i ea1403da12425be3

взема питие и да се пробвам на някоя игра. Вселената ми дължи малко късмет.

- Аз ще взема билетите, - каза Лиса, гледайки табела, която показваше накъде са

басейнът, стаите и бизнес центърът.

- Ще дойда с теб, - каза Еди. Докато преди изражението му беше обвиняващо, сега

изглежда отбягваше погледа ми.

- Добре, - казах аз, скръствайки ръце. - Кажете ми, когато свършите и ние ще ви

намерим. - Това беше за Лиса, означаваше, че ще ми каже чрез връзката ни.

Убеден, че е свободен, Ейдриън се насочи право към бара, а аз се повлякох след него.

- Том Колинс, - каза той на бармана морой. Ейдриън сякаш имаше мислен коктейлен

речник в главата си и просто ги отмяташе един по един. Почти никога не го бях виждала

да пие едно и също нещо два пъти.

- Да добавя ли още нещо? - попита барманът. Носеше впита бяла тениска и черна

папийонка и ми се струваше не по-стар от мен.

Ейдриън направи физиономия.

- Не.

Барманът сви рамене и се обърна, за да приготви питието.

“Още нещо” беше моройският код за добавяне на кръв в питието. Зад бара имаше

няколко врати, някои, от които вероятно водеха към захранващи. Като погледнах към

бара, успях да видя щастливи, смеещи се морои с обагрени в червено питиета. На някои

им харесваше мисълта да имат алкохол в питиетата си. Повечето, както се оказваше и

Ейдриън, не взимаха кръвта, освен ако не беше „директно от източника.” По общото

мнение нямаше същият вкус.

Докато чакахме, един по-възрастен морой, седящ до Ейдриън, погледна към мен и

кимна с одобрение.

- Добра си си взел, - каза той на Ейдриън. - Млада, но това е най-добрият начин. -

Типът, който пиеше или червено вино, или чиста кръв, посочи с глава към останалите

седящи в бара. - Повечето от тези са използвани и съсипани.

Проследих посоката, към която посочи, макар че нямаше нужда. Разпръснати между

хората и мороите бяха няколко дампири жени, облечени много бляскаво в копринени и

кадифени рокли, които оставяха малко на въображението. Повечето бяха по-стари от

мен. Тези, които не бяха, имаха уморени погледи, въпреки флиртуващият им смях.

Кървави курви. Погледнах свирепо мороя.

- Не смей да говориш за тях така или ще разбия тази чаша с вино в лицето ти.

Очите му се разшириха и погледна към Ейдриън.

- Раздразнителна е.

- Нямаш си представа, - каза Ейдриън. Барманът се върна с Том Колинс-а. - Тя имаше

лош ден.

Задникът морой не погледна отново към мен. Явно не приемаше заплахата ми и

наполовина толкова сериозно колкото трябваше.

- Всеки има лош ден днес. Чу ли новините?

Ейдриън изглеждаше отпуснат и весел след като изпи питието си, но стояща толкова

близо до него, усетих, че настръхна.

- Какви новини?

- Виктор Дашков. Нали знаеш, онзи тип, който отвлече момичето Драгомир и

заговорничеше срещу кралицата? Избягал е.

Ейдриън повдигна вежди.

- Избягал? Това е лудост. Чух, че е бил на някакво място с максимална охрана.

- Бил е. Никой не знае какво всъщност се е случило. Вероятно са замесени и хора... и

тук историята става странна.

- Как така странна? - попитах аз.

Ейдриън плъзна ръка около мен, което подозирах, беше тих знак да го оставя той да

говори. Или беше защото вярваше, че това беше „характерното” държание за кървавите

курви, или защото се притесняваше, че ще ударя онзи тип, не мога да кажа.

- Един от пазителите бил там, въпреки че твърди, че е бил под чужд контрол. Също

удобно казва, че всичко му е в мъгла и не си спомня много. Чух го от някакви кралски

особи, които помагат с разследването.

Ейдриън се засмя, отпивайки голяма глътка от питието си.

- Това е удобно. На мен ми звучи като вътрешна работа. Виктор имаше много пари.

Било е лесно да подкупи пазител. Мисля, че това е станало.

Имаше приятна мекота в гласа на Ейдриън и когато тънка, глупава усмивка се появи на

лицето на другия тип, осъзнах, че Ейдриън е използвал малко внушение.

- Обзалагам се, че си прав.

- Трябва да кажеш на приятелите си кралски особи, - добави Ейдриън.

- Вътрешна работа.

Типът кимна с готовност.

- Ще го направя.

Ейдриън задържа погледа му още няколко секунди и накрая погледна надолу към Том

Колинс-а. Изцъкленият поглед изчезна от лицето на мъжа, но знаех, че заповедта на

Ейдриън да разпространи историята с „вътрешната работа” ще остане. Ейдриън изгълта

остатъка от питието и остави празната чаша на бара. Щеше да каже нещо, когато нещо в

другия край на стаята привлече вниманието му. Мъжът морой също го забеляза и

проследих погледите и на двамата, за да видя какво толкова ги е впечатлило.

Изстенах. Жени, разбира се. Първо си мислих, че са дампири, тъй като явно видът ми

привличаше вниманието тук. Пред мен се откри двойна изненада. Жените бяха морои.

Морои, статистки във вариете, за да бъда по–точна. Бяха няколко, облечени в подобни

къси, дълбоко изрязани рокли с пайети. Само че всяка носеше различен украсен с

камъни цвят: медно, електриково... Пера и изкуствени диаманти блестяха в косите им, а

те се усмихваха и смееха, докато преминаваха през зяпналата тълпа, красиви и секси по

начин, различен от този на моята раса.

Което не беше изненада. Имах склонност да забелязвам мъже морои да гледат влюбено