Довършителката

Дълго плакнах окото си със студена вода от крана, но то си оставаше толкова подуто, че едва виждах през него. Реших да не използвам Целебния камък, за да го излекувам мигновено – подобно бързо възстановяване можеше да предизвика подозрение у другите Уъгове.

Настаниха ни на маса в дъното на заведението – допуснах, че вероятната причина за това е, че сме по-зле облечени от останалите, сред които се забелязваха и двама членове на Съвета. Посетителите час по час ни поглеждаха и след това разговаряха приглушено помежду си. Помъчих се да не им обръщам внимание, но не беше никак лесно.

Делф, който явно също го беше забелязал, се приведе напред и каза:

– Вече си известна, Вега Джейн.

– Откъде-накъде?

– Ти си първата Женска, победила в Дуелум. Това дълго ще се помни.

Помислих за секунда върху думите му. Озърнах се наоколо и срещнах няколко доброжелателни кимвания и усмивки. Може би той наистина имаше право.

Когато порциите ни пристигнаха, останах поразена от техния размер. В първия момент дори не посегнах към вилицата.

– Делф – прошепнах. – Да не би да трябва да си отсипя малко и после да предам чинията нататък?

– Не, Вега, всичко е за теб.

– Сигурен ли си?

– Аха.

– Откъде знаеш? Идвал ли си тук преди?

– Да, веднъж.

– Кога? – учудих се.

– След като спечелих първия си двубой. Роман Пикус ме доведе.

– Че защо скръндза като него ще те води където и да било?

– Тогава бях аутсайдер и никой не залагаше на мен. Помогнах му да спечели цял куп пари. Затова и реши да ме почерпи един обяд. Единственото което му се откъсна от сърцето.

Сведох очи към този рог на изобилието от меса, зеленчуци, хлябове и сирена и се облизах като гладно куче. Което ми напомни, че трябва да запазя малко и за Хари Две, който търпеливо чакаше отвън.

Половин час по-късно отместих чинията си и отпих последна дълга глътка боровинков сок. Потупах пълния си корем и въздъхнах доволно.

– Наздраве – усмихна се Делф.

– Благодаря, но не биваше да го правиш. Видях менюто отвън. Струвало ти е цяла монета.

– Че нали нямаше да я спечеля без теб.

Това си беше вярно. За доказателство можеха да послужат синините и драскотините по мен. Поисках от сервитьора хартиен плик и сложих в него остатъците от храната за Хари Две. Докато отивахме към изхода, една добре облечена Женска стана от масата си и се ръкува с мен:

– Много се гордея с теб, скъпа Вега Джейн.

Бях я виждала и преди. Съпругът и служеше в Съвета. Той седеше в достолепната си черна туника и ме гледаше неодобрително. Вероятно бе един от съюзниците на Кроун. Дори не помисли да стане и да се ръкува с мен. Защо да го прави? Току-виж част от мръсотията ми полепнала по него. Сега дръпна жена си обратно на стола и я стрелна укорително с очи.

– Благодаря – измърморих едва и побързах да продължа по пътя си, чувайки как двамата започват да се препират зад гърба ми.

Отвън изсипах съдържанието на плика направо върху тротоара и Хари Две започна да го поглъща с апетит.

– Беше чудесна вечер – казах на Делф.

– Беше чудесен ден – усмихна се той.

– Наистина. Кога е следващият кръг?

– След два дни.

Простенах разочаровано. Бях се надявала на по-дълъг промеждутък.

– А кога ще узнаем с кого ще се бием?

– Още утре.

Делф ме изпрати до дома и двамата седнахме пред угасналото огнище.

Вече бе мръкнало и клепките ми натежаваха.

Той забеляза това, стана и си взе довиждане. Гледах го как се отдалечава по улицата, докато съвсем се изгуби в мрака. Едва тогава влязох вътре и си легнах, с Хари Две до мен. После направих единственото нещо, на което още бях способна. Затворих очи и заспах.

TRIGINTA SEPTUM

НАДПРЕВАРАТА КЪМ ВЪРХА

Първият, който ме заговори на следващата сутрин в Комините, бе Нютън Тилт – висок, мускулест Резач на осемнайсет Сесии. Той дойде специално за да ме поздрави с победата. Беше мил и симпатичен Уъг и аз понякога дори тайно го бях заглеждала, докато работеше на тезгяха си.

– Радвам се, че надви оня негодник Луун – рече, заслепявайки ме с широката си усмивка. После по-тихо добави: – Да знаеш, че имаш един приятел в семейство Тилт, Вега. Винаги можеш да разчиташ на мен. Направо мед ми капна на сърцето, като видях как го размаза.

Благодарих му и започнах деня си с повишено настроение.

Противниците от следващия кръг щяха да бъдат оповестени същата вечер. Очаквах жребия си едновременно с нетърпение и тревога. Какво щях да правя, ако ми се паднеше Делф? Мина ми през ума да избягаме заедно през Мочурището още сега. Така Съветът нямаше да има възможност да го накаже вместо мен. Но нещо ме възпираше и аз отлично знаех какво е то. Бях дала дума, че ще се бия на Дуелума с всички сили. Такава бе сделката ни с Моригон. Тя далеч не ми беше любимка, но обещанието си оставаше обещание. Нямах нищо против да послъгвам понякога, особено ако от това зависеше оцеляването ми. Но да престъпя думата си – това бе нещо, което дядо ми никога не би сторил. Нямаше да го сторя и аз. Нямаше да хвърля петно върху фамилията Джейн.