i 6bbe1fb40ba7fe1e

намери причина. Ако Ейб всъщнот искаше да ме отвлече щеше вече да го е направил.

Щеше да го направи в нощта, в която ме доведе в Бая. Всичко, което трябваше да направи

бе да ме закара до близкото летище. В края на краищата, трябваше да разбера това, но

първо трябваше да се измъкна от Ейб.

Отстъпих по-надалеч.

- Отивам си и ти не можеш да ме спреш. И не ме шипонирай повече. Това приключва сега.

Ейб се втренчи в мен за няколко секунди, тъмните му очи се присвиха замислено. На

практика можех да видя как колелата на интригата и господското му отношение се

задвижиха в главата му. Накрая той проговори, ала толкова тихо, че едва го чух.

- Няма да приключа с тях обаче.

- С кои?

Той посочи към вратата.

- Виктория и Ролан.

- Какво имаш предвид?

- Знаеш какво. Тя си мисли, че е влюбена в него. Той знае, че тя ще се върне в училище

утре. Тази вечер му е последният шанс с нея и няма да го пропилее. Има много спални

вътре. Вероятно сега са в една.

Опитах се да контролирам дишането си.

- Тогава ще отида и ще кажа на майка й.

- Ще бъде твърдо късно. Няма да ги намери навреме и утре Виктория ще бъде напът за

училище и той няма да има повече интерес. Какво може да направи майка й след този

факт? Да я накаже?

Започвах да се ядосвам, главно защото имах чувството, че той беше прав.

- Хубаво. Тогава ще я извлека от там сама.

- Това няма да се случи. Тя иска да го направи. Няма да си тръгне с теб. А дори и да го

направи ще го намери отново.

Изгледах го.

- Достатъчно. Очевидно ми намекваш нещо, така че го кажи.

Той се усмихна, изглежда доволен от проницателността ми - или от откровеността ми по-

скоро.

- Ако искаш да я спасиш, ще трябва да минеш през него. През Ролан.

Изсумтях.

- Не точно. Единственият начин, по който би я оставил е да предложа себе си на нейно

място.

Хей, само приятелството може да стигне толкова далеч.

- Не и ако поговоря с него.

- Какво ще направиш? Ще му произнесеш реч по морал и ще го убедиш с някаква

причина?

- О, ще го убедя, добре. Но, повярвай ми, няма да го направя с причина - е, поне не и тази, за която си мислиш. Ако му кажа да я остави на мира, ще я остави на мира. За добро.

Отстъпих назад без да го осъзнавам и се ударих в стената. Ейб изглеждаше дяволски

стряскащ. Змей. Хич не се съмнявах в думите му. Той можеше да накара Ролан да остави

Виктория на мира. Всъщност, дори можеше да използва дампирите си. Ейб можеше да

нанесе достатъчен тормоз - вероятно и добри удари, - за да стане така.

- Защо ще правиш това за мен? - попитах аз.

- Като знак на добра воля. Обещай да напуснеш Бая и ще се договоря с него.

Очите му пробляснаха. И двамата усещахме как капанът са затваря около мен.

- Това ли ти е тактиката сега? Предлагаш ми размяна? Заминаването ми не си заслужава да

изплашиш един моройски задник.

Капанът се затегна.

- Така ли, Роуз?

Обезумяла се замислих какво да правя. Една част от мен си помисли, че Виктория бе

свободна да прави свои собствени избори, да обича, когото си поиска..., но знаех, че Ролан

не я обича. Тя беше завоевание за него, това си пролича от готовността му да тръгне след

мен - и Соня, очевидно. Какво щеше да се случи с Виктория? Щеше ли да стане като

повечето жени тук? Ще бъде ли следващата Беликова, която ще има бебе? Дори да нямаше

намерение да става пазител това не беше правилният път за нея. Каролина склони да се

присъедини към пазителите и сега живееше почтен живот с децата си и работа, която, ако

не вълнуваща, бе стабилна и й позволяваше да запази достойнството си. Не можех да

допусна Виктория да тръгне по път, който можеше да разруши остатъка от живота й. Не

можех да позволя това да се случи на сестрата на Дмитрий.

Дмитрий...

Познавах го. Знаех защитната му природа. Никога нямаше да допусне това да се случи с

тези, за които го беше грижа. Мразех мисълта за тази дупка за кървави курви, но все пак

щях да изтичам вътре и да я измъкна, защото това бе нещото, което Дмитрий щеше да

направи. Ала не знаех дали ще я намеря навреме. Знаех обаче, че Ейб може - и че ще може

да държи Ролан настрана завинаги. И така, заговорих, без да осъзнавам напълно

последствията от думите си.

- Ще напусна Бая.

Глава 15

Ейб хвърли кос поглед върху един от пазителите му и кимна бързо. Мъжът мигновено се

отдалечи.

- Готово е, - каза Ейб.

- Просто така? - попитах невярващо. Устните му се извиха в усмивка.

- Ролан знае кой съм. Знае кой работи за мен. Веднъж щом Павел изпълни моите... аа,

желания, това ще бъде краят.

Потреперих, знаейки, че Ейб казва истината. Като се има предвид колко остроумна бях с

Ейб през цялото време беше наистина учудващо, че не бях изхвърлена в океана с цимент

на краката.

- Та, защо не ме извлечеш насила от тук?

- Никога не съм харесвал да карам някого да прави нещо, което не иска. Дори Ролан.

Толкова е по-лесно, когато хората просто виждат причина и правят това, което им кажа, без

да се налага да използвам насилие.

- И под "видима причина", имаш предвид "подкуп", - рекох аз, замисляйки се на какво се

бях съгласила.

- Направихме размяна, - каза той. - Това е всичко. Не забравяй твоята част от сделката.