i 6bbe1fb40ba7fe1e

продължение на няколко минути и накрая извади таблица на разписанието на влаковете.

Показа ми една за утре.

- Това устройва ли те?

Разгледах екранчето и кимнах.

- Знам къде е тази гара. Ще бъда там.

- Добре, – тя стана и хвърли няколко банкноти на масата. – Ще се видим утре. – Тръгна

към вратата и после се обърна: - О, можеш да доизядеш картофките ми.

Когато за пръв път пристигнах в Русия, отсядах в младежки мотели. Разбира се, имах

финансовите средства да си позволя и другите места, но ми се щеше да не се набивам на

очи. Освен това, луксът не бе първото нещо в ума ми. Когато започнах да ходя в

Найтингейл обаче, трудно можех да се върна в къщата, пълна с къмпингуващи студенти,

носейки дизайнерска рокля. Затова бях отседнала в огромен хотел, вратите, на който

отваряха портиери, а фоайето бе мраморно. Същото фоайе беше толкова просторно, че би

могло да побере един, а може би дори и два мотела вътре. Моята стая бе голяма и изпипана

и се зарадвах, когато се прибрах в нея и имах възможността да сваля токчетата и да

съблека роклята. Усетих леко бодване на съжаление за двете рокли, които бях оставила в

Санкт Петербург. Исках да запазя багажа си, докато кръстосвам страната, ала и не исках да

нося тежки неща. Така че дори и раницата ми да бе огромна, можех да нося само това

количество. Е, какво пък. Тези рокли щяха да са повратната точка в деня на някоя

чистачка, например.

Единственият накит, от който имах нужда бе медальонът, във формата на око. Подарък от

майка ми, а на нея бе даден от баща ми. Винаги го носех на врата си.

Влакът от Москва потегляше късно сутринта, а оттам щяхме да вземем друг, който да

прекоси цялата страна, за да стигне до Сибир. Исках да съм отпочинала и готова за

пътуването. Затова се преоблякох в нощница и се пъхнах под завивките, надявайки се, че

сънят ще ме споходи скоро. Вместо това, умът ми бе завладян от всичко, което се бе

случило наскоро. Ситуацията със Сидни си бе странна, но можех да се справя с нея.

Докато се придържахме към публичния транспорт, тя трудно можеше да ме заведе право в

ръцете на мистериозните си началници. А съдейки по това какво бе казала за времето,

щеше да ни отнеме само около два дни, за да стигнем селото. Два дни ми се струваха

невъзможно дълги, и в същото време, невъзможно кратки.

Означаваше, че ще се наложи да се изправя пред Дмитрий след няколко дена… и тогава

какво? Можех ли да го направя? Можех ли да го убия? И дори ако решах, че мога, дали

наистина щях да имам силата да го надвия? Същите въпроси, които си бях задавала през

последните две седмици, ме измъчваха отново и отново. Дмитрий ме бе научил на всичко, което умеех, и с новопридобитите му рефлекси на стригой, наистина щеше да бъде бог,

както се бях шегувала преди. Смъртта беше доста реална възможност.

Но притеснението нямаше да ми помогне. Затова, гледайки към часовника срещу мен,

осъзнах, че съм лежала будна почти час. Това не беше добре. Трябваше да съм в топ –

форма. Така че направих нещо, което знаех, че не биваше – но винаги ми помагаше в

подобни ситуации – главно защото означаваше, че съм се вмъкнала в нечий друг мозък.

Приплъзването в ума на Лиса изискваше минимална доза концентрация от моя страна. Не

знаех дали ще го умея, когато сме разделени, но осъзнах, че процесът не е различен от

времената, в които го правех на сантиметри разстояние от нея.

Беше късна сутрин в Монтана, и Лиса нямаше часове, след като беше събота. През

времето ми далеч от нея, бях прекарала много часове в усърдна работа, опитвайки се да

изградя умствени прегради, които да изолират чувствата и мислите й. Сега, веднъж вътре в

ума й, всичките бариери бяха сринати и емоциите й ме удариха като приливна вълна. Беше

ядосана. Ама много ядосана.

- Защо си мисли, че може да щракне с пръсти и да ме накара да отида, където пожелае,

когато пожелае? – изръмжа Лиса.

- Защото тя е кралицата. А ти сключи сделка с дявола. – Лиса и приятелят й, Кристиан, бяха в таванското помещение на училището. В момента, в който разпознах заобикалящата

обстановка, се приготвих да напусна ума й. Двамата бяха имали доста

„романтични”преживявания там горе, и не ми се щеше да се застоявам, ако предстоеше

разкъсване на дрехи. За щастие – или пък не – раздразнението й ми подсказа, че няма да

има никакъв секс днес, не и с това настроение.

Беше доста смешно, наистина, ролите им бяха преобърнати. Лиса бе фучащата, докато

Кристиан бе спокоен и улегнал, опитващ се да я успокои. Той седеше на пода, облегнат на

стената, а тя – пред него, обгърнал я с ръце. Тя отпусна глава на гърдите му и въздъхна.

- През последните няколко седмици направих всичко, за което ме помоли! „Василиса, моля

те, разведи този кралски благородник из училището”, „Василиса, моля те, скочи от този

самолет през уикенда, за да те запозная с няколко скучни важни клечки”, „Василиса, моля

те, отдели малко от свободното си време за насоки на по–младите ученици, изглежда

добре отстрани.”.

Въпреки раздразнението на Лиса, не можех да не й призная – имитираше гласа на кралица

Татяна почти перфектно.

- Ти щеше да направиш последното и по своя воля, – посочи Кристиан.