i 6bbe1fb40ba7fe1e

Напуснаха помещението, а Кристиан мърмореше нещо, което му докара нов лакът в

ребрата. Запътваха се към административната сграда, която бе в сърцето на горния кампус.

Настрана от първите шарки на пролетта, всичко изглеждаше досущ както, когато го бях

оставила – или поне отвън. Каменните сгради се извисяваха властно и заплашително, а

високите дървета не бяха напуснали бдението си.

И въпреки това, в сърцата на учители и ученици, нещата се бяха променили. Всички те

носеха белези от атаката. Много от нашите бяха избити, и макар че класните стаи жужаха

отново, всички все още скърбяха. Лиса и Кристиан достигнаха сградата. Тя не знаеше

причината за призоваването си, освен че Татяна искаше да я запознае с някакъв

благородник, който току – що бе пристигнал в Академията. Като се има предвид факта на

честотата на подобни желания от страна на Татяна, Лиса не се замисли особено. Двамата с

Кристиан пристъпиха в главния офис, където намериха директор Кирова, бъбреща си с

един по – възрастен морой и момиче, вероятно на нашата възраст.

- А, госпожице Драгомир. Ето ви и вас.

Бях се забърквала в неприятности с Кирова, докато бях ученичка и все пак да я видя

предизвика вълна на носталгия. Да бъда отстранена заради сбиване в клас ми изглеждаше

далеч по–добре отколкото прекосяването на Сибир, за да намеря Дмитрий. Кирова също не

бе променена, приличаше на птица, със същите очила на носа, както винаги. Момичето и

мъжът се изправиха и Кирова махна с ръка към тях.

- Това е Юджийн Лазар и дъщеря му Ейвъри. – тя се обърна на другата страна. – А това са

Василиса Драгомир и Кристиан Озера.

Леко премерване на силите се очерта в същия момент. Лазар бе кралско име, но в това

нямаше съмнение, след като Татяна бе уредила срещата. Господин Лазар се усмихна топло

на Лиса, докато стискаше ръката й. Изглеждаше леко изненадан да види Кристиан, но

усмивката не изчезна. Разбира се, това не убягна на Кристиан, но не му се стори

необичайно.

Двата начина да станеш стригой бяха доброволно и насилствено. Стригой можеше да

превърне друг човек, морой или дампир в себеподобен, като пие от кръвта им, и после

даде на жертвата да вкуси от собствената му кръв. Точно това се бе случило с Дмитрий.

Другият начин да се превърнеш с стригой бе доброволният. Морой, който избереше

умишлено да убие човек и да пие от кръвта му, се превръщаше в стригой. Обикновено

мороите взимаха толкова мъничко, че не убиваха хората. Но да вземеш толкова много, че

това да убие друго живо същество? Е, това ги обръщаше към тъмната страна, отнемаше

магията на елементите и ги превръщаше в извратени безсмъртни. Това пък бяха направили

родителите на Кристиан. Те бяха убили умишлено и бяха добили вечен живот, като

стригои. Кристиан никога не бе демонстрирал желание да стане стригой, но всички се

държаха, сякаш един ден това ще се случи (а и да признаем, хапливото му отношение не

беше в негов плюс). Двамата с него обаче се бяхме съюзили, за да наритаме задниците на

доста голям брой стригои по време на атаката. Мълвата за това определено подобряваше

репутацията му. Кирова не беше от хората, обичащи да губят времето си във формалности, така че премина направо на въпроса.

- Господин Лазар ще бъде новият директор тук.

Лиса се усмихваше вежливо, но при тези думи главата й се стрелна незабавно към Кирова.

- Моля?

- Оттеглям се от поста си. – обясни директорката с равен и лишен от емоции глас. – Макар

че все пак ще служа на това училище като учителка.

- Ще преподавате? – попита Кристиан в недоумение.

Тя го изгледа строго.

- Да, господин Озера. Това беше причината да дойда в училището на първо място. Сигурна

съм, че ако се помъча, ще си спомня как се правеше.

- Но защо? – запита Лиса. – Вършите чудесна работа.

В по – голямата или по – малката си част си беше вярно. Въпреки разправиите ми с Кирова

– обикновено, защото аз нарушавах правилата – все пак имах респект към нея, както и

Лиса.

- Това бе нещо, което обмислях от доста време насам, – призна Кирова. – Сега моментът

ми се струва чудесен, а и господин Лазар ще бъде чудесен директор.

Лиса бе достатъчно добра в разгадаването на хората. Мисля, че беше част от духовните й

характеристики. Лиса смяташе, че Кирова лъже. На същото мнение бях и аз. Ако можех да

прочета мислите на Кристиан, вероятно щях да усетя същото. Атаката над Академията бе

хвърлила множество хора в паника, особено кралските особи, макар че проблемът, довел

до нападението отдавна бе поправен. Предположих, че ръката на Татяна е действала тук, принуждавайки Кирова да се оттегли и заменяйки я с благородник, успокоявайки

останалите като него по този начин.

Лиса не позволи мислите й да проличат и се обърна обратно към господин Лазар.

- Е, приятно ми е да се запознаем. Сигурна съм, че ще свършите страхотна работа. Моля, уведомете ме, ако мога да ви помогна с нещо. – тя играеше ролята си на послушна

принцеса идеално. Да бъде мила и сладка бе просто един от многото й таланти.

- Всъщност, – прекъсна я Лазар – има нещо. – Имаше дълбок и гърлен глас, изпълващ

цялата стая. Той посочи дъщеря си. – Чудех се дали не можете да я разведете наоколо. Тя