i ea1403da12425be3

жени дампири по-често, просто защото аз бях дампир. Но, разбира се, мъжете морои

бяха привлечени и заслепени и от собствените си жени. Така оцеляваше расата им,

въпреки че мъжете морои се занасяха с дампири, накрая винаги свършваха с някой от

собствения им вид.

Статистките бяха високи и грациозни и свежото им, брилянтно появяване, ме накара да

си мисля, че са на път за представление. Можех да си представя какъв блестящ танца

трябва да правят. Можех да го оценя, но Ейдриън очевидно го оценяваше повече,

съдейки по широко отворените му очи. Сръгах го с лакът.

- Хей!

Последната от статистките изчезна през тълпата в казиното, зад табела, на която

пишеше ТЕАТЪР, точно както предполагах. Ейдриън погледна към мен, усмихвайки се

мошенически.

- Няма нищо лошо в гледането.

Той ме потупа по рамото.

Мороят до него кимна в съгласие.

- Мисля, че може да посетя шоуто днес. - Той завъртя питието си. - Цялата тази работа с

Дашков и бъркотията с Драгомир... натъжава ме за горкия Ерик. Той беше добър човек.

Погледнах съмнително.

- Познавали сте бащата на Лиса – Ерик Драгомир?

- Разбира се. - Мороят направи знак, че иска втора чаша. - Управител съм тук от години.

Беше тук през цялото време. Повярвай ми, той оценяваше тези момичета.

- Лъжеш, - казах аз спокойно. - Той обожаваше съпругата си.

Бях виждала родителите на Лиса заедно. Дори и толкова малка можех да видя колко

лудо влюбени са един в друг.

- Не казвам, че е правил нещо. Както гаджето ти каза, няма нищо лошо да гледаме. Но

много хора знаеха, че принц Драгомир обича да купонясва, където и да отиде – особено

ако има и женска компания. - Мороят въздъхна и повдигна чашата си. - Проклятие е

това, което се случи с него. Надявам се да хванат това копеле Дашков и да оставят

малкото момиче на Ерик намира.

Не харесвах намеците на този тип относно бащата на Лиса и се радвах, че тя не беше

наоколо. Притесни ме това, че наскоро бяхме открили, че братът на Лиса, Андре, също

беше момче на партитата, което се занасяше наоколо и разбиваше сърца.

Такова нещо ли протичаше в семейството? Това, което Андре правеше, не беше

правилно, ала имаше разлика между подвизите на тийнейджър и тези на женен мъж. Не

исках да го призная, но дори най–влюбените момчета се заглеждаха по другите жени, без да изневеряват. Ейдриън бе доказателството. Все пак не мислех, че на Лиса ще й

хареса идеята, че баща й е флиртувал с други жени. Истината за Андре беше

достатъчно тежка и не исках нищо да разбива ангелските спомени за родителите й.

Погледнах Ейдриън с поглед, който казваше, че ако послушаме този тип още малко,

наистина ще се стигне до юмручен бой. Не исках да стоим тук, ако Лиса дойдеше да ни

потърси. Ейдриън, винаги по–проницателен отколкото изглеждаше, ми се усмихна.

- Е, сладка моя, да опитаме ли късмета си? Нещо ми казва, че ще победиш останалите –

както винаги.

Погледнах го остро.

- Супер.

Ейдриън ми намигна и стана.

- Беше ми приятно да си поговорим, - рече той на мороя.

- На мен също, - каза мъжът. Действието на внушението отминаваше. - Трябва да я

обличаш по–добре, нали знаеш.

- Не се интересувам от това да слагам дрехи върху нея, - обяви Ейдриън, като ме

насочваше.

- Внимавай, - предупредих го през стиснати зъби, - или може ти да си този с винената

чаша в лицето.

- Играя роля, малък дампир. Такава, която гарантира, че ти няма да се забъркваш в

проблеми. - Спряхме близо до стаята за покер в казиното и Ейдриън ме изгледа от глава

до пети. - Въпреки това онзи тип беше прав за дрехите.

Изскърцах със зъби.

- Не мога да повярвам, че каза онези неща за бащата на Лиса.

- Клюките и слуховете никога не си отиват – ти от всички хора трябва да го знаеш. Няма

значение дали си мъртъв. Освен това, този разговор всъщност беше в наше – с което

имам предвид в твое – предимство. Вероятно някой друг вече е обсъдил теорията за

вътрешната работа. Ако този тип помогне да се разпространи още повече, със

сигурност никой няма да помисли, че най-опасният пазител на света е замесен.

- Предполагам. - Насила успокоих раздразнителността си. Винаги съм била готова да

започна битка и знаех със сигурност, че късчетата тъмнина, които бях събрала от Лиса

през последните 24 часа, правеха нещата по-лоши, точно както се опасявах. Смених

темата, като се насочих към по–безопасна почва. - Сега си доста мил, като се има

предвид колко ядосан беше по–рано.

- Не съм чак толкова щастлив, но помислих малко, - каза Ейдриън.

- О? Би ли ме просветлил?

- Не тук. Ще говорим по–късно. Имаме по–важни неща, за които да се тревожим.

- Като например да прикрием убийство и да се измъкнем от този град без да ни

нападнат стригои?

- Не. Като например да спечелим пари.

- Ти луд ли си? - Да зададеш този въпрос на Ейдриън не беше добра идея. – Току-що

избягахме от група кръвожадни чудовища и всичко, за което можеш да мислиш, е

хазарт?

- Фактът, че сме живи, означава, че трябва да живеем, - възрази той. - Особено когато

така и така имаме време.

- Ти не се нуждаеш от повече пари.

- Ще се нуждая, ако баща ми ме изгони. Освен това, всичко е, за да се насладя на играта.