Духless

— Аха — кимнах в знак на съгласие. — Виж какво, трябва да цапна една доза. Тук намира ли се?

— Компанията ми е на бара, американците пристигнаха. При тях има толкова кока, колкото риби в морето. Искаш ли да седнеш при нас?

— Женя, извинявай, но нещо не съм във форма. Искам просто да си купя малко и да си ида. Извинявай, старче, благодаря ти.

— Знаеш ли какво — почеса се Женя по тила, — почакай ме тук, ще ида до масата и ще се върна.

— Благодаря ти, Женя, колко ти дължа?

— Стига, старче, престани. Ей-сега ще дойда, почакай пет минути.

Почаках го малко, той се върна, слязохме по стълбите в тоалетната и влязохме заедно в една от кабинките като пламнали от страст педали.

Общо взето аз съм против смесването на наркотици и алкохол, но в тази ситуация кой знае защо този микс ми се стори необходим.

Докато той вадеше плика от джоба си, аз прокарах пръст по стъклената поличка до тоалетната чиния и му казах, че тук има остатъци, от които четирима малолетни купонджии могат здравата да се нашмъркат. Той се засмя, показвайки равните си бели зъби и сложи плика на поличката. И тогава забелязах, че вече е здравата нашмъркан. На плика имаше печат на Министерството на здравеопазването, от което изпаднахме в неописуем възторг. Разпръснах купчинката с кредитната си карта, изравних магистралките и потърсих банкнота от сто долара в джоба си. Но там имаше само рубли. Попитах го през смях дали ще шмърка с банкнота от петстотин рубли, а той махна с ръка и отвърна, че в нашето положение няма да се погнусим да шмъркаме и с банкнота от десет рубли. И двамата започнахме да шмъркаме. Женя се накани да прибере плика в джоба си, но аз го възпрях и го помолих да повтори процедурата.

— Старче, май че се увличаш, нека да починем малко и после ще шмръкнем още.

— Всичко е о’кей, приятелю, всичко е о’кей. Просто трябва да се разтоваря. Никога досега не съм се уморявал толкова много. Нека да шмръкнем още малко.

— Не, ти си шмръкни, разбира се, това си е твоя работа, но засега аз няма да шмъркам повече.

Тогава аз направих още две тънки магистралки и ги засмуках една след друга с лявата си и с дясната си ноздра. Изпитах чувството, че някой внимателно прокара пръст по мозъка ми и махна натрупаната по него прах. Женя излезе от кабинката, а след него излязох и аз. Спрях пред огледалото, погледнах отражението си и видях, че устните ми треперят. Наистина ли съм станал толкова сантиментален? Или беше време окончателно да сложа край на наркотиците? Излязох от тоалетната и усетих как носоглътката ми постепенно изтръпва. Върнах се на дансинга, застанах прав и, подсмърчайки, започнах да оглеждам околните. Да, наистина изглеждах доста скапано. „В момента най-важното е да не разговарям с никого — помислих си. — Току-виж решили, че един стар купонджия най-после окончателно е превъртял. Само това ми липсва — да изпадна в конфуз. Макар че това е нещо съвсем естествено за моя свят?“

Имах чувството, че стоя на течение и че ми духа във врата. Усещането ми за дискомфорт беше толкова силно, че ми се щеше да вдигна яката на сакото си, за да скрия врата си. Но в действителност в клуба беше доста горещо и тук просто нямаше откъде да стане течение. Много добре знаех това, но чувството ми за дискомфорт се засилваше все повече и повече. Като на всичкото отгоре се подсилваше и от това, че не можех да определя точно източника му.

В залата свиреше онова шибано дрънкало Benny Benassi. Някакво момиче му припяваше, движейки се много сексапилно в такт с музиката. То ме посочи с ръка и се понесе към мен. Приближи и започна направо да се търка в тялото ми. Явно също беше нашмъркана.

— Are you gonna hit my heart? — продължи да тананика тя в ухото ми. — Are you gonna leave me once again?

— Кой, аз ли? — креснах й. — Да ти разбия сърцето?

И в този миг в съзнанието ми започнаха необратими химически реакции. Отдръпнах се от мадамата и направо ме втресе от ужас, отвращение и безизходица. Нима тук можеше да се разбие нещо, освен чаша или бутилка шампанско в нечия глава? Нима някой тук имаше сърце?

— Хора, лошо ми е. Страшно ми е зле. Не виждате ли? Ей-сега ще пукна тук. Ще пукна от вашето равнодушие и празнота. Ей, искам някой да си поговори с мен! Чувате ли? — крещях аз с цяло гърло, вдигнал двете си ръце нагоре.

Музиката свиреше толкова силно, че не се чуваше нищо, ако не говориш право в ухото на събеседника си. И въпреки това целият ми външен вид, разчорлената ми коса и вцепенените ми очи би трябвало да показват, че наистина имам неприятности.

Но само ми се струваше, че е така.

— Да, разбрахме, че тук е много яко! Леле, че си готин! Често ли идваш тук? — врещяха насреща ми две пички.

Щом чух това, се задуших от ярост и се приближих плътно до тях. Едната ме прегърна през кръста и започна да ме гали по задника, като в същото време нареждаше:

— Ох, какво дупе имаш. Много сладко момченце, нали? — попита тя приятелката си.

— Ама, вие наистина ли не разбирате? — продължих да крещя. — Наистина ли тук на никого не му пука за нищо?

— Ъ-ъ — кикотеха се те, — я ни обясни, ха-ха-ха! Какво има?