i 6bbe1fb40ba7fe1e

контролирам тялото й като кукловод, но не владеех Духа.

Ще заболи, но се извърти колкото можеш и го удари.

О, наистина заболя. Опитът да извърне тялото си означаваше, че хватката му около косата

й щеше да се затегне още по-болезнено. Тя успя значително добре обаче и посегна към

Рийд. Ударите й бяха некоординирани, но го изненадаха достатъчно, че да я пусне и да

започне да се защитава. Именно тогава видях, че и той не беше особено координиран.

Беше по-силен, определено, ала очевидно нямаше достатъчно боен опит в ударите и

използването на тежестта на тялото си. Той не бе тук за истинска битка, беше дошъл

просто да я бутне от прозореца и да приключи с това.

Измъкни се, измъкни се, ако можеш.

Тя залази по пода, но за съжаление пътят й за бягство нямаше да я отведе до вратата.

Вместо това тя се движеше по-назад в стаята, докато не стигна до стол на колелца.

Вземи го. Удари го с него.

По-лесно беше да се каже, отколкото да се изпълни. Той бе точно там, все още опитващ се

да я сграбчи за краката. Тя хвана здраво стола и опита да го тласне към него. Исках да го

вдигне и да го удари със стола, но за нея не беше толкова лесно. Тя успя все пак да се

изправи на крака и да остави стола между двама им. Наредих й да продължи да го удря с

него, за да го накара да отстъпи. Това проработи почти, но тя нямаше достатъчно сила, за

да го нарани по-сериозно.

Междувременно очаквах отчасти Ейвъри да се присъедини в борбата. Нямаше да й отнеме

много, за да помогне на Рийд в хващането на Лиса. Вместо това, чрез периферното зрение

на Лиса, видях, че Ейвъри стои напълно неподвижно с разфокусирани очи и почти

безжизнена. Добре. Това беше странно, но не се оплаквах, че стои настрана.

Както и да е, Лиса и Рийд бяха в положение шах и мат, от което трябваше да я измъкна.

Защитаваш се, казах. Трябва да го нападаш.

Най-накрая получих директен отговор.

Какво? Не мога да правя такива неща! Нямам идея как!

Ще ти покажа. Ритни го – за предпочитане между краката. Това поваля повечето

момчета.

Без думи опитах да й втълпя чувствата си, да я науча как точно да стегне мускулите си и да

нападне.

Като се покри, тя избута стола, така че да няма нищо между нея и Рийд. Това го изненада, а на нея й даде добро начало. Кракът й се изпъна. Пропусна точната цел, но все пак удари

коляното му. Беше почти толкова добро. Той залитна назад, като кракът му се подгъна под

тежестта му и едва успя да се хване за стола, за да се закрепи. Но колелцата се размърдаха, което никак не му помогна.

Лиса нямаше нужда от повече, за да се затича към вратата в този момент – само че тя беше

блокирана. Саймън току-що бе влязъл. За миг двете с Лиса се почувствахме облекчени.

Пазител! Пазителите означаваха безопасност. Те ни защитаваха. Работата беше, че този

работеше за Ейвъри и скоро ни стана ясно, че задълженията му стигаха доста по-далеч от

това да я опази от стригои. Той се засили и без колебание сграбчи Лиса и я задърпа грубо

обратно към прозореца.

Тук насоките ми се разклатиха. Бях добър треньор като й казвах как да обезвреди

тийнейджър. Но пазител? И със сигурност този тийнейджър се беше оправил и

присъединил към Саймън, за да довършат работата.

Внуши му!

Това бе последната ми отчаяна заповед. В това беше и силата на Лиса. За съжаление,

докато резултатът от пиенето й по-рано се бе изпарил достатъчно, че да подобри

координацията й, то все още действаше върху контрола й над Духа. Тя можеше да се

докосне до силите си, ала не много. Контролът й бе доста затруднен.

Решителността й обаче беше силна. Тя източи колкото можеше от Духа, превръщайки го

във внушение. Нищо не се случи. После почувствах онова странно човъркане в главата ми.

Първоначално помислих, че Ейвъри се е върнала в играта, само че чувството не беше, че

някой ме докосва, а сякаш някой бъркаше през мен.

Силата в Лиса се надигна и осъзнах какво беше станало. Оксана още бе тук, някъде на

заден план, и даваше силата си отново, провеждайки я през мен в Лиса. Саймън замръзна

и беше почти забавно. Той се дръпна леко, поклащайки се напред-назад, сякаш опитваше

да я надвие и да завърши смъртоносната задача. Сякаш беше от желе.

Лиса се колебаеше дали да мръдне, уплашена, че може да наруши контрола си. А и Рийд

още не беше под влиянието на внушението, но за миг той също изглеждаше объркан от

това, което се случваше и реакцията на Саймън.

- Не можеш просто да ме убиеш! – извика Лиса. – Не мислиш ли, че хората ще задават

въпроси, когато открият тялото ми, изхвърлено през прозорец?

- Няма да забележат, - рече Саймън сковано. Дори думите му изискваха усилия. – Не и

когато си съживена. А ако не си, тогава просто е било трагична злополука, която е

сполетяла едно проблемно момиче.

Бавно, бавно той започна да се освобождава от внушението й. Силата й, докато все още я