Духless

Компанията се делеше на три лагера. Четирима спящи в края на масата пияни литератори, близо седем младежи, които засега не бяха чак толкова пияни, три девойки, които обсъждаха дейността на националните болшевики на Лимонов, и още шестима младежи, които се бяха скупчили около един пълен юноша с умно лице, обрамчено с кръгли очила и малка брадичка. В началото той говореше нещо, после наля на всички водка от гарафата, а след като свърши речта си, погледна внимателно всички в очите, явно, за да оцени ефекта от речта си. Тъй като седях в центъра на втория лагер, първо се опитах да вникна в онова, което обсъждаше тази група.

На масата имаше разпечатка от сайта на Национал-болшевишката партия. Това бяха текстове на Лимонов с крещящата „шапка“ „Словото на Вожда“ и някакви снимки. Единият от присъстващите — момък с бръсната глава, облечен целият в черно, който се казваше Иван (но се представяше единствено и само като Краставия), четеше на глас:

— „На онези, които смятат, че аз съм предводител на ордата на неразбраните млади варвари, искам да припомня, принуден съм да припомня, че аз съм руски интелигент от революционен тип и съм близък до редиците на Радишчев, Херцен, Бакунин, Чернишевски… От историческа гледна точка аз не съм по-малък «интелигент» от предводителя на интелигентите Григорий Алексеевич Явлински и мисля, че като автор на тридесет и седем тома съм по-интелигентен от него. А ордата, която върви с мен, е младата интелигенция на Русия, «племе младо, непознато». Лимонов е единственото, което те все още не са прегазили. Партията расте, младежта идва при нас. Дори пресата вече не може да ни пренебрегне. Акциите на национал-болшевиките стресна цялото това блато от журналя. Само погледнете как се втурнаха към нас! Разбират, мръсниците, че скоро ще върнем страната на народа. А по регионите направо цари същински кошмар. Безчинствата на местните чиновници и обедняването са толкова големи, че вече никой няма сили да търпи това. Русия е бременна с революция. Националните болшевики са страшно популярни. Още малко, още половин крачка и ще се започне. Ще пометем като фурии тези временни явления“ — обобщи Краставия.

Той произнасяше думите „Русия“ и „народ“, поемайки развълнувано въздух. И това жонглиране с думите като че ли му доставяше удоволствие близко до оргазма. Отбелязах наум, че един мой познат от светския елит произнасяше по същия начин „мултинешънъл“ и „глобализация“. Макар да беше ясно, че и Краставия, и онзи мой познат употребяваха въпросните думи, за да подчертаят принадлежността си към определени лидерски части на социума. Или ги използваха като форма за собствената си идентификация в очите на околните, но в никакъв случай не и заради това, че наистина се интересуваха от проблемите на народа или от бъдещата глобализация на бонусите за цялата планета.

Присъстващите многозначително мълчаха. Замислих се за това, че всички тези наши доморасли идеолози на революцията, всички тези левичарски части от интелигенцията винаги са изпитвали огромно влечение към такива префърцунени формулировки като „орди“, „варвари“, „Руски интелигент от революционен тип“ (последното звучеше като руска канонерка тип „Русич“), „Русия е бременна с революция“. Във всяка запетайка имаше ужасно позьорство, маска на свята мисия, величава значимост и други такива. А зад всичко това се криеше празнота, бездействие, липса на каквито и да било задачи, идеали и помисли всичко да се промени към по-добро. А най-важното, най-шибаното във всичко това беше дребнавостта на целите от сорта на банкет или кола, платена от спонсорите. И алчното желание на всяка цена да се вкопчиш, да влезеш в кохортата на властимащите, а после да се сетиш за народа едва в навечерието на следващите депутатски избори.