i 6bbe1fb40ba7fe1e

Погледнах лицата на Олена и Виктория, любопитна как ще се разиграе всичко това. Двете, Олена и Йева, плетяха, но Йева не поглеждаше. Виктория бе заговорила на английски.

Лицето на Олена стана замислено.

- Трябва да потеглиш рано сутринта, за да отидеш на училище.

- Зная. Но мога да спя в атобуса. Всички останали ще бъдат там тази вечер.

- “Всички останали” не е убедителен аргумент, - подсмихна се Олена.

- Всички също ще бъдат уморени утре, - каза Виктория и се ухили.

- Ще ти липсва последната вечер с Роуз.

- Ще бъда с нея след като се прибера.

- Чудесно. И да останеш дори до по-късно.

- Не толкова късно. Ще се върна до два.

- Категорично не. Ще се прибереш до полунощ, - Олена се върна към плетенето. Но това

беше позволение, ако го бях разбрала правилно.

Виктория погледна часовника. Беше почти девет и половина. Лицето й ми подсказа, че не

беше доволна от този вечерен час. Ала тя очеивдно беше решила да приеме това, което

можеше. Каролина ни дари със странен поглед, когато напуснахме стаята, но запази

мълчание. Соня и Пол, завладяни от телевизора, едва забелязаха, че излязохме. Трябваше

да разбера какво се случва.

- Добре, - казах аз, когато се запътихме към горния етаж. - Какво става? Смятах, че нямаше

да ходиш при Марина.

Виктория се ухили и кимна към нейната спалня. Наскоро бях научила, че стаята й е била

на Дмитрий и всеки път, когато бях тук трябваше да устоя на желанието да потъна в

леглото, въпреки че знаех, че чаршафите бяха прани безброй пъти от онези дни насам.

Някак си можех да си представя, че миришеха на Дмитрий и са топли, както биха били,

ако двамата лежим там.

- Няма да отида, - Виктория се запъти към гардероба си и издърпа една къса, червена

рокля без ръкави, с връзка около презрамките. Материята беше еластична - от типа, който

изглеждаше сякаш показва всичко. Бях шокирана, когато започна да я облича. Беше леко

долнопробна.

- Това шега ли е?

Не. Виктория махна блузата и джинсите си и облече роклята. Нямаше проблем с това, но

бе съвсем прилепваща, както и изглеждаше. Тя не беше толкова пищна колкото мен в

горната част, но с такава рокля нямаше значение.

- Добре, - казах аз, схващайки накрая. - Как е името му?

- Ролан, - отговори тя. - О, Роуз. Той е невероятен. И това е последната нощ, в която ще го

видя преди училище.

Не знаех дали да се чувствам щастлива за нея или тъжна заради Николай. Този Ролан би

трябвало да е причината, поради коята тя не сподели част от деня си с Николай. Беше

тотално влюбена в друг. И все пак тази рокля...

- Трябва наистина да го харесваш, - отбелязах сухо. Очите й се разшириха.

- Искаш ли да се запознеш с него?

- Ъм, ами, не искам да ви преча с този, с когото излизаш...

- Няма да пречиш. Отбий се и кажи "здравей".

Почувствах се малко като натрапница, но в същото време.... ами, бях малко любопитна за

момчето, което я караше да излиза от къщата с такава екипировка, още повече пък, когато

започна да слага тежък грим: черна очна линия и ярко червено червило. Така че се

съгласих да се запозная с Ролан и напуснахме къщата тихо, колкото можахме. Въпреки че

носеше палто върху роклята, Виктория все пак не искаше да налети на майка си.

Запътихме се към центъра на града, като минахме по няколко засуквания и завоя, докато не

стигнахме края на обикновен склад за стоки на изоставената част от града. Всичко бе тихо, но висок, здрав дампир стоеше до врата, водеща в сградата, ръцете му бяха скръстени.

Виктория ни заведе до една спирка наблизо, като каза, че трябва да чакаме тук. Минути

по-късно група от мъже морои на различна възраст приближиха, разговаряйки и смеейки

се. Дампирът им хвърли един-единствен поглед, след което им отвори вратата. Светлина и

музика се разляха навън, докато вратата не се затвори и всичко отново стана тихо.

- Значи това е тайният свят на дампирите в Бая, - промърморих аз. Тя не ме чу, защото

изведнъж лицето й светна.

- Ето го!

Тя посочи към двама приближаващи. И двамата бяха морои. Е, кой да предположи?

Тайното гадже на Виктория не беше дампир. Предположих, че това не бе прекалено

шокиращо, наистина, въпреки че начинът, по който се беше облякла все още ме

притесняваше. Тя му даде пламенна прегръдка и ни представи. Приятелят му се казваше

Сергей, той се усмихна любезно преди да влезе бързо вътре, където изглежда също

трябваше да се запознае с момиче. Трябваше да дам на Виктория отчет: Ролан беше секси.

Косата му бе тъмно кестенява, мека и вълниста. Зеленото в очите му ми напомняше -

болезнено - на това в очите на Ейдриън. И когато се усмихна на Виктория бе заслепяващо.

Видът на лицето й беше точно такъв, какъвто беше на Николай, когато беше около нея.

Ролан взе ръцете на Виктория и ги поднесе към устните си, целувайки всяка една. Тези

така зелени очи се вторачиха в нейните и той промърмори нещо, което не успях да чуя. Тя

се изчерви и отговори на руски. Не ми трябваше превод, за да зная, че смисълът бе секси и

флиртаджийски. Все още усмихнат, той се вторачи в мен, и въпреки че тя ни представи,

изглеждаше така, сякаш ме забелязваше за пръв път - и бе заинтересован.

- Ти си нова тук, нали? - попита той.