i 6bbe1fb40ba7fe1e

имаше, отслабваше малко – сякаш някъде имаше дупка и тя изтичаше. Подозирах, че може

би е от влиянието на Ейвъри или просто психичното състояние на Лиса. А може би и

двете. Върховно изражение на задоволство премина през чертите на Саймън, когато той се

наведе напред и тогава...

Той отново замръзна.

Блестяща златна аура светна в периферното зрение на Лиса. Тя погледна встрани

достатъчно, че да види Ейдриън на вратата. Изражението му беше комично, но шокирано

или не, той бе достатъчно точен, за да се насочи към Саймън. Именно внушението на

Ейдриън сега държеше пазителя. Лиса се извъртя надалеч, все още опитвайки да се

измъкне от проклетия отворен прозорец.

- Задръж го! – проплака Лиса.

Ейдриън се смръщи.

- Не... не мога. Какво, по дяволите? Сякаш някой друг е там...

- Ейвъри, - каза Лиса като погледна бързо към другото момиче. Лицето на Ейвъри бе

станало прекалено бледо, дори и за морой. Дишането й бе учестено и се потеше още

повече. Бореше се с внушението на Ейдриън. Няколко секунди по-късно Саймън отново бе

свободен. Той пристъпи към Лиса и Ейдриън, макар че движенията му изглеждаха бавни.

Кучи син, помислих си.

Сега какво? Попита настоятелно Лиса.

Рийд. Иди при Рийд. Елиминирай го.

Рийд беше замръзнал по време на борбата със Саймън, гледащ с изумление. И като тези на

пазителя, действията на Рийд също изглеждаха доста бавни. И все пак той отново се

движеше към Лиса. Саймън очевидно беше решил, че Ейдриън е по-голяма заплаха и бе

тръгнал към него. Беше време да видим дали разделянето и надвиването щеше да сработи.

Ами Ейдриън? Попита Лиса.

Ще трябва да го оставим сам за минута. Иди до Рийд. Нокаутирай го.

Какво???

Но тя все пак тръгна към него, движейки се с решителност, която ме изпълни с гордост.

Лицето му се смръщи в гримаса. Беше като полудял и доста самоуверен обаче – не

мислеше трезво и още се движеше по странен начин. Още веднъж опитах да науча Лиса

без думи. Не можех да я накарам да направи нищо, но опитах да я накарам да се почувства

сякаш удря някого. Как да изпъне ръката си назад, да свие пръсти по подходящ начин, да

съсредоточи силата си. След това, което я видях да прави по-рано, най-доброто, на което

можех да се надявам, бе приличен удар близо до целта, достатъчен, че да го забави и да го

отдели от нея.

И точно тогава се случи нещо наистина красиво.

Лиса го фрасна в носа. И имам предвид фрасна наистина. И двете чухме удара, чухме как

носът се счупи. Потече кръв. Той политна назад, а двете с Лиса гледахме с ококорени очи.

Никога, никога не бих могла да помисля, че Лиса е способна на нещо такова. Не и

сладката, деликаткна, красива Лиса. Исках да подскоча и да затанцувам от радост. Но още

не се беше свършило.

Не спирай! Удари го пак. Трябва да го нокаутираш!

Направих го! Изплака тя, ужасена от това, което бе сторила. Юмрукът я болеше толкова

много. Това не го бях споменала, докато я учех.

Не, трябва да го извадиш от строя, рекох й. Мисля, че той и Ейвъри имат връзка и

мисля, че тя черпи сила от него.

Сега това имаше смисъл, защото той бе застинал, когато Ейвъри използваше силите за

внушението, както и как той знаеше кога да се появи. Тя използваше връзката им, за да го

призовава.

И така Лиса отново тръгна към Рийд. Тя го удари още два пъти, с един от двата удара

главата му се удари в стената. Устните му зинаха и чертите му се отпуснаха. Той падна на

пода с празни очи. Не бях сигурна дали е изцяло в безсъзнание, но засега беше извън

играта. Отстрани чух как Ейвъри тихо проплака.

Лиса се върна към Ейдриън и Саймън. Ейдриън бе прекратил всякакви опити за внушение,

защото Саймън се беше впуснал в атака срещу него. Лицето на Ейдриън изглежда беше

ударено няколко пъти и разбрах, че като Лиса и той никога не се е бил по този начин. Без

каквато й да е насока от моя страна, Лиса се спусна напред и използва внушението.

Саймън се изви в изненада, без да спира нападението си, но се разфокусира. Лиса още бе

слаба, но стените около него почти баха паднали, както и подозирах, че ще стане.

- Помогни ми! – изплака Лиса.

С това моментно разконцентриране от страна на Саймън, Ейдриън опита също да използва

Духа. Лиса усети и видя промяната в аурата му, когато магията преля в него. Тя усети как

той се присъединява в психическата атака срещу Саймън и миг по-късно усетих как и

Оксана помогна. Исках да бъда като началник и да закрещя заповеди, ала това вече не

беше моя битка.

Очите на Саймън се разшириха и той падна на колене. Лиса усещаше другите двама,

владеещи Духа - и беше леко учудена от присъствието на Оксана – и имаше неясното

усещане, че всички правеха различни неща на Саймън. Лиса се опитваше да му внуши да

спре атаката, просто да застане мирно. Бързата й среща с магията на Ейдриън й каза, че

той се опитваше да приспи пазителя, а Оксана се опитваше да го накара да избяга от

стаята.