i 6bbe1fb40ba7fe1e

Виктория уви ръцете си около него и постави главата си върху гърдите му.

- Роуз е на гости. Тя е приятел на семейството.

- Аа, - рече той. - Сега си спомних, че чувах за теб. Нямах си и идея, че толкова яростна

убийца на стригои може да бъде толкова красива.

- Част от работата, - казах сухо.

- Ще се върнеш ли на училище с Виктория? - попита той.

- Не. Ще остана тук още малко. - Все още нямах представа обаче дали "още малко" е един

час или една година.

- Хмм, - каза той замислено. Той погледна отново надолу към Виктория и целуна косата й, спускайки пръстите си по шията й. Следващите му думи бяха за нея. - Радвам се, че си

успяла да дойдеш тук преди да си заминеш. Не зная как ще издържа без теб толкова далеч.

Тя засия.

- Нямаше начин, по който да замина без да те видя още един път... – гласът й заглъхна, беше прекалено завладяна от емоцията и докато той се наведе надолу, ръката му все още

върху гърлото й, помислих за един момент, че ще започнат да го правят тогава и там. За

щастие силуетът на приближаващо момиче дампир ги прекъсна.

Виктория се откъсна от Ролан и прегърна другото момиче. Те очевидно не се бяха виждали

скоро и заговориха бързо на руски, игнорирайки Ролан и мен. Освободен от нея за момент, той се наведе към мен.

- Щом Виктория се завърне в училище, ще бъдеш сама тук. Може би аз ще мога да те

разведа наоколо?

- Благодаря, но вече видях всичко.

Той запази голямата си усмивка.

- Разбира се. Е, тогава може би просто ще се видим и ще... говорим?

Не можех да повярвам. Този тип беше увил ръцете си около Виктория преди тридесет

секунди, а сега се опитваше да крои планове с мен, незабавно щом тя напуснеше града.

Бях отвратена и трябваше да се въздържа от това да направя някоя глупост.

- Съжалявам, но не мисля, че ще бъда достатъчно дълго наоколо.

Имах впечатлението, че жените не му отказваха често. Той въздъхна и започна да

протестира, но Виктория се обърна и отново го прегърна. Той ме зяпаше още няколко

объркани секунди и след това прехвърли вниманието си върху нея, усмихвайки се и

впускайки чара си. Тя изцяло му се отдаде и докато двамата се опитваха да ме включат в

разговора им беше ясно, че бяха тотално погълнати един от друг. Ролан може и да беше

заинтригуван от мен, но за момента тя бе лесна мишена - и нямаше да бъде валидна дълго

време. Почувствах отвратено раздразнение отново. Колкото повече стояхме там, толкова

повече осъзнавах какво става. Всички хора влизаха вътре, където имаше момчета морои и

момичета дампири. И момичетата бяха облечени като Виктория. Това беше дупка за

кървави курви. Изведнъж тайният свят на дампирите в Бая беше разкрит.

Мразех това. Не исках нищо повече от това да се разкарам от там. Не, почакайте. Не исках

нищо повече от това да се разкарам от там и да замъкна Виктория далеч, дори ритаща и

крещяща. Ролан бе мръсник без съмнение и не я исках близо до него. Щом тук се

опразнеше нямаше да стоят на алеята цяла вечер. Искаха да влязат вътре и да правят неща, само един Бог знаеше какви.

- Виктория, - казах аз, стараейки се да бъда разумна, - сигурна ли си, че не искаш да се

прибереш вкъщи и да излезем? Искам да кажа, няма да те видя утре.

Тя се поколеба, след което поклати глава.

- Няма да мога да видя и Ролан. Но ти обещавам, че ще дойда те видя веднага, щом се

прибера по-късно. Ще стоим цяла нощ. На мама няма да й пука.

Не знаех какви други протести да направя. Раздразнителността на Ролан за това, че му

отказах започваше да си личи. Той искаше да влезе вътре. Питах се какво ли е там вътре...

дансинг? Спални? Вероятно бих отишла с тях, за да се уверя сама, въпреки че не бях

облечена подходящо, е, разсъблечена бе по-вярно за случая. Все пак не можех да се

накарам да го направя. Цял живот ми беше казвано за кървавите курви и защо техният

начин на живот бе грешен. Не знаех дали Виктория ще се превърне в такава - и се надявах

да не се, - но нямаше начин да стъпя там. Беше въпрос на принципи. Наблюдавах с

натежало сърце как влизат, питайки се в какво оставих приятелката си да влезе. Да я

гледам в тази ултра тясна рокля, опиянена от него, изведнъж ме накара да преоценя

всичко. Колко много от този спокоен живот в Бая беше преструвка? Беше ли Виктория -

момичето, което ме нарече сестра - настина човекът, който смятах, че е? Смутена се

обърнах, за да се запътя към вкъщи и почти налетях на Ейб. Отново.

- Какво, по дяволите? - възкликнах аз. Той бе облечен в смокинг тази вечер и в допълнение

с връзки и сребрист копринен шал. - Следиш ли ме? - Глупав въпрос. Разбира се, че ме

следеше. Надявах се, че официалният му вид означава, че нямаше да ме дразни тази вечер.

Пазителите му бяха еднакво добре облечени. Случайно се зачудих дали място като това

имаше нещо общо с нелегалните му бизнес дела. Дали беше трафикант на кървави курви?

Невероятно, но като виждах толкова много такива момичета не ми се виждаше малко

възможно. Ейб ме дари с онази негова изнервяща усмивка.

- Виждам, че приятелката ти ще има интересна вечер. Нямах си и идея, че Виктория има

толкова прекрасни крака. Сега всички знаят, благодарение на тази рокля.

Стиснах юмруци и се наклоних към него.