Довършителката

– Знаеш ли, Вега, бях напълно сериозна, когато казах, че ти се възхищавам. Не бих желала такъв обещаващ млад живот да угасне. Но дори и моите чувства към теб си имат граници. Моля те, не го забравяй. Натоварена съм с отговорности, които съм твърдо решена да спазя. За доброто на всички Уъгморти и за оцеляването на Горчилище не мога и няма да си позволя да имам фаворити.

И с това злокобно предупреждение, тя ме напусна.

TRIGINTA DUO

С ПРАКТИКА СЕ ПОСТИГА НЕСЪВЪРШЕНСТВО

Веднага след приключване на работния ден на Стената Делф дойде у дома.

– Вътре ли си, Вега Джейн? – викна от прага.

Аз седях пред огнището, държейки пергамента, даден от Джон, а Хари Две дремеше в краката ми. Планът ми да нарисувам наново картата на Куентин сега изглеждаше като далечна мечта. Моригон бе права – наистина я бях запомнила наизуст, но каква полза от това сега?

Наведох се и хвърлих листата в огъня, наблюдавайки как пламъците жадно ги поглъщат. Точно като моите родители по време на Случката.

Отидох да отворя вратата и се изправих пред Делф, докато кучето въртеше опашка край нас.

– Е, какво има?

– Чух някои неща – отвърна той.

– Какви по-точно?

– Че си щяла да се биеш на Дуелума.

– А, да. – Запретнах ръкав и му показах чистата си кожа. – Съветът откри картата.

– Значи трябва да се упражняваш.

– Да се упражнявам за какво? – изгледах го стъписано.

– За да спечелиш, разбира се.

– Делф, аз няма как да спечеля Дуелума.

– Че защо не?

– Защото съм Женска. И съм само на четиринайсет.

– Почти на петнайсет – поправи ме той. – Значи няма дори да опиташ? Какво стана с онази Вега Джейн, която умееше да лети и да хвърля копия като същински дявол?

– Това е различно.

– Така ли? – повдигна вежди той.

Отстъпих крачка назад и обмислих думите му.

– И как точно ще се упражнявам?

– Ти ме научи да летя, нали? Е, аз пък ще те науча да се биеш. Моригон каза, че Женските трябвало да тренират. Щом те принуждават да участваш, значи и ти имаш право на наставник като всички останали. Струва ми се, че няма да се справя съвсем зле с тази задача.

– Знам, че ще се справиш. Но къде ще тренираме?

– На нашата ферма. Там има място и е достатъчно уединено.

– И кога започваме?

– Още сега.

Вече се мръкваше, когато наближихме дома на семейство Делфия. Този път не се чуваха обичайните звуци от стопанството на зверообучителя. Дъф нямаше време за нови питомци, защото всичките му усилия бяха посветени на Стената. Но явно все пак бе останал един.

– Здрасти – прозвуча гласът на Адара, доловил приближаването ни.

– Здрасти – отвърнах аз.

– И кой идва например? – попита пернатото.

– Например идва Вега Джейн.

Адарът се изправи и наду широките си гърди.

– Ааа, Ве-Вега Джейн. П-п-прекрасната Ве-Ве-Вега Джейн. Н-н-най красивата Ве-Ве-Вега Джейн. – Звучеше точно като Делф от времето, когато заекваше.

– Млъкни, смахнато пиле, докато не съм ти извил врата и не съм те пъхнал в котела за вечеря – скастри го Делф. Въпросът бе там, че Адарите повтаряха само онова, което са чули. Значи някой трябваше да му е казвал тези думи.

– П-п-прекрасната Ве-Ве-Вега Джейн – повтори за последно той, хвърли навъсен поглед на стопанина си и пъхна глава под крилото си, за да спи.

Още стоях удивена от случилото се, когато усетих някакво движение зад гърба си. Едва имах време да се обърна и да видя Делф, който се носеше към мен като хала. Изпищях и вдигнах ръце пред лицето си. В следващия миг той ме блъсна, отлепи ме от земята и ме вдигна над главата си. Тъкмо се канеше да ме смаже в дънера на едно дърво, когато внезапно спря и вирна глава към мен.

– Какво те прихвана, Делф? – изпъшках аз отвисоко.

Той бавно ме постави върху нозете ми.

– На Дуелума нямаше да те оставят така. Никой не го е грижа кое е честно и кое не. Трябва винаги да си готов, защото удари ли гонгът, противникът не чака. Хвърля се отгоре ти, грабва те като наръч сено и те запокитва срещу най-твърдото нещо, което му попадне. Тогава няма вече ставане. Повярвай ми, аз самият го направих предния път с онзи дебелак Нон. После му държа влага седмици наред.

Погледнах грапавия ствол на дървото, после отново Делф и потреперих.

– Добре, схващам идеята. И сега какво?

– Сега ще се бием. – Той отстъпи няколко крачки назад и се приведе. – Представи си, че съм Лейдън-Тош.

– Лейдън-Тош? Та той е по-стар от двайсет и четири Сесии. Няма право да участва в Дуелума.

– Да, но е заявил, че е само на двайсет и три – сви рамене Делф.

– Глупости на търкалета.

– Ще участва и толкова, Вега. Приеми го.

– Няма ли съдии на този турнир?

– Има, разбира се, но толкова се боят от него, че никой не смее да спори за възрастта му.

– Ама че нагласена работа – не преставах да фуча аз. – Добре, кой още ще се състезава?

– Нон. Ран Дигби. Клетъс Луун. Който се сетиш.

– Но никой не е едър колкото теб.

– Повечето не са. Но нещата не опират само до ръста, Вега Джейн. Има дребосъци, които са бързи, коварни и удрят като чук. Ето, мен например едва не ме надви един, който ми стигаше едва до кръста.

– Как?

– Хвърли ми пясък в очите, а после ме халоса с парче дъска, което беше скрил на арената.