i ea1403da12425be3

сега, което означаваше, че се бяхме забъркали в толкова проблеми, колкото и всеки

непокорен служител. Само Ейдриън избегна всякакви последици. Той можеше да прави

каквото си поиска.

И наистина, наказанието ми не беше толкова лошо, колкото можеше да бъде. Пък и

честно, какво можех да изгубя на този етап? Шансовете ми да пазя Лиса вече бяха

бегли, пък и никой не ме искаше за пазител освен Таша. Луд уикенд във Вегас – което

беше историята ни за прикритие – бе достатъчен, за да я разубеди да ме наеме. Беше

достатъчно и да накара някои от възможните наематели на Еди да оттеглят молбите си

той да им бъде пазач. Достатъчно все още го искаха, така че нямаше опасност да загуби

добрата си позиция, ала се чувствах ужасно виновна. Не беше казал и дума на някой за

това, което бяхме направили, но всеки път, когато ме погледнеше можех да видя укора в

очите му.

И видях доста от него следващите няколко дни. Оказа се, че пазителите тук имат

система, с която да се справят с тези, които не се подчиняват.

- Това, което сте направили, е било толкова безотговорно, че май трябва да ви върнат

обратно в училище. По дяволите, дори начално училище.

Бяхме в един от офисите в щаба на пазителите, крещеше ми Ханс Крофт, човекът, който

командваше всички пазители в Двореца и някой, който помагаше за назначаването на

пазители. Беше дампир, в началото на петдесетте, с буйни сиво-бели мустаци. Беше и

задник. Миризмата на цигарен дим винаги го заобикаляше. Еди и аз седяхме кротко

пред него, докато той крачеше наоколо с ръце зад гърба.

- Последният представител на рода Драгомир можеше да бъде убит заради вас – да не

споменавам и момчето Ивашков. Как мислите, че щеше да реагира кралицата на

смъртта на пра-племенника си? Говорим за подбиране на подходящия момент! Решили

сте да купонясвате точно когато човекът, който опита да отвлече принцесата, избяга. Не

че бихте знаели това, както виждам сте били твърде заети да играете на ротативките и

да използвате фалшивите си лични карти.

Потръпнах, когато отнесе нещата до Виктор, въпреки че, предполагам, трябваше да съм

облекчена, че не бяхме заподозрени за бягството му. Ханс счете гримасата ми за

признание за вина.

- Може и да сте се дипломирали, - обяви той, - но това не означава, че сте неуязвими.

Цялата тази среща ми напомни за времето, когато с Лиса се завърнахме в „Св.

Владимир”, когато ме наказваха за същото нещо: безразсъдно бягство и излагането й на

опасност. Само че този път Дмитрий го нямаше да ме защити. Този спомен предизвика

буца в гърлото ми, като си спомних лицето му, сериозно и великолепно, тези кафяви

очи, чувствени и страстни, когато говореше за мен и убеждаваше останалите в това

колко съм ценна.

Но не. Тук го нямаше Дмитрий. Бяхме само аз и Еди, сами, сблъскващи се с

последствията на истинския свят.

- Ти. - Ханс посочи Еди с късия си пръст. - Може и да имаш достатъчно късмет, за да се

измъкнеш оттук без много последици. Със сигурност ще имаш черна точка в досието си

завинаги. И тотално прецака шансовете си някога да имаш елитна кралска позиция с

други пазители, които да ти помагат. Въпреки това ще получиш назначение. Ще

работиш сам с някаква по-маловажна класа, вероятно.

Видните кралски особи имаха повече от един пазител, което винаги правеше защитата

по-лесна. Това, което Ханс искаше да каже, бе, че назначението на Еди ще бъде нисше –

това създаваше повече работа и опасност за него. Хвърляйки му кос поглед, отново

видях онзи твърд, решителен поглед на лицето му. Изглеждаше сякаш не му пука дали

ще трябва да пази цяло семейство сам. Или дори десет семейства. Всъщност издаваше

такива вибрации, сякаш може да го хвърлят сам в гнездо на стригои и той ще ги победи

всички, сам.

- А ти. - Острият глас на Ханс върна погледът ми обратно на него. - Ти ще си

късметлийка, ако изобщо някога имаш работа.

Както винаги, проговорих без да мисля. Трябваше да приема това тихо като Еди.

- Разбира се, че ще имам. Таша Озера ме иска. А и няма достатъчно пазачи, за да ме

държиш просто да седя наоколо.

Очите на Ханс пробляснаха с горчива развеселеност.

- Да, не достигат пазачи, но има много работа, която трябва да се върши – не само лична

защита. Някой трябва да държи в ред офисите ни. Някой трябва да стои и да пази

предните порти.

Замръзнах. Работа на бюро. Ханс ме заплашваше с работа на бюро. Всички мои ужасни

представи включваха как пазя някой обикновен морой, някой, когото не познавам и

когото вероятно ще намразя. Ала във всички тези сценарии щях да съм навън, в света.

Щях да бъда в движение. Щях да се бия и да защитавам.

Но това? Ханс беше прав. Имаше нужда и от пазители за административната работа в

Двореца. Наистина, държаха тук само шепа – бяхме твърде ценни, – но някой трябваше

да го прави. Да бъда един от тези някои беше прекалено ужасно, дори и да си го

представя. Да седиш цял ден, часове и часове..., като пазителите в Тарасов. Животът на

пазителя имаше не толкова бляскави, но нужни задачи.

Тогава наистина, наистина разбрах, че съм в истинския свят. Страхът пропълзя в мен.

Бях приела названието пазител, когато се дипломирах, ала бях ли разбрала какво