i ea1403da12425be3

всичко това, само защото ни е липсвала приятната ти компания.

- Това си е трудно за вярване.

Присвих очи.

- Искаме да намерим брат ти. Робърт Дору.

Изпитах удоволствието от това, че за миг хванах Виктор неподготвен. После мазното му

изражение се върна.

- Разбира се. Това вероятно е последвало от въпрос на Ейб Мейзър, нали? Трябваше да

се досетя, че няма да приеме “не” за отговор. Разбира се, никога не бих се сетил, че си

се съюзила с него.

Виктор очевидно не знаеше, че всъщност имах кръвна връзка с Ейб, но нямаше да го

просветля в това.

- Няма значение, - казах студено. – Сега, ще ни заведеш при Робърт. Къде е той?

- Забравяш, Роуз, - замисли се Виктор. – Не си ти тази, която използва внушението тук.

- Не, но аз съм тази, която може да те върже и да те остави на пътя, като се обади

анонимно на затвора с координатите ти.

- Откъде да знам, че няма да изтръгнеш каквото искаш от мен и после да ме върнеш там

и без това? – попита той. – Нямам причина да ти вярвам.

- Прав си. И аз със сигурност не бих се доверила на себе си. Но ако нещата се получат, има шанс да те пуснем след това, - не, наистина нямаше. – Искаш ли да заложиш на

това? Никога няма да получиш друга такава възможност и го знаеш.

Виктор нямаше остроумна шегичка за това. Още една точка за мен.

- Е, - продължих аз – ще ни заведеш ли при него или не?

Мисли, които не можех да прочета, се завъртяха зад очите му. Без съмнение вече

правеше схеми за превръщането на това в негово предимство, вероятно се чудеше как

можеше да избяга преди да стигнем до Робърт. Аз бих направила така.

- Лас Вегас, - рече Виктор накрая. – Трябва да идем в Лас Вегас.

Глава 8

След като се бях оплакала на Ейб от това, че винаги отивам на отдалечени и скапани

места, сега трябваше да съм развълнувана, че отивах в Града на греха. Имах няколко

възражения относно следващото ми епично пътуване. Първо, място като Лас Вегас бе

последното, на което бих очаквала да бъде един полу-луд отшелник. От това, което бях

чувала, Робърт беше избягал и искаше да бъде сам. Напрегнат, изпълнен с туристи град, не беше съвсем това, което съвпадаше с описанието. Второ, градове като този бяха

перфектни места за жертви за стригоите. Претъпкани. Луди. Малко забрани. Много

беше лесно за хората да изчезват – особено когато повечето от тях излизаха нощем.

Часто от мен беше сигурна, че това беше трик на Виктор, но той се закле, че казва

истината. Така че, без всякакви други следи, Лас Вегас стана следващата ни

дестинация. Нямахме много време за обсъждане така или иначе, след като знаехме, че

пазачите ще ни търсят във Феърбанкс. Разбира се, заклинанията на Лиса бяха

замаскирали чертите ни достатъчно, че да не търсят хора с нашите описания. Обаче

знаеха как изглежда Виктор, така че колкото по-скоро се махнехме от Аляска, толкова

по-добре.

За съжаление имахме малък проблем.

- Виктор няма лични документи, - каза Еди. – Не може да се качи на самолета.

Беше вярно. Всички притежания на Виктор бяха иззети от затворническите управители

и в суматохата от обезвредяването на наблюдателните устройства и отстраняването на

половината пазачи, съвсем не ни беше останало време да претърсим за личните му

вещи. Внушението на Лиса беше феноменално, ала тя беше изтощена след случката в

затвора. Освен това пазачите със сигурност щяха да проверят летището.

Нашият “приятел” Бъд, човекът с колите под наем, ни предостави решение. Той изобщо

не беше трогнат, когато видя как върнахме колата му с толкова драскотини след

страшното каране на Еди, но достатъчно пари в брой най-накрая спряха мърморенията

му относно “даването под наем на някакви хлапаци”. Именно Виктор измисли

алтернативен план и го предложи на Бъд.

- Има ли частно летище наблизо? Със самолети, които можем да наемем?

- Разбира се, - каза Бъд. – Но няма да е евтино.

- Това не е проблем, - казах аз.

Бъд ни погледна въпросително.

- Да не сте ограбили банка или нещо такова?

Не, но си бяхме взели доста пари в брой. Лиса имаше сметка, в която всеки месец се

внасяха пари, докато тя навършеше 18, както и кредитна карта без лимит. Аз самата си

имах кредитна карта, останала ми, след като убедих със сладките си думи Ейдриън да

спонсорира пътуването ми до Русия. Бях освободила другите активи, които той ми бе

отпуснал, като огромната банкова сметка, която ми беше открил. Но, грешно или не, бях

решила да си запазя една кредитна карта под ръка просто в случай на спешност.

Това със сигурност беше спешен случай, затова използвахме картата, за да платим за

част от частния полет. Пилотът не можеше да ни закара чак до Лас Вегас, но успя до

Сиатъл, където успяхме да се свържем с друг пилот, когото той познаваше и който

щеше да ни закара до края. Още пари.

- И отново Сиатъл, - рекох замислено, точно преди самолетът да излети. Интериорът на

малкия джет включваше четири места, две от всяка страна, едно срещу друго. Седнах

до Виктор, а Еди – срещу него. Бяхме решили, че това ще е най-добрата защита.

- Какво за Сиатъл? – попита Еди объркан.

- Няма значение.

Малките частни джетове не са толкова бързи колкото големите, и пътуването ни отне