i 6bbe1fb40ba7fe1e

момент. – Разбира се, някои биха поспорили и биха казали, че наистина съм луд.

При споменаването на аурите, тя започна да го изучава и призова способността си да

вижда полето от светлина, което излъчва всяко живо същество. Аурата му се появи,

блещукаща в златисто около него. Според Ейдриън нейната аура имала същия цвят. Никой

друг морой нямал такава чиста златиста аура. Лиса и Ейдриън предполагаха, че тя е

уникална по цвят при тези, които използват Духа. Той се усмихна, предположил какво

прави тя.

- Как изглежда?

- Същата като преди.

- Виждаш ли колко добра си станала? Просто имай малко търпение със сънищата.

Лиса отчаяно искаше да може да посещава сънищата по същия начин като него.

Независимо от разочарованието й, аз се радвах, че тя не може. Достатъчно трудно ми бе, че Ейдриън посещаваше съня ми. Да я видя... не бях съвсем сигурна, но нямаше да съм

способна да се държа така хладнокръвно, както се стараех да изглеждам през цялото време

тук, в Русия.

- Просто искам да разбера как е тя, - каза Лиса с притихнал глас. – Не издържам да съм в

неведение. – Сякаш се повтаряше разговора с Кристиан.

- Онзи ден я видях. Добре е. Скоро пак ще я посетя.

Лиса кимна.

- Мислиш ли, че ще го направи? Мислиш ли, че ще може да убие Дмитрий?

Ейдриън мисли дълго, преди да отговори.

- Предполагам, че ще може. Но има вероятност да бъде убита.

Лиса трепна и аз останах изненадана. Отговорът й прозвуча искрено, все едно от устата на

Кристиан.

- Господи, искаше ми се да не беше тръгвала след него.

- Безполезно е. Роуз трябва да го направи. Това е единственият начин да си я върнем. – Той

спря. – Това е единственият начин тя да продължи напред и да го преодолее.

Понякога Ейдриън ме изненадваше, но това ме смая. Лиса мислеше, че съм глупава и

склонна към самоубийство, след като съм тръгнала да търся Дмитрий. Знаех, че Сидни ще

се съгласи с нея, ако й кажех каква бе целта на пътуването ми. Но Ейдриън... глупавия, повърхностен, мислещ само за забавления Ейдриън да ме разбере? Докато го изучавах

през погледа на Лиса осъзнах, че той наистина ме разбира. Не му харесваше решението ми

и чувах болката в гласа му. Притесняваше се за мен. Това, че изпитвах толкова силни

чувства към някой друг, му причиняваше болка. И въпреки това... той искрено вярваше, че

съм взела правилното решение – което всъщност бе единственото, което мога да сторя.

Лиса погледна часовника.

- Трябва да се прибера преди вечерния час. Налага се и да уча за теста по история.

Ейдриън се усмихна.

- Надценяват ученето. Само намери някой умен от когото да преписваш.

Тя се изправи.

- Да не би да намекваш, че не съм умна?

- Не разбира се. – Той също стана и отиде да си налее питие от напълно заредения бар, който държеше под ръка. Самолечението бе неговият безотговорен начин да държи

настрана нежеланите ефекти, а след като бе използвал духа цяла нощ, би желал да се

отдаде на пороците си и да се гипсира. – Ти си най–умното същество, което познавам. Но

това не означава, че трябва да се занимаваш с излишна работа.

- Не може да успееш в живота, ако не се трудиш. До никъде няма да стигнеш, ако

преписваш от другите.

- Както и да е, - ухилено подметна той. – Докато бях в училище, постоянно преписвах, а

виж колко добре се правям сега.

Лиса завъртя очи, прегърна го бързо за довиждане и си тръгна. Веднъж загубила се от

поглеа му, усмивката й посърна. В същност, мислите й поеха в несъмнено мрачна посока.

Само това, че ме споменаха, накара чувствата в нея да се разбушуват. Притесняваше се за

мен – отчаяно се тревожеше. Бе казала на Кристиан, че се чувства зле заради случилото се

помежду ни, но досега не отдавах голямо внимание на силата на чувствата. Тя се

разкъсваше от чувството за вина и неяснотата, и продължаваше да се обвинява за начина, по който беше постъпила. Но най–вече й липсвах. Имаше същото усещане като мен –

сякаш са отрязали част от нея.

Ейдриън живееше на четвъртия етаж, и Лиса предпочете стълбите пред асансьора. През

цялото време мислите й бяха изпълнени с притеснения. За това дали някога ще

усъвършенства владеенето на духа. Притесняваше се за мен. Притесняваше се, че не

чувства тъмната страна на духа, което я караше да се замисли дали аз не поглъщам

отрицателните странични ефекти, точно както пазителката на име Анна го бе правила. Тя

живяла преди векове и била обвързана с патрона на училището, Св. Владимир. Тя

поглъщала неприятните ефекти от въздействието на духа върху него – и след време

полудяла.

На втория етаж Лиса чу крясъци, дори през вратата, която разделяше стълбите от коридора

на етажа. И въпреки да знаеше, че нямат нищо общо с нея, тя се поколеба и

любопитството взе връх. Миг по–късно тя тихо отвори вратата и пристъпи в коридора.

Гласовете идваха иззад ъгъла. Тя внимателно надникна – не че имаше нужда. Вече бе

разпознала на кого принадлежат гласовете. Ейвъри Лазар стоеше в коридора, покрила уста

с ръцете си, втренчено гледаше баща си. Той стоеше на прага на това, което се

предполагаше, че е неговия апартамент. Позите и на двамата бяха неподвижни и

враждебни, и между тях прехвърчаха гневни искри.