i 6bbe1fb40ba7fe1e

тук и защитавай семействата си, когато имат нужда. Ако искаш да тръгнеш след стригои

отиди и се присъедини към пазителите, и работи с тези, които разбират.

- Пазителите не ловуват стригои! - изписка Денис. - Те стоят, чакат и пазят мороите.

Лошото бе, че той беше прав. Но не изцяло.

- Това се променя, - казах аз. - Има движение, което има за цел да атакува стригоите.

Говори се и за морои, които се учат да се бият с нас. Можеш да помогнеш, ако бъдеш част

от това.

- Като теб ли? - той се засмя. - Ти все още не си ни казала защо си тук, а не с тях. Можеш

да кажеш каквото си поискаш на останалите в групата, но аз зная защо си тук. Мога да го

видя в теб. - Налудничавият и мрачен поглед, с който ме дари почти ме накара да му

повярвам, че наистина може. - Знаеш, че единственият начин да отървеш света от злото е

да го направиш сама. Да търсим стригоите сами и да ги избиваме, един по един.

- Без план, - довърши Каролина. - Без никакви мисли за последствията.

- Ние сме силни и знаем как да се бием. Само това трябва да знаем, когато опре до убиване

на стригои.

И тогава разбрах. Най-сетне разбрах какво се опитваше да ми каже Марк. Денис казваше

точно каквото си мислех, откакто напуснах "Св. Владимир". Бягах без план, чаках да се

хвърля в лицето на опасността, чувствах се сякаш имам мисия, която мога да свърша сама.

Само аз бих могла да убия Дмитрий. Само аз можех да унищожа злото, което беше у него.

Обаче не бях мислила за това как щях да го изтръгна - Дмитрий ме беше побеждавал в

повече битки и когато беше дампир. А със стригойската сила и бързина? Разликите

определено бяха срещу мен. И все пак не ми пукаше. Бях обсебена, убедена, че трябваше

да го направя.

Какво да направя придобиваше смисъл в главата ми, ала сега... слушайки тези гледища на

Денис, звучеше налудничаво. Мотивите им може и да бяха добри - колкото и моите, - ала

бяха и самоубийствени. Без Дмитрий, честно казано не се бях замисляла за живота си.

Никога не се бях страхувала да рискувам преди, но сега осъзнах, че има голяма разлика

между това да умреш напразно и това да умреш с причина. Ако умра, опитвайки се да убия

Дмитрий, понеже нямах никаква стратегия, тогава животът не би означавал нищо.

Точно тогава свещеникът мина и ни каза нещо на руски. От тона и изражението му реших, че питаше дали всичко е наред. Той се смеси с останалите от събралите се след службата.

След като беше човек той вероятно не знаеше всички дампирски политически действия, но

несъмнено усещаше неприятностите.

Денис му отправи престорена усмивка и му каза нещо, което звучеше като учтиво

обяснение. Свещеникът също му се усмихна кимвайки и си отиде, когато някой друг го

повика.

- Достатъчно, - каза Каролина твърдо, когато свещеникът бе достатъчно далеч, че да не

чуе. - Трябва да си вървиш. Сега.

Тялото на Денис се напрегна и моето също, готово за сбиване. Смятах, че нещо ще започне

тогава и там. Няколко секунди по-късно той се успокои и се обърна към мен.

- Покажи тогава първо на мен.

- Какво да ти покажа? - попитах аз.

- Татуировките. Покажи ми колко стригоя си убила.

Не отговорих веднага, чудейки се дали това не беше някакъв трик. Очите на всички бяха

върху мен. Обръщайки се бавно, вдигнах косата от врата си и показах татуировките си.

Бяха малки, оформени като светлинни мълнии, отбелязани заедно със знака, който

получих от битката. От звука от ахването на Денис предположих, че не беше виждал

толкова убийства преди. Пуснах косата си и посрещнах втренчения му поглед.

- Нещо друго? - попитах.

- Губиш времето си, - каза той накрая, зазяпвайки се в хората зад мен. - С тях. С това

място. Трябва да дойдеш с нас в Новосибир. Ще ти помогнем да направиш живота си

смислен.

- Аз съм единствената, която ще прави нещо с живота си. - Посочих към улицата. - Беше

помолен да си тръгнеш. Сега тръгвай.

Задържах дъха си, все още готова за сбиване. След няколко напрегнати секунди групата

отстъпи. Преди да се обърне Денис ме дари с пронизителен поглед.

- Това не е, което искаш и ти го знаеш. Когато промениш мнението си ела да ни намериш

на улица “Казакова” 83. Потегляме при изгрев слънце.

- Ще заминеш без мен, - казах аз.

Усмивката на Денис изпрати нова тръпка по гръбнака ми.

- Ще видим.

Глава 14

Срещата с Денис ме остави дори по-объркана и от преди. Беше шокираща илюстрация на

предупреждението от Марк, една поличба за това, в което аз също можех да се превърна, ако не внимавах. Не бях същата като Денис, нали? Не търсех безцелно опаснотта. Търсех

опасността... ами, имах причина. Трябваше да изпълня обещанието, което направих - да

намеря Дмитрий. Може би бе самоубийство и вероятно само се залъгвах, че е благородно.

Виктория ми остави добра възможност за размишление. По-късно тази вечер, докато

семейството седеше във вседневната след поглъщането на прекалено много храна, тя

попта Олена колебливо:

- Мога ли да отида до Марина? Ще има парти преди да се върнем в училище.

Брей. Иглежда не само Ейб и Алхимиците бяха единствените, които криеха тайни.