i 6bbe1fb40ba7fe1e

умра, което мисля, че се счита за подобрение.

Тя кимна.

- Направих достатъчно, за да се уверя, че си извън опасност. Реших, че мога да свърша

останалото, когато дойдеш в съзнание.

Поклатих глава.

- Не, не. Ще се възстановя сама, - винаги мразех Лиса да ме лекува. Не исках да си хаби

силите за мен. А и не исках да предизвиквам нови ефекти от използването на Духа.

Лиса...

Махнах завивките от себе си със замах.

- О, Боже! Трябва да се върна вкъщи. Веднага.

И моментално три чифта ръце блокираха пътя ми.

- Чакай, - рече Марк. – Няма да ходиш никъде. Оксана те излекува съвсем леко. Имаш още

много да се възстановяваш.

- А и още не си ни казала какво се случи, - каза Ейб, очите му бяха пронизващи, както

винаги. Той беше човек, който трябва да знае всичко и загадките просто го побъркваха.

- Няма време! Лиса е в беда. Трябва да се върна в училище, - спомнях си всичко.

Непостоянното поведение на Лиса и лудите й действия, породени от някакъв вид

внушение – или супер-внушение, предположих, и това, че Ейвъри успяваше някак да ме

изкара от главата на Лиса.

- О, сега значи искаш да се върнеш в Монтана? – възкликна Ейб. – Роуз, дори и да имаше

самолет, който те очаква в другата стая, това е пътуване за 24 часа най-малко. А ти не си в

състояние да ходиш никъде.

Заклатих глава, все още опитвайки се да стъпя на крака. След това, което бях преживяла

снощи, тази група пред мен не беше голяма заплаха – е, Марк може би беше, – но трудно

щях да зараздавам крошета. И да, още не бях сигурна на какво е способен Ейб.

- Не разбирате! Някой се опитва да убие Лиса или да я нарани, или...

Е, не разбирах какво искаше всъщност Ейвъри. Всичко, което знаех бе, че тя някак беше

принудила Лиса да прави какви ли не лудории. Вероятно бе много силна владетелка на

Духа, за да успее не само да контролира тази цел, ала и да я крие от Лиса и Ейдриън. Дори

бе създала фалшива аура, за да скрие своята златна. Нямах идея до колко бе възможно да

се разгърнат силите, особено вземайки предвид това, че веселяшкият характер на Ейвъри

трудно би могъл да се нарече луд. Каквото и да правеше тя, Лиса беше в опасност.

Трябваше да направя нещо.

Изключих Ейб от възможностите и погледнах умолително към Марк и Оксана.

- Тя е моята свързана душа, - обясних аз. – И е в беда. Някой се опитва да я нарани. Трябва

да ида при нея, вие разбирате защо. – И в лицата им видях, че наистина разбираха. А и

знаех, че в моята ситуация, те биха опитали същото един за друг.

Марк въздъхна.

- Роуз... ще ти помогнем да отидеш при нея, но не сега.

- Ще се свържем с училището, - каза Ейб сухо. – Те ще се погрижат за нея.

Да. И как точно щяхме да го направим? Да се обадим на директор Лазар и да му кажем, че

купонджийската му дъщеря всъщност бе покварена и контролираше хората с

психическите си сили и че трябва да бъде заключена за доброто на Лиса и за това на

всички останали? Липсата ми на отговор изглежда ги накара да мислят, че са ме убедили, особено Ейб.

- С помощта на Оксана вероятно ще си в достатъчно добро състояние, че да тръгнеш утре,

- добави той. – Мога да запазя сутрешен полет за утре.

- Тя ще се справи ли до тогава? – попита ме Оксана нежно.

- Аз... не зная, - какво можеше да направи Ейвъри за два дни? Да отчужди и обърка Лиса

още повече? Ужасни неща, но не и за постоянно или такива, които да заплашват живот.

Разбира се, разбира се... тя ще се справи толкова дълго, нали? – Нека видя...

Видях как очите на Марк леко се разшириха като осъзна какво щях да направя. После вече

не виждах нищо от стаята, защото вече не бях там.

Бях в главата на Лиса. Нови гледки се наместиха около мен и за половин секунда си

помислих, че стоя отново на моста и гледам надолу в черните води и студената смърт.

После схванах какво виждах, по-скоро какво виждаше Лиса. Тя стоеше на перваза на

прозорец в една от сградите на кампуса. Беше вечер. Не можех обаче да кажа в коя сграда

беше, което всъщност нямаше значение. Лиса изглежда беше на шестия етаж, стоеше там

на високите си токчета, смееше се на нещо, докато отдолу тъмната земя зееше

заплашително. Зад нея чух гласа на Ейвъри.

- Лиса, внимавай! Не бива да си тук горе.

Но това имаше онова двойно значение, което получаваше всичко, което правеше Ейвъри.

Дори и да бе казала това от загриженост, можех да усетя нещо лудешко в Лиса, нещо,

което й казваше, че нямаше проблем да остане там, където е и да не се тревожи толкова.

Това беше внушението от Ейвъри. После усетих онова усещане в ума си и дразнещия й

глас.

Пак ли ти?

Върнах се обратно в спалнята в Новосибир насила. Ейб почти откачаше, очевидно

мислеше, че съм изпаднала в кататония, а Марк и Оксана се опитваха да му обяснят какво

бе станало. Примигах и разтрих глава, докато се свестявах и Марк издиша облекчено.

- Много по-странно е да гледаш някого, докато го прави, отколкото сам да го направиш.

- Тя е в беда, - рекох, опитвайки се да стана отново. – Тя е в беда... и не знам какво да

правя...

Готвеха се да ми кажат, че няма начин да стигна скоро при Лиса. И дори и да последвах

съвета на Ейб и да се свържех с училището... не знаех със сигурност дали Лиса или