i 6bbe1fb40ba7fe1e

моята, като включим и това, че не е била морой, когато са я превърнали. Исая, стригоят, който ме беше заловил, беше много стар и излъчваше сила. Тази жена не беше живяла

толкова дълго, но можех да усетя, че е по–стара от Дмитрий и много по–силна.

Каза му нещо на руски, а гласът й беше студен като красотата й. Дмитрий й отговори,

тонът му беше уверен и учтив. Чух да споменават името на Нейтън няколко пъти, докато

говореха. Дмитрий се протегна надолу и ми помогна да стана, а аз се почувствах засрамена

от това колко често ми трябва помощта му, като се има предвид, че преди толкова си

приличахме.

- Роуз, - каза той. - Това е Галина. Тя е тази, която беше достатъчно мила, за да разреши да

останеш.

Лицето на Галина не изглеждаше толкова мило. Беше лишено от всякакви емоции и имах

чувството, че цялата ми душа е изложена на показ пред нея. Бях несигурна за много неща

наоколо, но осъзнах, че непрестанното ми пребиваване тук е рядко и несигурно нещо.

Преглътнах.

- Спасибо, - казах аз.

Не знаех как да й кажа, че се радвам да се запознаем, и честно казано, не бях сигурна, че

се радвам, но реших, че едно просто благодаря е достатъчно добро. Ако е била

предишният му инструктор и е тренирала в нормална академия, вероятно знаеше

английски достатъчно добре и се преструваше като Йева. Нямах представа защо би го

направила, но ако можеш да прекършиш врата на тийнейджър-дампир ти е разрешено да

правиш каквото си поискаш.

Изражението на Галина – или по–скоро липсата на такова – не се промени от моето

благодаря и тя се върна отново към Дмитрий. Те разговаряха за мен и Дмитрий направи

движение с ръка към мен няколко пъти. Разпознах думата за силен. Накрая Галина каза

нещо, което прозвуча окончателно и ни остави без никакво сбогуване. Нито Дмитрий,

нито аз помръднахме, докато не усетих, че отвращението се разсейва.

- Хайде, - каза той. - Трябва да се връщаме.

Върнахме се през лабиринта, въпреки че нямах идея как разбираме къде трябва да ходим.

Беше забавно. Когато пристигнах за първи път мечтата ми беше да изляза навън и да

избягам. Сега, когато бях тук.... ами, това не изглеждаше толкова важно. Гневът на Галина

обаче изглеждаше.

- Какво каза тя? - Попитах аз.

- Не й харесва, че все още си тук. Иска или да те пробудя, или да те убия.

- О. Ами, какво ще правиш?

Той остана тих за няколко секунди.

- Ще почакам още малко и тогава... ще направя изборът вместо теб.

Не уточни кой избор ще направи и аз почти започнах да се моля да умра преди да стана

стригой. Но внезапно, вместо това казах:

- Колко дълго?

- Не дълго, Роза. Трябва да избереш. И да направиш правилният избор.

- Който е?

Той вдигна ръка.

- Всичко това. Да живеем заедно.

Бяхме излезли от лабиринта. Взирах се в къщата, която беше огромна, гледана отвън, и в

красивите градини около нас. Отвъд това, безкрайна селска област, която евентуално се

губеше в тъмнината и се смесваше с черното небе – освен онази тънка ивица, която имаше

мек пурпурен блясък на хоризонта. Намръщих се, изучавайки я и отново се обърнах към

Дмитрий.

- И тогава какво? Аз също ще работя за Галина?

- За известно време.

- Колко време е известно време?

Спряхме пред къщата. Дмитрий погледна в очите ми, на лицето му гореше поглед, който

ме накара да отстъпя крачка назад.

- Докато я убием, Роуз. Докато я убием и вземем всичко това за себе си.

Глава 21

Дмитрий не даде допълнителни подробности. Бях толкова стъписана от думите му и от

останалите събития от вечерта, че дори не знах как да започна да ги пресъздавам. Той ме

вкара вътре, покрай стригоя, който беше на пост и нагоре по стълбите до апартамента ми.

Нейтън вече не беше пред него.

За няколко кратки мига, заядливият глас в главата ми проговори достатъчно силно, че да

пробие в замъглените ми мисли. Ако в салона нямаше пазач и Инна се върнеше скоро, щях

да имам достатъчно време да я заплаша и да се измъкна оттук. Разбира се, това

означаваше, че ще трябва да се справя с къща, пълна с Бог знае колко стригои, но

шансовете ми за бягство бяха по-добри в къщата, отколкото в тази стая.

Тогава, почти когато се и появиха, тези мисли изчезнаха. Дмитрий изви ръка около мен и

ме придърпа към себе си. Навън беше хладно и дори тялото му да беше студено, дрехите и

якето му излъчваха някаква топлина. Сгуших се по-близо до него, а той прокара ръце по

тялото ми. Помислих, че ще ме ухапе, но устните ни се срещнаха, твърдо и яростно.

Прокарах пръсти през косата му, опитвайки се да го придърпам по-близо до себе си.

Междувременно пръстите му се плъзгаха по голия ми крак, бутайки роклята ми нагоре,

почти до хълбоците. Очакване и желание изпълниха всяка част от тялото ми. Мечтаех си

за хижата толкова отдавна, спомнях си с толкова много желание. Никога не бях очаквала, че нещо такова ще се случи отново, ала сега можеше и аз бях изненадана от това колко

силно го исках. Прокарах ръце надолу по ризата му, разкопчавайки копчетата така, че да

мога да докосна гърдите му. Кожата му все още беше като лед, потресаващо

контрастираща с изгарянето вътре в мен. Той отмести устните си от моите, като се насочи