i ea1403da12425be3

се настани на леглото.

- Искаш ли да опиташ късмета си долу? – той погледна към Лиса. – Владеещите Духа

имат невероятни умения на картоиграчи. Няма нужда да ти казвам колко си добра в

разгадаването на хората, - тя не отговори.

- Никой няма да напуска стаята, - казах. Не ми харесваше идеята да бъдем приклещени

тук горе, но не можех да рискувам опит за бягство или клопка от стригой в някой тъмен

ъгъл в казиното.

След като изми боята от косата си, Лиса издърпа един стол до прозореца. Тя отказа да се

доближи до Виктор. Седнах с кръстосани крака на второто легло, където имаше още

доста място, за да може и Еди да седне, но той остана изправен и опрян в стената, в

идеалната пазителска поза, докато наблюдаваше Виктор. Не се съмнявах, че Еди

можеше да стои така с часове, независимо колко неудобно му беше. Всички бяхме

тренирани да не се поддаваме на суровите условия. Той доста добре запазваше строго

изражение, ала от време на време го хващах, че изучава Виктор любопитно. Еди беше

до мен в тази акция на държавна измяна, но все още не знаеше защо го бях направила.

Бяхме в стаята от няколко часа, когато някой почука на вратата. Скочих веднага.

С Еди застанахме един срещу друг, и двамата изопнати от изостреното ни внимание,

ръцете ни посягаха към коловете.

Бяхме поръчали обяд преди час, но румсървисът отдавна беше дошъл и изчезнал. Беше

прекалено рано да е Робърт и освен това, той не знаеше в коя стая сме. Обаче не усещах

и гадене. Не стригои бяха пред вратата ни. Срещнах погледа на Еди, като си пратихме

мълчаливи съобщения какво да правим.

Но Лиса първа направи нещо, като се изправи от стола си и направи няколко крачки

през стаята.

- Ейдриън.

- Какво? – възкликнах аз. – Сигурна ли си?

Тя кимна. Владеещите Духа обикновено само виждаха аури, но можеха и да се усещат

един другиго, ако бяха достатъчно близо – точно както беше станало в затвора. Все пак

никой от нас не помръдна. Тя ме погледна студено.

- Той знае, че съм тук, - изтъкна тя. – И той може да ме усети.

Въздъхнах, все още държейки ръка на кола си и тръгнах към вратата. Надникнах през

шпионката. Застанал там, с развеселено и отпуснато изражение, беше Ейдриън. Не

виждах никого другиго и тъй като не усещах стригои, най-накрая отворих вратата.

Лицето му светна от радост, когато ме видя. Като се наведе напред, той ме целуна бързо

по бузата преди да влезе в стаята.

- Хора, наистина ли мислехте, че ще избягате на парти уикенд без мен? Особено тук от

всички места…

Той замръзна и това беше от онези редки моменти, в които Ейдриън Ивашков е хванат

абсолютно и тотално неподготвен.

- Знаете ли, - рече бавно той, – че Виктор Дашков седи на едно от леглата ви?

- Да, - казах. – И за нас беше шок.

Ейдриън премести погледа си от Виктор и огледа стаята, като забеляза Еди за пръв път.

Еди стоеше така неподвижно, че на практика изглеждаше като част от мебелите.

Ейдриън се извърна към мен.

- Какво, по дяволите, става? Всички го търсят!

Думите на Лиса ми заговориха през връзката ни. Можеш да му кажеш. Знаеш, че той

няма да си тръгне сега.

Беше права. Не знаех как Ейдриън ни беше открил, но сега, когато това бе факт, нямаше

къде да отиде. Погледнах колебливо към Еди, който позна какво мислех.

- Всичко е наред, - рече той. – Вървете да поговорите. Няма да позволя да се случи

нещо.

И аз съм достатъчно силна, че да успея да му повлияя с внушението, ако опита нещо, добави Лиса.

Въздъхнах.

- Добре. Веднага се връщаме.

Хванах ръката на Ейдриън и го поведох навън. Веднага щом бяхме във фоайето, той

отново започна.

- Роуз, какво…

Поклатих глава. Времето, което бяхме прекарали тук, бе достатъчно изпълнено с шум

от други гости на хотела, които бяха разговаряли тук, за да се досетя, че приятелите ми

ще чуят разговора ни, ако го проведем тук. Вместо това с Ейдриън се качихме в

асансьора и се отправихме надолу, където шумът от казиното щеше да замаскира

думите ни. Намерихме едно отдалечено ъгълче и Ейдриън буквално ме бутна в стената

с мрачно изражение. Небрежното му държание понякога ме дразнеше, но го

предпочитах пред разстроеното му, най-вече защото се страхувах от това, което Духът

можеше да добави.

- Оставяш ми бележка, в която казваш, че се измъквате за един последен купонджийски

уикенд, а вместо това те намирам с един от най-известните престъпници на света?

Когато си тръгнах от двореца, всички говореха за това! Този не се ли беше опитал да те

убие?

Отвърнах на въпроса му с въпрос.

- Как изобщо ни намери?

- Кредитната карта, - каза той. – Чаках да я използваш.

Очите ми се разшириха.

- Обеща ми, когато ми даде всичко това, че няма да ме шпионираш! – тъй като сметките

и картите ми бяха неговата помощ, знаех, че ще има достъп до записи, но му вярвах, когато беше обещал, че ще уважи желанието ми за лично пространство.

- Когато беше в Русия, спазих това обещание. Сега е друго. Продължих да проверявам

компанията и веднага след като се появи чартърният полет се обадих и открих къде

отивате, - пристигането на Ейдриън толкова скоро след нашето не беше чак толкова

невероятно, ако беше следял картата. Веднага щом бе получил информацията, от която