i ea1403da12425be3

времето й за реакция, въпреки че част от мен никога не би повярвала, че някой може да

пази Лиса по–добре от мен самата.

- Дръпни се, - каза Серена на Лиса.

Миг по–късно напрежението в Серена се изпари и тя отвори вратата. Грант стоеше там, с Кристиан до него.

- Дошъл е да те види, - каза Грант, сякаш не беше очевидно.

Лиса кимна.

- Ъм, да. Влизай.

Кристиан влезе вътре, когато Грант се обърна. Кристиан погледна Лиса

многозначително, като кимна леко към Серена.

- Хей, ъм, ще имаш ли нещо против да ни оставиш насаме? - Веднага щом думите

излязоха от устата на Лиса, тя се изчерви. - Имам предвид... ние просто... ние просто

трябва да поговорим за някои неща, това е всичко.

Серена запази изражението си почти неутрално, но беше очевидно, че мисли, че ще

правят нещо повече от говорене. Срещите на обикновените тийнейджъри обикновено

не бяха гореща клюка в света на мороите, ала Лиса, с нейната известност,

предизвикваше малко повече внимание с романтичните си афери. Серена сигурно

знаеше, че Кристиан и Лиса ходеха и бяха скъсали. Всичко, което знаеше сега бе, че

отново са заедно. Това, че Лиса го покани на това пътешествие несъмнено го

подсказваше.

Серена се огледа наоколо предпазливо. Балансът между защита и лично пространство

винаги беше труден с мороите и пазителите, а хотелските стаи като тази го правеха още

по–труден. Ако бяха по вампирски график и всички спяха по време на деня, не се

съмнявах, че Серена щеше да отиде в коридора при Грант. Но навън беше тъмно и дори

прозорец на петия етаж не можеше да бъде пречка за някой стригой. Серена не гореше

от желание да остави новата й поверена сама.

Апартаментът в хотела на Лиса имаше голяма дневна и място за работа, като спалнята

беше близо – през стъклените френски врати. Серена им кимна.

- Какво ще кажете просто да ида там? – умна идея. Спазваше личното им пространство, но беше близо. После Серена си извади заключенията и се изчерви. – Имам предвид...

освен ако не искате вие да идете там и аз ще...

- Не! – възкликна Лиса, като се притесни още повече. – Така е добре. Ние ще останем

тук. Просто ще си говорим.

Не бях сигурна за кого това беше от полза, за Серена или Кристиан. Серена кимна и

изчезна в спалнята с книга, която зловещо ми напомни за Дмитрий. Тя затвори вратата.

Лиса не бе сигурна доколко шумът можеше да мине оттам, затова включи телевизора.

- Боже, това беше гадно, - простена тя.

Кристиан изглеждаше изцяло спокоен, опрял се в стената. Не беше съвсем официален

по общоприетите правила, но си беше облякъл дрехи за вечерята по-рано и още ги

носеше. Стояха му добре, независимо от вечните му оплаквания.

- Защо?

- Защото тя мисли, че ние... че ние... е, знаеш.

- И? Голяма работа.

Лиса завъртя очи.

- Ти си момче. Разбира се, че за теб няма значение.

- Хей, не е сякаш не сме го правили. Освен това, по-добре е да си мисли това, отколкото

да знае истината.

Споменаването на отминалия им сексуален живот предизвика смесица от чувства –

срам, гняв и желание – но тя отказа да ги пощаже.

- Хубаво. Нека просто приключим с това. Очаква ни голям ден, спането ни никак няма

да е леко. Откъде ще започнем? Да донеса ли кола?

- Още няма нужда. Първо трябва просто да упражним някои основни движения, - той се

изправи и отиде до центъра на стаята, като измести масичката от пътя си.

Кълна се, ако нямах представа, самата гледка как двамата се опитват да проведат бойно

обучение сами би била смешна.

- Добре, - каза той. – Значи вече знаеш как да удряш.

- Какво? Не е вярно!

Той се смръщи.

- Но ти нокаутира Рийд Лазар. Роуз го спомена почти сто пъти. Никога не съм я чувал

да се гордее толкова с нещо.

- Удряла съм един човек в живота си, - уточни тя. – И Роуз ме наставляваше. Не знам

дали ще мога да го повторя.

Кристиан кимна, като изглеждаше разочарован – не от уменията й, а просто защото

беше нетърпелив и искаше да се втурне право към сериозните битки. Както и да е, той

обаче се оказа изненадващо търпелив учител, докато обясняваше за изкуството да

замахваш и удряш. Много от движенията му всъщност бяха видяни от мен.

Той беше прилежен ученик. Беше ли на ниво пазител? Не. Не и що се отнасяше до по-

дългите удари. А Лиса? Тя беше умна и войнствена, но не беше за боец, независимо

колко много искаше да помогне с това. Ударът й с Рийд Лазар беше красиво нещо, но

изглежда не стана от онези неща, които бяха естествени за нея. За щастие Кристиан

започна с елементарни отбягвания и наблюдаване на противника. Лиса все още беше

просто начинаеща, но изглеждаше многообещаващо. Кристиан изглежда се опираше на

инструктивните си умения, но винаги бях смятала, че владеещите Духа имаха някакъв

свръхестествен инстинкт да предусетят действията на другите. Съмнявах се обаче, че

това действаше при стригоите.

След известно време, прекарано така, Кристиан най-накрая се върна към нападенията и

именно тогава нещата тръгнаха зле.

Нежната, лечебна същност на Лиса не прилягаше на това и тя отказваше напълно да

нападне с цялата си сила от страх да не го нарани. Когато той осъзна какво ставаше, саркастичният му характер започна да се проявява.

- Хайде! Не се спирай.