i ea1403da12425be3

Чудейки се кой може да я посещава в този час, тя отвори вратата и ахна като видя

Кристиан да стои пред нея. За мен също бе нереално. Част от мен продължаваше да

мисли, че сме в общите спални в училището, където правилата – на теория – държаха

момчетата и момичетата в разделени стаи. Ала вече не бяхме там. Технически вече

бяхме възрастни. Осъзнах, че трябва да е отишъл директно в стаята й, след като се видя

с мен.

Беше поразително колко бързо се повиши напрежението между тях. Букет от емоции

избухна в гърдите на Лиса, обичайната смесица от гняв, скръб и объркване.

- Какво правиш тук? - попита тя.

Същите емоции бяха и на лицето му.

- Исках да говоря с теб.

- Късно е, - каза тя твърдо. - Освен това май си спомням, че не обичаше да говориш

много.

- Искам да говорим за това, което е станало с Виктор и Робърт.

Това бе достатъчно, за да я разтърси от гняв. Тя погледна разтревожено в коридора и

след това му кина да влезе.

- Как разбра за това? - изсъска тя, като бързо затвори вратата.

- Току-що видях Роуз.

- Как успя да стигнеш до нея? Аз не мога да я виждам.

Лиса бе също толкова разочарована, колкото и аз заради това, че по–висшите ни

държаха разделени.

Кристиан сви рамене, като внимаваше да поддържа безопасна дистанция между тях в

малкия хол на апартамента. И двамата бяха скръстили ръце отбранително, въпреки че

мисля, че не осъзнаваха как се отразяват един друг.

- Промъкнах се в затворническия й лагер. Карат я да копае пръст с часове.

Лиса направи гримаса. От начина, по който ни държаха разделени, тя не знаеше много

за това, което върша.

- Горката Роуз.

- Справя се. Както винаги. - Очите на Кристиан се обърнаха към дивана и отворения

куфар, където сребърен кол лежеше най–отгоре върху копринена блуза. Съмнявах се, че

блузата ще оцелее след пътуването без милион гънки.

- Интересно нещо си носиш за посещение в колеж.

Лиса бързо затвори куфара.

- Това не е твоя работа.

- Наистина ли го вярваш? - попита той, игнорирайки коментара й. Той пристъпи напред, очевидно желанието му го караше да забрави, че иска да спазва дистанция. Дори и

толкова разсеяна колкото беше, заради настоящата ситуация, Лиса веднага стана

внимателна по отношение на новата им близост, начинът, по който той ухаеше, начинът, по който светлината блестеше върху черната му коса... - Мислиш ли, че можеш да

върнеш обратно стригой?

Тя отново върна вниманието си на разговора и поклати глава.

- Не знам. Наистина не знам. Но чувствам, че... чувствам, че трябва да опитам. Ако не

друго, искам да знам какво ще направи Духът в кола. Това е достатъчно безобидно.

- Не и според Роуз.

Лиса му се усмихна обезсърчено, осъзнала какво прави, и хвърляйки кола бързо.

- Не. Роуз не иска дори да се приближавам до тази идея – дори въпреки това, че иска да

е истина.

- Кажи ми истината. - Погледът му я изгори. - Мислиш ли, че имаш някакъв шанс да

победиш стригой?

- Не, - призна тя. - Едва ли бих могла и да го ударя. Но... както казах, чувствам, че

трябва да опитам. Трябва да опитам да се науча. Имам предвид, да намушкам някой.

Кристиан обмисли казаното за няколко секунди и след това отново посочи към куфара.

- Отиваш в Лехай сутринта?

Лиса кимна.

- И Роуз са я отрязали за пътуването?

- Разбира се.

- Кралицата предложи ли ти да вземеш друг приятел с теб?

- Направи го, - призна Лиса. - Лично тя предложи Ейдриън. Но той се цупи... и не съм

много сигурна дали съм в настроение за него.

Кристиан изглеждаше доволен от това.

- Тогава вземи мен.

Горките ми приятели. Не бях сигурна колко още шок можеше да понесе някой от тях

днес.

- Защо, по дяволите, бих взела теб? - възкликна тя. Всичкият й гняв се завърна след

предложението му. Беше знак, че е способна дори да кълне.

- Защото, - каза той със спокойно лице, - мога да те науча как да убиеш стригой.

Глава 13

- Сигурно можеш, - казах на глас на никого.

- Не, не можеш, - рече Лиса с изражение, съответстващо на моята собствена

скептичност. - Зная, че се учиш да се биеш с огън, но досега не си намушквал никого.

Лицето на Кристиан беше като от стомана.

- Учих се... малко. И мога да се науча още. Мия има приятели пазители, които я учат на

физическа борба и аз също се научих малко.

Споменаването на това, че той и Мия са работили заедно не подобри мнението на Лиса.

- Тук си от едва седмица! Говориш сякаш си тренирал години с някакъв експерт.

- По–добре е от нищо, - каза той. - И как по друг начин ще се научиш? От Роуз?

Възмущението и липсата на вяра на Лиса се поразсеяха.

- Не, - призна тя. - Никога. Всъщност, Роуз ще ме убие, ако ме хване да го правя.

Разбира се, че щях да го направя. Всъщност въпреки препятствията и персонала, който

ме държеше тук, се изкушавах да отида там още сега.

- Тогава това е шансът ти, - рече той. Гласът му стана ироничен. - Виж, знам, че нещата

между нас не са... страхотни, но това е без значение, ако ще се учиш на това. Кажи на

Татяна, че искаш да дойда с теб в Лихай. Няма да й хареса, но ще ти разреши. Ще ти

покажа какво мога през свободното ни време. После, когато се върнем, ще те отведа при

Мия и приятелите й.

Лиса се намръщи.

- Ако Роуз разбере...