i 6bbe1fb40ba7fe1e

усещане от докосването на мозъка ми. Ахнах, като гледах очите на Оксана и горещи и

студени вълни ме обливаха. Оксана беше в главата ми.

- Сега иди при приятелката си, - каза тя.

Така и сторих. Фокусирах мислите си към Лиса и я намерих все още стояща на перваза на

прозореца. По-добре, че беше там, а не долу на земята, но все пак исках да се махне и да

влезе в стаята преди да се случи нещо лошо. Това обаче нямаше да го сторя аз. Аз бях като

такси, така да се каже. Оксана бе тази, която щеше всъщност да внуши на Лиса да се махне

от ръба. Само че не знаех дали жената бе дошла с мен. Когато се гмурнах в съзнанието на

Лиса, загубих усещането за Оксана. Вече не чувствах дразнене в ума си.

Оксана? Помислих аз. Там ли си?

Никакъв отговор – поне не и от Оксана. Отговорът дойде от съвсем неочакван източник.

Роуз?

Беше гласът на Лиса. Тя застина на прозореца и моментално престана да се смее с Ейвъри.

Усетих ужаса и объркването й, когато се зачуди дали не си въобразява. Тя погледна

наоколо в стаята, очите й препуснаха през Ейвъри. Ейвъри усети, че нещо става и лицето й

се напрегна. Усетих познатото чувство от присъствието й в съзнанието на Лиса и не се

изненадах, когато Ейвъри опита отново да ме изхвърли.

Приеми го, не се получава.

Преди, когато Ейвъри ме изгонваше, усещах сякаш наистина ме бута. Сега, когато опита, почувствах сякаш тя се удря в тухлена стена. Вече не беше толкова лесно да ме избута.

Оксана някак беше с мен, даваше ми сила. Ейвъри още беше в полезрението на Лиса и

видях как тези очарователни сиво-сини очи се разшириха от шок, че не можеше да ме

контролира.

Оу, помислих си. Хайде, кучко!

Роуз? Отново гласът на Лиса. Полудявам ли?

Още не. Но трябва да слезеш, веднага. Ейвъри се опитва да те убие.

Да ме убие? Чух и усетих недоверието в Лиса. Тя никога не би го направила.

Виж, нека не се караме сега. Просто се махни от прозореца и всичко ще е наред.

Усетих инстинкта в Лиса, как тя се промени и започна да сваля крак към пода. После

сякаш нещо като ядро в нея я спря. Кракът й застина, където си беше... и бавно започна да

се разклаща... Ейвъри беше на ход. Зачудих се дали Оксана, скрита на заден план във

връзката ни, можеше да надвие това внушение. Не, Оксана не можеше да бъде активна тук.

Силите й на Духа някак ме бяха направили способна да комуникирам с Лиса, но тя

оставаше пасивна. Очаквах да се получи нещо като мост и Оксана да иде в ума на Лиса и

да й внуши. Ситуацията обаче беше тъкмо обратна и всъщност нямах никакви сили на

внушението. Всичко, което имах, беше знаменитата ми мъдрост и силите на убеждаване.

Лиса, трябва да се опълчиш на Ейвъри, рекох. Тя владее Духа и в момента ти внушава. Ти

си от най-силните използващи внушението, които познавам. Би трябвало да можеш да

се пребориш с нея.

Отговори ми страхът.

Не мога... не мога да внушавам сега.

Защо не?

Защото съм пила.

Простенах мислено. Разбира се. Точно затова Ейвъри винаги я снабдяваше бързо с

алкохол. Той вкочаняваше Духа, както се виждаше от честите удоволствия на Ейдриън.

Ейвъри насърчаваше пиенето, така че силите на Духа на Лиса да отслабнат и тя да й се

опълчва по-малко. Имаше няколко пъти, в които Лиса не можеше да прецени колко много

пиеше Ейвъри; ретроспективно, Ейвъри вероятно доста се е преструвала.

Тогава ползвай просто силата на волята, казах й. Възможно е да се опълчиш на

внушението.

И беше вярно. Внушението не беше задължително билет за владеенето на света. Някои

бяха по-добри в устояването от други, макар че на стригой или владеещ Духа бе доста по-

трудно да се опълчиш.

Усетих как Лиса събира решителност, как си повтаря думите ми отново и отново, за да

бъде силна и да се махне от перваза. Тя успя да избута чувството, което Ейвъри й беше

внедрила и без да зная как, изведнъж и аз я избутвах. С Лиса обединихме силите си и

започнахме да изтласкваме Ейвъри.

Във физическия свят погледите на Ейвъри и Лиса бяха сключени в психическа борба.

Лицето на Ейвъри бе напрегнато и концентрирано, и изведнъж се изпълни от шок. Тя

осъзна, че и аз се боря с нея. Очите й се присвиха и когато заговори, тя се обърна към мен, а не към Лиса.

- О, - изсъска Ейвъри, - не ти трябва да се замесваш с мен.

Дали?

Усетих вълна от жега и онова чувство, че някой достига ума ми. Само че не беше Оксана.

Беше Ейвъри и се опитваше да проучи добре мислите и спомените ми. Сега разбрах какво

имаше предвид Оксана за посегателството и смущаването. Не беше просто да гледаш през