i 6bbe1fb40ba7fe1e

Тя се усмихна леко, гледайки обърканото ми изражение.

- Змей е руската дума за змия. Но не каква да е змия. – Присви очи, докато търсеше

подходящо обяснение. – Това е термин, използван с много от митовете. Понякога, за да се

опише огромните змии, с които героите трябвало да се бият. Има и няколко истории за

магьосници със змийска кръв, които също биват наричани така. Сещаш ли се за змията в

Рая? Която подвела Ева към изкушението? И тя била наречена змей.

Потръпнах. Всичко ми се стори доста откачено, но поне някои неща си дойдоха на

мястото. Според слуховете, Алхимиците имаха връзка с лидерите и властите, а Ейб

очевидно упражняваше голямо влияние над тях.

- Ейб ли искаше да ме доведеш тук, в Бая? Тази ли бе причината Алхимиците да те накарат

да дойдеш точно тук?

Тя отново се замисли, а после кимна.

- Да..., когато се обадих онази нощ в Санкт Петербург, ми съобщиха, че те издирват. Ейб

беше казал на Алхимиците да ми предадат да остана с теб, докато той самия не се срещне

с нас тук. Очевидно те търси от името на някой друг.

Замръзнах. Всичките ми страхове се сбъдваха. Някой ме търсеше. Но кой? Ако Лиса беше

започнала преследване, щях да го усетя, когато влязох в ума й. Не мислех, че е и Ейдриън, защото ми се струваше, че не се интересува много къде съм, с кого съм, защо съм там.

Освен това той изглежда прие нуждата ми да изпълня тази задача.

Кой ли ме търсеше? И поради каква причина? Този Ейб явно беше високопоставена

личност – или някой, замесен в тъмни сделки – и най–вероятно имаше връзки дори с

кралицата или други не по–маловажни хора. Дали му бе наредено да ме открие и да ме

върне обратно? Дали не си имах работа с наемен убиец? Или – като се имаше предвид

колко много ме мразеше кралицата – можеше да му е наредено да се погрижи никога да не

се завърна. Сидни определено говореше за него със странна смесица от страх и уважение.

- Може би не искам да се срещам с него, - казах.

- Не мисля, че ще те нарани. Искам да кажа, ако искаше да те нарани, вече щеше да го е

сторил. Но бъди внимателна. Винаги играе няколко игрички едновременно и знае

достатъчно тайни, за да се изправи срещу Алхимиците.

- Значи не му вярваш?

Тя ми се усмихна печално, докато се отдалечаваше.

- Забравяш: не вярвам на никого от вас.

Когато изчезна от погледа ми, реших да излезна навън, далеч от скръбта и

приготовленията в къщата. Седнах на горното стъпало на задната веранда и се загледах в

Пол, който си играеше. Строеше укрепление за някоя от играчките си. Едва докоснал се до

скръбта, обзела семейството му, той нямаше как да бъде впечатлен от смъртта на чичото, когото беше срещал само няколко пъти през целия си живот. За него новините не

означаваха толкова много, както за останалите членове на фамилията.

Разполагах с цял свободен ден, затова реших да направя бърза сверка с Лиса. Странно, но

бях любопитна как вървят нещата с Ейвъри Лазар. И докато намеренията на Лиса бяха

добри, тя все пак имаше лошо предчувствие и не искаше да покани Ейвъри на обяд. Но

остана приятно изненадна, когато видя как Ейвъри очарова и двамата – Ейдриън и

Кристиан – и си пасна с тях. Трябваше да се отбележи, че Ейдриън на практика беше

запленен от всяко женско същество. Що се отнася до Кристиан – беше по–трудно да

разчупиш обвивката му, но явно и той беше заинтригуван от нея – може би защото тя

продължи да се шегува с Ейдриън. Всеки, който можеше да си направи майтап с Ейдриън,

се издигаше в листата на Кристиан.

- Обясни ми нещо, - започна Ейвъри, навивайки спагетите на вилицата си. – Значи по цял

ден се скиташ из Академията? Да не би да се опитваш да поправиш някои преживявания

от гимназията?

- Няма какво да поправям, - отвърна надменно Ейдриън. – Бях абсолютен любимец в

училище. Почитаха ме и ме обожаваха – не че това би те шокирало. – Седнал до него,

Кристиан едва не се задави.

- Значи се опитваш да съживиш дните на слава. Оттогава всичко върви надолу, а?

- Не е вярно, - каза Ейдриън. – Аз съм като хубавото вино. С годините ставам по-добър. А

най–доброто предстои.

- Струва ми се, че след време остарява, - каза Ейвъри, очевидно не беше впечатлена от

сравнението с виното. – Определено се отегчих и дори прекарах част от деня, помагайки

на баща ми.

- Ейдриън спи през по–голямата част от деня, - отбеляза Лиса, опитвайки се да запази

изражението си спокойно. – Така че наистина не му се налага да си търси занимание.

- Ей, прекарвам достатъчно време, помагайки ти да разгадаеш мистерията около духа, -

напомни Ейдриън.

Ейвъри се наведе напред, на лицето й се изписа любопитство.

- Значи е истинско? Чувала съм истории за духа... и как лекувате хората.

На Лиса й отне малко време преди да отговори. Не беше сигурна, че някога ще свикне с

факта, че магията й е на показ.

- Все още се опитваме да изясним нещата.

Ейдриън гореше от нетърпение да го обсъдят – вероятно се надяваше така да впечатли

Ейвъри – затова й обясни набързо за някои от способностите на духа, като аурите и

внушението.

- И, - добави той, - мога да посещавам хората в съня им.

Кристиан вдигна ръка.

- Спри. Усещам, че ще направиш коментар колко много жени те сънуват. Само да знаеш, че