Духless

Половината от този град просто не съществува. Според мен, пространството, заобиколено от „Садовое колцо“, вечер се превръща в някакво подобие на компютърна игра, населена с празни хора. Навремето те са били нормални хора, имали са мечти, „прекрасни пориви на душата“, проблеми и житейски грижи. Но след това в един момент са разбрали, че е по-лесно да се превърнат в персонажи от глупавите списания, в герои и героини на дансинга, във феи на подиума и ресторантски рицари на ножа и чинията. Да наситят живота си с атмосфера на денонощен купон и да станат същите онези рекламирани по всички ъгли „нощни жители“. Постоянно запалената светлина на луминесцентните лампи е отучила очите им да възприемат дневната светлина, лампите на солариумите са направили невъзможно стоенето им на дневното слънце, тоновете парфюмерия и козметика заедно с наркотиците и диетите постепенно са изсушили телата им, а лайвстайл списанията и телевизията са направили същото с мозъците им. В крайна сметка те са се превърнали в сенки на хора, в някакво подобие на невидими същества, които могат да излизат от къщи само нощем, когато изкуственото осветление скрива факта, че под обвивката от грим, под роклята „Prada“, под дънките „Cavalli“ или под костюма „Brioni“ се таи празнота. И точно затова никога няма да ги срещнете денем по улиците на Москва. Страхът, че някой може да види, че под тъмните очила „Chanel“ няма никакви очи, а лицата им са просто нарисувани, ги кара денем да си седят вкъщи. Денят е времето на хората, докато нощта е времето на мумиите.

Няма съмнение, че е много по-лесно да омотаеш вътрешната си празнота с модни марки и да седиш в някое кафене „Пирамида“ или в бар „Рамзес“, разглеждайки снимки на баровци, вместо да живееш живота на нормален човек с неговите проблеми, победи и поражения. Всеки човек си има цел в живота. В света на мумиите няма цел. Впрочем, както няма и в самия живот. Има само съществуване в атмосферата на празнотата.

Отначало те бяха единици. С течение на времето станаха все повече и повече. Те имаха нужда от място за общуване със себеподобните, за да въвличат други хора в своя кръг и за да увеличават армията си. Можете да сте сигурни, че един прекрасен ден те ще изпълнят целия град. И така, когато броят мумии на квадратен метър полезна площ в двата ресторанта и двата клуба стане критичен, в града като мухоморки след киселинен дъжд започват да се появяват безбройни бутици, салони, клубове, ресторанти и кафенета. Всички онези места, в които сега можете да ги видите всяка вечер.

За да идентифицират своите събратя сред посетителите в изброените по-горе заведения (някои от които все още са хора), им трябваше собствена навигационна система, нещо като програмата „свой-чужд“, която се монтира на самолетите и корабите. И тогава на помощ на света на мумиите се притича светът на търговските хитове. Точно с това се обяснява фактът, че всички мумии са облечени почти еднакво, защото списъкът на модните марки в света на дрехите и автомобилостроенето изобщо не е голям. За да се разпознаят помежду си, вече не им трябва нищо друго, а не както преди, когато дълго опознаваха събеседника си и подхващаха безкрайни диалози за това „кой къде се облича и къде почива през лятото“, та накрая да разберат към кой свят принадлежи случайният им познат. Вече е достатъчно визуално да определиш марките на дрехите на седналите край съседната маса персони, за да си сигурен, че те също са мумии.

Да не си мислите, че всички тези примамливи слогани по витрините тип „Нова колекция. Лято’2006“ и фолиата на лъскавите списания с препоръки за актуалните през този сезон цветове на дрехите и дизайна наистина отразяват колко стремително се променя светът на модата? Какво говорите! Всъщност всеки сезон се променя въпросният код на марките, та да не би в техния свят да се вмъкне чужд човек.

Тук всичко е максимално опростено. Начините за общуване на мумиите трябва да са максимално прости. За да не извършват излишни и обременителни манипулации с мозъчните си гънки, съществува комплект от кодови фрази, при чието произнасяне другата мумия разбира целия смисъл на въпросния разговор.

Например, когато се срещат две момичета-мумии, а едното идва по-късно, то сяда край масата, целува приятелката си по бузата и казва на другото:

— Извинявай, закъснях. Виж — и слага чантата си на масата, — в Третяковка.

Приятелката й веднага разбира, че закъснялата е посетила бутика „Mercury“ в „Третяковски пасаж“. Че си е купила оттам две чанти, сетне е отишла да пие кафе в „T.R.E.T.Y.A.K.O.V. Lounge“, а след това е разгледала обувките „Gucci“ и затова е закъсняла.

Ако мумията разговаря с някакъв човек и чуе нещо от сорта на: „Хайде. Отивам в «Третяковка» да разгледам картините“, мумията страшно ще се учуди. Ще започне да напряга мозъка си и да задава уточняващи въпроси от сорта на: „Какви са тези картини?“.

— Откриха изложба на италианците.

— Ама, да не би в „Prada“ да са дошли нови каталози?