i ea1403da12425be3

и тениска, както и моя назар. Ейдриън явно бе решил да не ме преоблича тази вечер, за

което му бях благодарна. Можеше да бъда като някоя от онези морои статистки, цялата

в пера и пайети. - Мислех, че ме отбягваш.

Все още не бях напълно сигурна къде беше връзката ни, въпреки неговото лекомислено

поведение в Магическия час.

Той изсумтя.

- Не е по мой избор, малък дампир. Тези пазители дават най-доброто от себе си да те

държат в усамотение. Е, не точно.

- Кристиан успя да се промъкне и да говори с мен по–рано, - казах аз, надявайки се да

избегна проблема, за който мислеше Ейдриън: че бих рискувала животи, за да спася

бившото си гадже. - Той ще се опита да научи Лиса как да намушква стригои.

Очаквах Ейдриън да се присъедини към възмущението ми, но той остана небрежен и

язвителен, както винаги.

- Не съм изненадан, че ще опита. Това, което ме изненадва, е, че той всъщност иска да й

помогне с тази налудничава теория.

- Достатъчно налудничаво е, че се обърна към него... и че явно могат да надвият

омразата си един към друг напоследък.

Ейдриън наведе глава, така че част от косата му падна над очите му. Сграда със сини

неонови палмови дървета хвърли страховит отблясък на лицето му, когато той ме

погледна разбиращо.

- Хайде де, и двамата знаем защо го прави.

- Защото той мисли, че следучилищната група на Мия и Джил му дава квалификация да

преподава такива неща?

- Защото му дава причина да бъде близо до нея – без да изглежда сякаш се е предал

първи. По този начин може все още да изглежда мъжкар.

Преместих се малко, така че светлините от гигантската реклама на ротативки да не

светят в очите ми.

- Това е нелепо. - Особено частта, в която Кристиан е мъжкар.

- Момчетата правят нелепи неща за любовта. - Ейдриън се протегна към джоба си и

извади пакет цигари. - Знаеш ли колко силно искам една от тези сега? Да, аз страдам, Роуз. Заради теб.

- Не ставай романтичен, - предупредих го, опитвайки да скрия усмивката си. - Нямаме

време за това, не и когато най–добрата ми приятелка отива да лови чудовища.

- Да, но как точно ще го намери? Това е проблем.

Нямаше нужда да разяснява кой е „той.”

- Наистина, - признах.

- И все още не е успяла да омагьоса кола така или иначе, така че докато не го направи, всички кунг–фу умения на света няма да имат значение.

- Пазителите не използват кунг–фу. И как разбра за кола?

- Тя ме помоли за помощт няколко пъти, - обясни той.

- Хъх. Това не го знаех.

- Ами, ти беше малко заета. Не че би пожертвала и една мисъл за горкото си гадже.

С всичките си задължения не бях прекарала много време в главата на Лиса – само

колкото да я проверявам.

- Хей, щях да те взема след работата на бюро някой ден. - Бях толкова уплашена, че

Ейдриън ще ми е ядосан след Вегас, а сега той беше тук, оживен и игрив. Малко

прекалено оживен. Исках да се фокусира върху проблема. - Какви са впечатленията ти

от омагьосването на Лиса? Ще успее ли да го направи скоро?

Ейдриън разсеяно си играеше с цигарите и аз се изкушавах да му кажа просто да запали

една. Това беше неговият сън, преди всичко.

- Неясно е. Не приемам омагьосването като нея. Странно е, когато и другите елементи

са в кола... манипулирането на Духа става по–трудно.

- Ти помагаш ли й? - попитах подозрително.

Той поклати глава развеселено.

- Ти как мислиш?

Поколебах се.

- Аз... не знам. Помагаш й с повечето неща за Духа, но да й помагаш с това означава...

- ... Да помагам на Дмитрий?

Кимнах, без да мога сама да довърша.

- Не, - каза Ейдриън накрая. - Не й помагам, просто защото не зная как.

Издишах с облекчение.

- Наистина съжалявам, - рекох му. - За всичко... за това, че излъгах къде бях и какво

правех. Беше грешка. И не разбирам... е, не разбирам, защо си толкова мил с мен?

- Трябва ли да бъда лош? - Той мигна. - По такива неща ли си падаш?

- Не! Разбира се, че не. Но ти беше толкова ядосан, когато дойде във Вегас и разбра

какво става. Просто си помислих... Не знам. Помислих си, че ме мразиш.

Развеселеността изчезна от лицето му. Той дойде до мен и постави ръце на раменете ми, тъмно зелените му очи бяха много сериозни.

– Роуз, нищо на този свят не би могло да ме накара да те мразя.

- Дори и това, че опитвам да съживя бившето си гадже?

Ейдриън ме задържа и дори в съня можех да усетя аромата на кожата и парфюма му.

- Да, ще бъда честен. Ако сега Беликов се резхождаше наоколо, жив, както си беше?

Щеше да има проблеми. Не искам да мисля какво би станало с нас, ако... е, не си струва

да губим време за това. Той не е тук.

- Аз все още... аз все още искам това с нас да стане, - казах меко. - Все още щях да

опитвам, дори, ако той беше тук. Просто ми е трудно да забравя някой, за когото ме е

било грижа.

- Знам. Направи каквото направи заради любовта. Не мога да съм ти ядосан заради това.

Беше глупаво, но такава е любовта. Имаш ли някаква идея какво бих направил заради

теб? За да те запазя в безопасност?

- Ейдриън... - Не можех да срещна погледа му. Изведнъж се почувствах недойстойна.

Беше толкова лесно да не го дооцениш. Единственото нещо, което можех да направя, бе

да положа глава на гърдите му и да го оставя да обвие ръцете си около мен. -

Съжалявам.