i ea1403da12425be3

- Трябва някой, който използва Духа, - обясних аз. - Такъв с омагьосан с Духа кол и

после той... или тя... трябва да намушка стригоя.

- Дух... - Този елемент все още беше чужд за повечето морои и дампири, но не и за него.

- Като Соня. Знам, че духът трябва да ги прави по–привлекателни..., но кълна се, тя

никога не е имала нужда от това. Тя беше красива по свой собствен начин. - Както

винаги, лицето на Михаил прие онзи тъжен вид, който приемаше винаги, когато някой

споменеше госпожа Карп. Откакто се запознахме не го бях виждала наистина щастлив и

мислех, че ще изглежда наистина добре, ако се усмихнеше искрено. Изглежда внезапно

се засрами от това романтично отклонение и отново се завърна към работата. - Кой

използващ Духа би могъл да успее с намушкването?

- Никой, - казах категорично. - Лиса Драгомир и Ейдриън Ивашков са единствените,

които владеят Духа, които дори познавам, е, освен Ейвъри Лазар. - Не броях Оксана и

Робърт. - никой от тях няма умението да го направи – знаеш го толкова добре, колкото и

аз. А и Ейдриън не е заинтересован така или иначе.

Михаил беше хитър, схвана това, което не бях казала.

- Но Лиса е?

- Да, - признах аз. - Но ще й отнеме години да се научи да го прави. Ако не и по–дълго.

А тя е последната от рода си. Животът й не може да бъде рискуван просто така.

Истината в думите ми го нарани и не можех да не споделя болката и разочарованието

му. Както аз, така и той бе вложил много вяра в този отчаян опит да бъде събран отново

със загубената си любов. Тъкмо бях убедена, че това е възможно..., а сега невъзможно.

Мисля, че и на двамата щеше да ни е по-лесно, ако разберем, че всичко това е било

лъжа.

Той въздъхна и стана.

- Ами... оценявам, че тръгна по тази следа. Съжалявам, че наказанието ти е за нищо.

Свих рамене.

- Всичко е наред. Заслужаваше си.

- Надявам се... - Изражението му стана колебливо. - Надявам се всичко да свърши скоро

и да не повлияе на нищо.

- Да повлияе на какво? - Попитах остро, улавяйки нервността в гласа му.

- Просто... ами, пазители, които не се подчиняват на заповеди понякога търпят дълги

наказания.

- О. Това. - Отнасяше се за постоянния ми страх от това да бъда заклещена тук с

канцеларската работа. Опитвах се да гледам на това насмешливо и да не показвам колко

много ме плашеше тази възможност. - Сигурна съм, че Ханс блъфираше. Имам предвид, наистина ли ще ме кара да върша това завинаги, само защото избягах и...

Спрях и зяпнах, когато възбуден поглед проблесна в очите на Михаил. Отдавна бях

чувала как се е опитал да залови госпожа Карп, ала никога досега не се бях замисляла

логично. Никой не би опростил търсенето му. Трябвало е да напусне сам, нарушавайки

протокола и да се върне обратно, спотайвайки се, когато накрая се е отказал да я търси.

Трябва да си е навлякъл точно толкова проблеми, колкото и аз, когато тръгнах към

Националното Летище на Маями.

- Заради това... - преглътнах. - Заради това ли... сега работиш тук долу в подземието?

Михаил не отговори на въпроса ми. Вместо това погледна надолу с лека усмивка и

посочи купчината хартия пред мен.

- Ф е след Л, - каза той преди да се обърне и да си тръгне.

- По дяволите, - промърморих, поглеждайки надолу. Беше прав. Явно не можех да

подреждам нещата по азбучен ред толкова добре, докато наблюдавам Лиса. И все пак, веднага щом останах сама, това не ме спря да се върна в ума й. Исках да знам какво

прави... и не исках да мисля за това как това, което направих вероятно ще се счита за

по-лошо от постъпката на Михаил в очите на пазителите. Или че подобно – или по–

лошо – наказание може би е приготвено за мен.

Лиса и Кристиан бяха в хотел близо до колежа Лихай. Средата на вампирския ден

важеше дори и за човешкия университет. Обиколката на Лиса нямаше да започне преди

тяхната сутрин на следващия ден, което означаваше, че сега тя трябва да запълва

времето си в хотела и да се опитва да се приспособи към човешкия график.

„Новите” пазители на Лиса, Серена и Грант, бяха с нея, заедно с още трима

допълнителни, които кралицата бе пратила така или иначе. Татяна беше разрешила на

Кристиан да дойде и не беше дори наполовина толкова против, колкото Лиса се бе

опасявала – което още веднъж ме накара да се запитам дали кралицата наистина е

толкова ужасна за колкото я мислех. Присила Вода, близък съветник на кралицата, която

и двете с Лиса харесвахме, също придружаваше Лиса, докато тя разглеждаше

училището. Двама от добавените пазители останаха с Присила; третият остана с

Кристиан. Вечеряха заедно като група и после се оттеглиха в стаите си. Серена

всъщност стоеше с Лиса в нейната, докато Грант пазеше пред вратата. Да гледам всичко

това предизвика спазъм на болка в мен. Двойка пазители – за това бях тренирана аз.

Това бях очаквала да върша през целият си живот за Лиса.

Серена беше перфектен пример за това как пазителите трябва да стоят настрана,

едновременно присъстваща и неприсъстваща, докато Лиса закачаше дрехите си.

Почукване на вратата незабавно изстреля Серена в действие. Колът й беше в ръката й и

тя застана до вратата, като погледна през шпионката. Не можех да не се възхитя на