i 6bbe1fb40ba7fe1e

им и ще променя мнението си. Имах нужда да си тръгна, осъзнах. Бях ядосана и на

Виктория, и на Ейб. Думите им ме бяха наранили, но по своему бяха истина. Това не беше

моят свят. Имах други неща, които да свърша в живота си. И имах много обещания да

спазвам.

Когато бях на осем преки забавих, не защото бях уморена, а защото не бях сигурна къде

отивах. Напускането на онази къща беше голяма стъпка. Седнах долу на бордюра пред

съседския тих, тъмен двор. Исках да заплача без да зная защо. Исках стария си живот

обратно. Исках Дмитрий и Лиса. О, Господи, исках ги. Ала Дмитрий го нямаше и

единственият начин да го видя бе, ако наистина отидех и го убиех. А колкото до Лиса... и

тя бе повече или по-малко далеч от мен. Дори да преживеех това не смятах, че тя щеше да

ми прости. Седейки там, чувствайки се изгубена и самотна, опитах да се свържа с нея още

веднъж.

Знаех, че беше глупаво, съдейки по това, което бях видяла преди, но трябваше да опитам

още веднъж. Трябваше да знам, ако наистина можех да имам старото си място там.

Вмъкнах се в ума й мигновено, неудържимите ми емоции направиха прехода лесен.

Тя беше на личен реактивен самолет.

Ако Джил бе удивена да се запознае с учениците от А листата в "Св.Владимир", да отиде

да пътува с тях я накара наистина да припадне. Тя се бе вторачила ококорено във всичко и

едва казваше думичка по време на цялото летене до Кралския Дворец. Когато Ейвъри й

предложи чаша с вино Джил едва изпелтечи: "Н-не, благодаря". След това другите

изглежда бяха забравили за нея и се бяха пренасочили в техен си разговор. Лиса забеляза

смущението на Джил, но не направи много, за да го поправи. Това беше шок. Лиса, която

познавах щеше да се опита да направи каквото бе нужно, за да накра Джил да се чувства

комфортно и да бъде включена. За щастие, по-младото момиче изглежда напълно се

забавляваше да гледа лудориите на другите.

Аз също се почувствах комфортно, знаейки, че Джил ще е добре, веднага щом се запознае

с Мия. Лиса беше пратила вести на Мия предварително да дойде и вземе Джил, когато се

приземят, тъй като Лиса и другите трябваше да отидат на една церемония на Татяна

веднага. Мия бе казала, че ще вземе Джил под крилото си за уикенда и ще й покаже някои

от новаторските неща, които се бе научила да прави с магията й за водата. Лиса беше

доволна от това, щастлива, че няма да бъде бавачка на един първокурсник цял уикенд.

Дори и Джил да бе изцяло извън вниманието на Лиса, един друг човек не беше: братът на

Ейвъри - Рийд. Техният баща бе решил, че ще бъде добра идея Рийд да отиде с тях и тъй

като господин, извинете ме, Главатар Лазар бе изиграл ключова роля в работата с Татяна

да се уреди това пътуване, имаше един довод. Ейвъри бе завъртяла очите си и казала на

Лиса за това потайно, точно преди качването.

- Всички ние зачитаме репутацията ти, - каза Ейвъри. - Част от причината, поради която

тате ми позволи да дойда е защото си в добри взаимоотношения с кралицата и той иска

това да ми повлияе. Неговата надежда е, че ще бъда в добри взаимоотношения с нея и

после това ще се отрази на Рийд и останалите от семейството. - Лиса се опита да не се

замисля в логиката прекалено много. Главно, тя беше отегчена, защото Рийд Лазар все още

й беше неприятен, както през първия ден, когато се запознаха. Той не беше гаден или нещо

такова; просто я караше да се чувства некомфортно, когато е около него. Сериозно, той

беше пълната противоположност на Ейвъри. Докато тя беше въодушевена и готова винаги

да започне разговор, той бе здраво стиснал устни, говореше само когато трябва. Лиса не

можеше наистина да определи дали това е от срамежливост или надменност. Когато Лиса

се беше опитала да го попита дали се вълнува, че отива в Двореца, Рийд просто беше свил

рамене. "Все тая. Не ми пука". Тонът му бе почти враждебен, сякаш негодуваше, че го е

попитала. Затова тя се отказа от всички други опити за разговор. Единственият човек, друг, освен сестра му, с когото Лиса го бе видяла да говори, беше пазителят на Ейвъри - Саймън.

Той също беше дошъл. Когато се приземиха Мия беше спазила думата си. Тя помаха

ентусиазирано, когато Лиса излезе от самолета, русите й къдрици се развяваха наоколо от

вятъра. Лиса й се ухили и си дадоха една на друга бърза полу-прегръдка, нещо, което

винаги успяваше да ме разсмее като се имаше предвид стария им статус на врагове.

Лиса представи тези, които имаха нужда, като ескорт от пазители ги отведе далеч от

пистата и поеха към вътрешната порта на Двореца. Мия посрещна Джил толкова топло, че

неудобствата на младото момиче изчезнаха и възбуда заблестя в зелените й очи.

Усмихвайки се нежно, Мия премести погледа си от Джил към Лиса.

- Къде е Роуз?

Тишина увисна, последвана от некомфортни бегли погледи.

- Роуз я няма, - отговори Лиса. - Съжалявам... Мислех, че знаеш. Тя напусна след атаката, защото има някои неща... лични неща..., за които имаше нужда да се погрижи.

Лиса се стресна, че Мия ще попита за личните неща. Само колцина знаеха за търсенето ми

на Дмитрий и Лиса искаше да го запази така. Повечето смятаха, че съм изчезнала заради