i 6bbe1fb40ba7fe1e

надолу по врата и рамото ми, отмествайки презрамката на роклята ми и обсипвайки

кожата ми с жадни целувки. Ръката му все още беше върху голото ми бедро и аз обезумяла

се опитвах да сваля ризата му.

Изведнъж, с изненадваща грубост, той се дръпна от мен и ме отблъсна. Първо си

помислих, че това е просто част от играта между нас, докато не осъзнах, че той нарочно ме

отблъсква.

- Не, - каза той с твърд глас. - Още не. Не и докато не бъдеш пробудена.

- Защо? - попитах аз отчаяно. Не можех да мисля за нищо друго освен за докосването му -

и, добре де, още едно ухапване. - Защо това има значение? Има ли... има ли някаква

причина, поради която не можем? - Преди да дойда тук дори не бях мислила за секс със

стригой... може би просто не беше възможно.

Той се наведе над мен и приближи устни до ухото ми.

- Не, но ще бъде толкова по-добре, ако си пробудена. Остави ме да го направя... остави ме

да го направя и можем да правим каквото си поискаме...

Беше като чип за залагане, осъзнах смътно. Той ме искаше – сякаш бе написано на челото

му, – но използваше секса като примамка, за да се предам. Честно ли? Бях на ей толкова да

се предам. Тялото надделяваше над ума ми – почти.

- Не, - изхленчих аз. - Аз... страх ме е...

Опасният поглед се смекчи и макар да не изглеждаше съвсем като Дмитрий от преди,

имаше нещо по-малко стригойско в него.

- Роуз, мислиш ли, че бих направил нещо, което ще те нарани? – не бяхме ли провеждали

разговор за това, че вариантите ми бяха да се превърна в стригой или да умра? Второто

изглеждаше сякаш ще боли, но не го споменах сега.

- Ухапването... превръщането ще боли...

- Казах ти: ще бъде като това, което вече сме правили. Ще ти хареса. Няма да боли, кълна

се.

Погледнах встрани. По дяволите. Защо не може все още да бъде зловещ и страховит? Беше

толкова по-лесно да тропна с крак и да се възпротивя. Дори във вихъра на страстта можех

да устоя. Но някак... да го виждам такъв спокоен и разумен... беше твърде близо до онзи

Дмитрий, когото обичах. И от това беше трудно да се отметна. За пръв път превръщането

ми в стригой изглеждаше... не толкова лошо.

- Не знам, - казах аз неуверено.

Той ме пусна и седна, безсилие изпълваше чертите му. Беше почти облекчение.

- Търпението на Галина се изчерпва. Моето също.

- Ти каза, че все още имаме време... Просто трябва да помисля още... - Колко дълго можех

да използвам това извинение? Присвиването на очите му ми подсказа – не много дълго.

- Трябва да тръгвам, - каза той рязко. Нямаше да има повече целуване и докосване, можех

да го видя. - Трябва да свърша някои неща.

- Съжалявам, - казах аз, едновременно объркана и уплашена. Не знаех кой Дмитрий исках.

Ужасяващият, чувствителният, или почти, но не напълно, нежният.

Той не каза нищо. Без никакво друго предупреждение се надеве и захапа нежната кожа на

гърлото ми. Каквито и посредствени идеи за бягство да имах, те си заминаха. Затворих

очи, почти падайки и само ръката му, обвита здраво около мен, ме държеше изправена.

Точно както когато се целунахме, устата му беше гореща върху кожата ми, а усещането от

зъбите и езика му изпращаха електричество през мен.

И просто така всичко свърши. Той се отдръпна, облизвайки устните си, продължавайки да

ме държи. Мъглата се върна. Светът беше чудесен и изпълнен с щастие, а аз нямах

никакви грижи. За каквото и да се притесняваше той, свързано с Нейтън и Галина, не ме

интересуваше. Страхът, който усещах преди няколко мига... разочарованието ми относно

секса... объркването ми – нямах време да се притеснявам за нищо от това, не и когато

животът беше толкова хубав, а аз обичах Дмитрий толкова много. Усмихнах му се и се

опитах да го прегърна отново, но той вече ме водеше към канапето.

- Ще се видим по-късно. - той стигна до вратата като светкавица и това ме натъжи. Исках

да остане. Да остане завинаги.

- Запомни, че те искам и никога няма да позволя нещо лошо да ти се случи. Ще те

защитавам. Но... не мога да чакам още дълго.

С това той си тръгна. Думите му ме накараха да се усмихна още по-широко. Дмитрий ме

искаше. Смътно си спомних как го попитах навън защо ме иска. Защо, за Бога, бях

попитала? Какъв отговор исках? Защо имаше значение? Той ме искаше. Това имаше

значение.

Тази мисъл и ендорфинът, преминаващ през тялото ми, ме обхванаха, докато лежах на

канапето и усетих как сънливостта започна да ме превзема. Да отида до леглото

изглеждаше твърде изморително, така че останах където бях и просто се оставих на съня.

И неочаквано се намерих в един от сънищата на Ейдриън. Бях се отказала от него. След

първите ми отчаяни опити за бягство в апартамента най-накрая се убедих, че Ейдриън

няма да се върне, че съм го отпратила завинаги. Сега той беше тук, стоеше точно пред мен

– или поне във версията на съня му. Често бяхме някъде в горите или в някоя градина, но

днес бяхме на мястото, където се запознахме, на верандата на ски комплекса Айдахо.

Слънцето блестеше, а планините се извисяваха отстрани.

Ухилих се широко.

- Ейдриън!

Никога не съм мислила, че ще го видя толкова изненадан, колкото беше тогава. Като се има