i ea1403da12425be3

голяма част от деня. През това време продължих да разпитвам Виктор за брат му и

мястото му в Лас Вегас, и най-накрая получих отговора, който исках. Виктор щеше да

ни каже накрая, но мисля, че се беше отказал от садистичната тръпка от протакането на

отговора.

- Робърт не живее съвсем в Лас Вегас, - обясни той. – Има малка къща – хижа,

предполагам – до Ред Рок Каньон, на километри от града.

Ах. Сега това беше повече отколкото очаквах. Лиса се стегна при споменаването на

хижата и почувствах неспокойствие през връзката ни. Когато Виктор я беше отвлякъл, той я беше завел в една хижа в гората и я беше измъчвал там. Погледнах я възможно

най-успокоително. В такива моменти ми се щеше връзката да беше двустранна, за да

мога наистина да й изпратя утешението си.

- Значи отиваме там?

Виктор изсумтя.

- Определено не. Робърт цени личното си пространство прекалено много. Не би пуснал

непознати в дома си. Но ще дойде до града, ако го помоля.

Лиса ме погледна. Виктор може да ни прави капан. Има много поддръжници. Сега,

когато е навън, може да им се обади, вместо да повика Робърт да се срещне с нас.

Кимнах й едва доловимо, като отново пожелах да мога да й отговора чрез връзката ни.

И аз бях помислила за това. Беше наложително да не оставяме Виктор сам, за да се

обажда без наблюдение. И всъщност този план да се срещнем в Лас Вегас ме накара да

се почувствам по-добре. За наша собствена безопасност от привържениците на Виктор, беше по-добре да се видим в града, отколкото там някъде сред нищото.

- Тъй като бях в помощ, - рече Виктор, - имам правото да знам какво искате от брат ми, -

той погледна към Лиса. – Искате уроци за Духа? Трябва да сте свършили доста добра

разузнавателна работа, за да разберете за него.

- Нямаш право да знаеш плановете ни, - отвърнах остро. – И сериозно? Ако трябва да

огледаме кой е бил най-полезен тук, ние абсолютно те бием по точки. Имаш много за

вършене, за да наваксаш след това, което направихме в Тарасов.

Единственият отговор на Виктор беше крива усмивка.

Известно време от полета ни беше през нощта, което означаваше, че беше ранна сутрин, когато пристигнахме в Лас Вегас. Сигурността на слънчевата светлина. Изненадах се да

видя колко претъпкано бе летището. Частното в Сиатъл имаше достатъчно количество

самолети, но летището във Феърбанкс беше почти изоставено. Мястото тук беше

учудващо претъпкано с малки джетове, много, от които направо крещяха “лукс”. Не

трябваше да се изненадвам. Лас Вегас беше място за много знаменитости и други

заможни хора, много, от които вероятно не можеха да се принизят дотам, че да пътуват

с пътническите самолети с обикновените пасажери.

Имаше таксита, които ни спестяваха мъченията с наемането на друга кола. Но когато

шофьорът ни попита къде отиваме, всички останахме мълчаливи. Обърнах се към

Виктор.

- Към центъра на града, нали? Лас Вегас Стрип?

- Да, - съгласи се той. Той беше уверен, че Робърт ще иска да се види с непознати

някъде на публично място. Някъде, където лесно може да се слее с тълпата.

- Стрип-ът е голямо място, - каза шофьорът. – Имате ли някое определено местенце

предвид или просто да ви оставя по средата на улицата?

Тишина ни обгърна. Лиса ме погледна с многозначителен поглед.

- “Часът на вещиците”?

Обмислих това. Лас Вегас беше любимо място за някои морои. Яркото слънце го

правеше по-малко привлекателен град за стригоите, а казината без прозорци създаваха

удобна, тъмна атмосфера. “Часът на вещиците” беше хотел и казино, за който всички

бяхме чували. Докато там имаше много хора, всъщност беше притежание на морой,

така че имаше доста от тайните характеристики, за да се превърне в идеално място за

вампири. Захранващи в скрити стаички. Специални салони само за морои. Приличен

брой пазители, които патрулират.

Пазители...

Поклатих глава и погледнах Виктор косо.

- Не можем да го заведем там, - от всички хотели в Лас Вегас, “Часът на вещиците”

беше последното място, в което би трябвало да искаме да отидем. Бягството на Виктор

вероятно беше новина номер едно в света на мороите. Да го заведем в най-големия кръг

от морои и пазители във Вегас вероятно бе най-лошото, което можехме да направим на

този етап.

В огледалото за задно виждане лицето на шофьора изглеждаше нетърпеливо. Еди най-

накрая наруши мълчанието.

- “Луксър”.

Аз и той бяхме на задната седалка, Виктор между нас и се наведох към него.

- Това пък откъде ти хрумна?

- Намира се някъде между сегашното ни местоположение и “Часът на вещиците”. – Еди

внезапно изглеждаше някак глуповато. – И винаги съм искал да отседна там. Имам

предвид, ако идваш във Вегас, защо да не отседнеш в пирамида?

- Не можеш да оспориш тази логика, - рече Лиса.

- Тогава “Луксър” да бъде, – казах на шофьора.

Возихме се в мълчание, всички – е, като изключим Виктор – зяпаха през прозорците с

благоговение. Дори и през деня улиците на Лас Вегас бяха пълни с хора. Младите и

наперените вървяха редом с по-възрастни двойки от Централна Америка, които

вероятно спестяваха ли, спестяваха за подобно пътуване. Хотелите и казината, покрай

които минавахме, бяха огромни, бляскави и приветстващи.