите, владеещи огъня, бяха зачислени към задната група, за да не подпалят

сградата, ако прибегнат до огъня вътре.

Екипът ми се движеше около битката, като непредвидимо попаднахме на няколко

стригоя, които не бяха попаднали в разсейващата клопка на първата ни група.

Решително игнорирах гаденето, което се появяше, когато бях близо до стригои. Ханс ме

бе инструктирал да не спирам, докато някой стгригой не се изпречи директно пред мен.

Той и още един пазител бяха зад мен, пазейки ме от опасности, които можеха да се

появят. Не искаше нищо да ме забави да стигна до Лиса и Кристиан.

Пробихме си път в склада, като влязохме в мръсен коридор, блокиран от стригои. Бях

права за с предположението си, че Дмитрий ще е поставил няколко за охрана. В тясното

пространство се получи задръстване и за няколко секунди всичко беше пълен хаос.

Лиса беше толкова близо. Сякаш ме викаше и аз изгарях от нетърпение, докато чаках

коридора да се разчисти. Групата ми беше отзад, като позволяваше на останалите да се

бият. Видях как стригои и пазители падаха повалени, но се стараех да остана

концентрирана. Боят сега, скръбта после. Лиса и Кристиан. Трябваше да се

концентрирам върху тях.

- Ето – каза Ханс, дръпвайки ме за ръката. Беше се отворила малка пролука пред нас.

Все още имаше твърде много стригои, но те бяха достатъчно разсеяни, за да успеем аз и

придружаващите ме да се промъкнем. Тръгнахме надолу по коридора, който прерасна в

голямо празно пространство, което беше средата на склада. Малко боклук и някакви

останки бяха всичко от нещата, складирани някога тук.

Имаше няколко врати, но сега не се нуждаех от връзката ми с Лиса, за да разбера къде е

тя. Трима стригои стояха, пазейки една от стаите отвън. Четирима охрана - Дмитрий ме

водеше с една точка. Но това нямаше значение. Моята група беше от десет човека.

Стригоите изръмжаха, очаквайки атаката ни. Чрез неизречен сигнал половина от

групата ни се заеха с тях. Останалата част от нас събориха вратата.

Въпреки опита ми да се концентрирам върху достигането до Лиса и Кристиан, една