i ea1403da12425be3

- Ще довършим този разговор по-късно, - погледнах я строго. Загледахме се за момент и

после тя се обърна към Робърт. Все още усещах упоритост през връзката ни, което не

ми харесваше.

- Как омагьосваш кола? – попита го тя. – Още се уча.

Отново понечих да й се скарам, но помислих повече за това. Може би Робърт грешеше.

Може би всичко, което се искаше, за да върнеш стригой, беше омагьосан кол. Той

вероятно само си е мислел, че трябва да го направи владетел на Духа, защото той е

трябвало да направи така. Според слуховете. Освен това, много повече бих искала Лиса

да си направи защитни магии, отколкото да се бие. Ако това с омагьосването звучеше

прекалено трудно, ще трябва да се откаже от всичко.

Робърт погледна към мен и после към Еди.

- Един от вас трябва да си носи кол. Ще ви покажа.

- Не можеш да извадиш кол пред толкова хора, - възкликна Ейдриън, което изглежда

трябваше да бъде изключително мъдро откритие. – За хората може и да е странно, но

все пак очевидно си е оръжие.

- Прав е, - рече Еди.

- Можем да се върнем в стаята след вечеря, - каза Виктор.

Той гледаше доволно и празно. Проучих го, като се надявах, че изражението ми излъчва

недоверието ми. Дори и така надъхана, успях да усетя колебание и у Лиса. Тя не искаше

изобщо да изпълнява каквито и да било предложения от Виктор. Бяхме видели преди

колко отчаяно далеч може да стигне Виктор при опитите да изпълни плановете си. Беше

убедил собствената си дъщеря да се превърне в стригой и да му помогне да избяга от

затвора. От това, което знаехме, той планираше същото за...

- Това е, - ахнах аз, усещайки как очите ми се разшириха, докато го гледах.

- Това е какво? – попита Виктор.

- Затова си накарал Натали да се превърне. Мислел си... знаел си за това. За стореното

от Робърт. Щял си да използваш силите й на стригой и после отново да я върнеш.

Лицето на Виктор вече беше пребледняло дори повече и сякаш се състаряваше пред

очите ни. Самодоволният му вид изчезна и той извърна поглед.

- Натали е мъртва и няма как да се върне, - каза той сковано. – Няма смисъл да я

обсъждаме.

Някои от нас направиха опит да хапнат след това, но яйченото ми руло сега изглеждаше

безвкусно. С Лиса си мислехме за едно и също. Сред всички грехове на Виктор, винаги

бях смятала, че най-лошият беше това, че убеди дъщеря си да стане стригой. Именно

това ме беше накарало да го мисля за чудовище. Изведнъж се принудих да преоценя

нещата – да преоценя него. Ако той е знаел, че може да я върне, това правеше стореното

от него ужасно, но не толкова ужасно. Той още си беше зъл според мен, нямаше

съмнение. Но ако беше вярвал, че ще може да върне Натали, тогава означаваше, че той

вярва в силите на Робърт. Все още нямаше начин да допусна Лиса близо до стригой, но

тази невероятна история бе станала една идея по-възможна. Не можех да оставя нещата

без да проуча още.

- Можем да идем в стаята след това, - рекох накрая. – Но не за дълго. – думите ми бяха

за Виктор и Робърт. Робърт изглежда се беше загубил в собствения си свят, но Виктор

кимна.

Погледнах бързо Еди и получих още едно остро кимване, което обаче беше по-

различно. Той разбираше риска, който криеше срещата между братята на по-усамотено

място. Еди ми казваше, че ще бъде свръхбдителен – не че вече не беше.

Когато вечерята приключи, двамата с Еди се напрегнахме. Той вървеше близо до

Робърт, а аз останх до Виктор. Оставихме Лиса и Ейдриън между братята. Все пак, дори

и така близо едни до други ни беше трудно да вървим през претъпканото казино. Хора

се спираха на пътя ни, заобиколяха ни, минаваха буквално през нас... беше хаос. На два

пъти групата ни се раздели заради разсеяни туристи. Не бяхме много далеч от

асансьорите, но ставах неспокойна при възможността Виктор и Робърт да избягат сред

тълпата от хора.

- Трябва да се измъкнем от тълпата, - извиках към Еди.

Той отново ми кимна отсечено и зави рязко наляво, което ме изненада. Насочих Виктор

в същата посока и Лиса и Ейдриън свиха бързо, за да не изостанат. Бях объркана, докато

не видях, че наближаваме коридор с табела “АВАРИЕН ИЗХОД”. Далеч от

препълненото казино, нивото на шума рязко се понижи.

- Реших, че вероятно има стълби тук някъде, - обясни Еди.

- Умен пазител, - дарих го с доволна усмивка.

Още един завой и се озовахме пред портиерска стаичка в наше дясно, а пред нас – врата

с лепенка за стълби. Вратата изглежда водеше и навън, и към горните етажи.

- Чудесно, - рекох.

- Вие сте на 10-тия етаж, нали знаете – изтъкна Ейдриън. Проговяраше за пръв път от

известно време насам.

- Няма да ни попречи малко упражняване на... по дяволите, - внезапно спрях пред врата.

Имаше предупредителна табелка, която ни казваше, че ще се включи аларма, ако

вратата се отвори. – Ясно.

- Съжалявам, - каза Еди, сякаш той беше отговорен за това.

- Не си виновен ти, - казах, като се обърнах. – Да се връщаме, - щеше да се наложи да се

блъскаме в тълпата. Може би прекаленото обикаляне беше направило изгледите за

бягство за Виктор и Робърт непримамливи. Нито един от тях вече не беше млад, а

Виктор още не беше в добра форма.