Духless

И аз превъртях всички тези неща в главата си, надвесен над него, а той непрекъснато се опитваше да ме хване за ръката и да ме върне на мястото ми. И този негов опит да ме пипне ме вбеси още повече, и аз доста точно за състоянието си го ударих с дясната си ръка в челюстта. Пичът отхвръкна назад в креслото, а аз го цапардосах още веднъж и го улучих в носа. Ударих го с такава сила на превъртял човек, че той се катурна назад заедно с креслото. Изтичах зад креслото с пълната увереност, че той вече лежеше по лице и го намерих застанал на колене с разбит нос. Той се смееше. Направо ми се зави свят от ярост, а тоя си стоеше на колене, смееше се в лицето ми и крещеше:

— Ти не биеш мен, малоумнико. Ти биеш себе си, разбра ли? Хайде, каубой, забий още едно кроше на този педал. Удари огледалото, братко, и не се бой, че ще си срежеш вените. И без това нямаш нищо друго, освен него. Никой няма нужда от твоя живот, дори и ти. Ти си профукал всичко, това поне разбираш ли го, глупако?

И вече, без да осъзнавам къде нанасям ударите си, започнах да го налягам, където ми падне. По тялото, по главата, по ръцете. А той се търкаляше по пода, кискаше се с цяло гърло и крещеше:

— Още, още. Продължавай. За всяка година, за всяка профукана минута. Давай, пич. А когато се умориш, ще ти оставя телефона си.

Постепенно започнах да губя сили в тази яростна еуфория. С всеки следващ удар, с всеки порив на кикота му, с всяка негова фраза разбирах, че ударите ми не му причиняват никаква вреда. Дори точно обратното, струваше ми се, че той просто се храни от това с остатъците от енергията ми. И започнах да губя сили, докато не усетих няколко бързи удара в тялото си, последвани от нокаутиращ удар в лицето. А след това паднах в ръцете на дотичалата охрана на клуба…

Някой плисна вода в лицето ми. Някой — мисля, че това беше местният пиар Слава, — избърса носа ми с кърпа. Стоях в коридора пред изхода. Двама охранители ме държаха здраво за ръцете. Пред входа на залата в началото на коридора стоеше онзи педал, а един представител на администрацията на клуба го успокояваше, изтупваше дрехите му, оправяше непрекъснато сакото му и му обясняваше нещо. По всичко личеше, че пичът е много ценен клиент, иначе нямаше да го обграждат с такова внимание. А той стоеше, продължаваше да приглажда косата си и да ме гледа както преди. Слава ме побутна към изхода и в същия миг педалът се отдръпна от събеседника си, приближи се до мен, избърса в движение кръвта, която течеше от носа му, с два пръста и ги прокара един след друг под очите си. Така, както са правили индианците, нанасяйки бойна окраска на лицето си. Вцепених се на място, неспособен да откъсна поглед от лицето му. И ми се стори, че гледам филм, в който се сблъскват съвременни, образовани и невярващи в магии хора от XXI век с тъмните сили на култа вуду, който е неподвластен на никакви влияния на прогреса и застъпниците му още от сътворението на света си живеят по собствените си закони. И ме обзе истински страх, а този пич отново ми се усмихна и ми каза:

— Е, какво има, хлапе? Това вече е твоя лична война, така ли?

Охраната ме избута от клуба и до ушите ми достигнаха само откъслечни думи от следващите му фрази. Той май говореше нещо за изгубените съюзници или просто така ми се стори. Не бях сигурен. Макар че много ми се щеше да чуя това по-добре.

Отдалечих се от клуба, полека-лека започнах да изтрезнявам и да обмислям случилото се. Все още ме тресеше от агресивността на ситуацията и най-вече от мисълта, че тъй и не разбрах какво точно искаше да ми каже този педал. Кой знае защо ми се струваше, че той имаше предвид нещо много важно лично за мен. Вече нямаше да разбера какво. И ми беше много обидно, че се случи така, от друга страна, напълно се оправдавах, но все пак се чувствах много неуютно и изпитвах известен страх. Всичко това много приличаше на някакво шибано пророчество на влъхвите. Макар че той, разбира се, не беше никаква влъхва, а просто един педал с разбит нос. И когато си помислих това, се развеселих и след известно време отново се озовах на „Чистите езера“ от онази страна, където се намираше спирката на метрото „Чистите езера“.

Overture

Take me out tonight,
Because I want to see people
And I want to see light

The Smiths. „There is light that never goes out“