Духless

— Ваня, това за младежите го разбирам. Съмнявам се, че ще са стотици хиляди, но стотина-двеста души сигурно ще съберете. Ала откъде ще вземете толкова момичета, кажи де?

На това място в разговора се намеси същата онази интелигентна на вид мадама. Тя ми подаде няколко разпечатки от същия сайт, на които бяха заснети девойки на различна възраст, с различна привлекателност и с различни дрехи. Заглавието на листа гласеше „НАШИТЕ БОЙНИ ПРИЯТЕЛКИ“.

— Ето, погледни — каза ми тя. — Да не си мислиш, че всички млади момичета се въртят само в клубовете? Ние вече сме много. Много повече, отколкото си мислиш.

Краставия я възнагради с одобрителен поглед, а след това започна да ме пронизва с очи, гледайки ме изпод вежди. Момичето огледа тържествуващо присъстващите като кралицата на тази псевдолевичарска вечеринка. Присъстващите мълчаха, предвкусвайки как малкият идеолог и новоизпечената Клара Цеткин ще разкъсат на парчета идеологическия враг. Погледът ми спря на снимката, на която две девойки (едната от които приличаше на Наталия Медведева) се бяха прегърнали през бедрата. И двете носеха на ръцете си ленти със сърп и чук.

— Какво пък — казах, като едва успявах да сдържа смеха си, — когато бях на петнадесетина години, и мен също много ме привличаше нацистката символика и униформа, съчетана с хомосексуалната красота на щурмоваците от Съветската армия. Доколкото разбирам, на тези момичета им е все едно на какво ще си играят и къде ще излагат снимките си в стил „ню“. В сайта damochka.ru или във вашия сайт на национал-болшевиките. Надявам се, че момичетата все пак ще изпълнят функциите си.

— В какъв смисъл? — напрегна се тя.

— Ами, в смисъл, че… момчетата се дървят, като ги гледат. Ваня, ти например искаш ли да си с тях?

— Това не е смешно. Да не мислиш, че изглеждаш много умен с този твой цинизъм? — попита ме Ваня.

— Не бе, Ваня, мисля си какво би станало, ако ей-това мило момиче… между другото, тази на снимката вие ли сте? — Момичето сведе очи и каза: „Няма значение“. — Та, ако това мило момиче свърже съдбата си с такова мило момче като теб, което непрекъснато се люшка между проблема на самореализирането си, измамните поетични амбиции и играта на революция, веднага ще възникне въпросът за съдбата на Русия. С перспективите пред генофонда, с ранната алкохолна зависимост, със социалната неадекватност, с битовите проблеми. Изобщо целият букет от толкова важни за младите хора с активна житейска позиция проблеми. Бъдещето на нашите деца е в самите нас… или как беше?

— Не бива да съдиш за всичко по себе си — отсече Ваня, — ние сме заедно, защото не се интересуваме от твоите еснафски проблеми, свързани с това да обикаляш ресторантите и как да си купуваш парцали и нови коли. Когато решаваш политическите въпроси на страната, трябва да мислиш не за себе си, а за всички до един. Тогава личните позиции отстъпват пред гражданските, тогава духовният стремеж измества еснафското влечение да уредиш бита си. Обществото ще се обедини заради своето благо, а не заради малобройната измет, която временно е узурпирала властта и националните ресурси. На хората трябва да се гледа не само като на евентуални полови партньори, разбра ли? Макар че ти никога няма да разбереш нищо. Но това вече си е твой проблем. — Ваня гаврътна юнашката чашата си и тържествуващо се облегна на стола.

— Да, да, разбирам. Трябва да се отнасяш към хората така, както искаш те да се отнасят към теб. Да ги друсаш с наркотици до посиняване, да ги режеш с триони, да ги измъчваш с поялници, да ги пропиваш с алкохол и да ги принуждаваш да се сношават с кучета. Точно в това се състои позицията на гражданското обединение. Когато всички искат наоколо да цари бардак, бръснати женски гениталии и паралелно с това масови разстрели. Правилно ли съм разбрал?