i ea1403da12425be3

- Това, което е мъртво, невинаги остава такова… - думите на Робърт не бяха насочени

към Ейдриън. Бяха адресирани до мен. Потреперих.

- Как? Как го направихте?

- С кол. Убих я с кол, което следователно я върна към живота.

- Добре, - рекох. – Това вече е лъжа. Убивала съм доста стригои с кол и повярвайте ми, останаха си мъртви.

- Не с обикновен кол, - пръстите на Робърт затанцуваха по ръба на чашата му. – По-

специален кол.

- Кол, който е омагьосан от владетел на Духа, - рече Лиса изведнъж.

Той я погледна и се усмихна. Усмивката му беше зловеща.

- Да. Ти си много умно момиче. Умно и мило. Мило и добро. Виждам го в аурата ти.

Зяпнах в масата, умът ми запрепуска. Кол, омагьосан със силата на Духа. Сребърните

колове бяха омагьосани с четирите основни елемента на мороите: земя, въздух, вода и

огън. Това съчетание на живот унищожаваше немъртвата сила у стригоите. Скорошното

ни откритие за омагьосването на предмети с Духа въобще не ни беше подсетило за

омагьосване на кол. Духът лекуваше. Духът ме беше върнал обратно от мъртвите.

Обединен със силите на другите елементи в кол, дали наистина беше възможно онази

чернота, която обхващаше стригоите, да бъде заличена, така да се каже да

“рестартираш” човека в правилната му същност?

Бях благодарна, че храната пристигна, защото мозъкът ми все още работеше на бавни

обороти. Яйченото руло осигуряваше възможност за размисъл.

- Наистина ли е толкова лесно? – попитах накрая.

Робърт изсумтя.

- Изобщо не е лесно.

- Но вие казахте... казахте, че ни трябва омагьосан със силите на Духа кол. И след това

да убия стригоя с него. - Е, не да го убия. Подробностите не бяха от значение.

Усмивката му се завърна.

- Не ти. Ти не можеш да го направиш.

- Тогава кой...., - спрях, като останалите думи умряха на устните ми преди да ги

изговоря. – Не. Не.

- Целунатият от сянката няма дарът на живота. Само благословените със силата на

Духа, - обясни той. – Въпросът е: кой е способен да го направи? Милото момиче или

Пияният младеж? - Очите му запрескачаха между Лиса и Ейдриън. – Залагам на

Милото момиче.

Именно тези думи ме изхвърлиха от унеса ми. Всъщност именно те разбиха всичко,

тази идеалистична мечта да спася Дмитрий.

- Не, - повторих. – Дори и да беше възможно – а не съм сигурна дали да ви вярвам – тя

не може да го направи. Няма да й позволя.

И в противовес със събитията, почти толкова удивително като разкритието на Робърт, Лиса се извъртя към мен, като гняв преливаше през връзката ни.

- И откога ти можеш да ми казваш какво мога и не мога да направя?

- Откакто не си се обучавала изобщо за пазител и не знаеш как да пронижеш стригой с

кол, - отвърнах равно, като опитах да запазя спокойствие. – Веднъж само удари Рийд и

това беше достатъчно трудно, - когато Ейвъри Лазар се беше опитала да завземе ума на

Лиса, тя бе изпратила своя целунат от сянката брат, за да й свърши мръсната работа. С

моя помощ Лиса го бе ударила и го бе задържала надалеч по този начин. Беше

изпълнено красиво, но тя не го одобряваше.

- Направих го, нали? – възкликна тя.

- Лис, раздаването на юмруци е нищо в сравнение с пронизването на стригой. И това

всъщност въобще не включва факта, че като за начало трябва да се изправиш срещу

такъв в опасна близост. Мислиш ли, че ще можеш да получиш възможност да го

прободеш преди да те ухапе или да ти прекърши врата? Не.

- Ще се науча, - решителността в гласа и ума й беше достойна за уважение, но

отнемаше години на пазителите, за да се научат на тези неща и все пак много от тях

биваха убити.

Ейдриън и Еди изглежда се чувстваха неудобно по средата на караницата ни, ала

Виктор и Робърт изглеждаха заинтригувани и развеселени. Това не ми се нравеше. Не

бяхме дошли, за да ги забавляваме.

Опитах да сменя опасната тема като отново се извърнах към Робърт.

- Ако владеещ Духа върне обратно стригой, то тогава този човек ще бъде целунат от

сянката, - не изтъкнах това очевидно заключение пред Лиса. Част от причината за

лудостта на Ейвъри (като изключим главното от използването на Духа) беше

свързването й с повече от един човек. Това нещо беше направило нещата така

нестабилни, че в крайна сметка бързо довело хората, участващи в това до лудост и

мрак.

Очите на Робърт се замечтаха още повече, докато той гледаше в мен.

- Връзките се образуват, когато някой умре – когато душата всъщност си отиде и

продължи към света на мъртвите. Връщането й е това, което прави целунатите от

сянката хора. Знакът на смъртта ги белязва, - погледът му внезапно се фокусира върху

мен. – Както е при теб.

Отказах да извърна поглед, въпреки тръпките, които ме побиха при думите му.

- Стригоите са мъртви. Спасяването на стригой означава, че душата му също е върната

от владенията на мъртвите.

- Не, - възпротиви се той. – Душите им не продължават. Душите им се реят... нито в този

свят, нито в някой друг. Грешно е и е неестествено. Именно това ги прави такива. Да

убиеш или да спасиш стригой връща душата в нормалното й състояние. Няма никаква

връзка.

- Тогава няма опасност, - каза ми Лиса.

- Освен тази, че стригоят може да те убие, - изтъкнах аз.

- Роуз...