Довършителката

Сърцето ми биеше ускорено и ужас сковаваше крайниците ми, но гневът ми бе по-силен от страха.

– Тогава защо ме изведе от къщи в окови?

– Извел те е в окови?

Всички се обърнахме към Моригон, която бе вперила в Кроун изпепеляващ взор.

– Да – кимнах.

– Каза, че са те арестували снощи, Вега – намеси се Тансий. – Къде те отведоха?

– Във Валхал – отвърнах, гледайки към Кроун. – Прекарах там почти цяло денонощие, без храна и вода. – Е, Делф ми беше донесъл нещичко за хапване, но не намерих за нужно да го споменавам.

– Тогава трябва да си много жадна. – Моригон плясна с ръце и един от прислужниците бързо напусна залата. След минута се върна с поднос със студена закуска и гарафа с вода, които постави пред мен.

– От името на Съвета приеми моите извинения, Вега Джейн – продължи тя. – Никой Уъг не ходи във Валхал, ако няма предварително издадена присъда. Както моят колега Кроун отлично знае – добави с леден тон.

Кроун не отвръщаше нищо, а само седеше забил поглед надолу, несъмнено проклинайки неочаквания обрат на делото. Аз междувременно се нахвърлих на храната и водата с мисълта, че може би след броени минути ще ме пуснат да си вървя. Тогава забелязах, че на гарафата има малка пукнатина. През нея се процеждаше вода и мокреше ръкава ми, образувайки върху масата тъмна локвичка.

Съзерцавах я учудено известно време, преди да се досетя за източника й. Не бях чак толкова мръсна.

Дори не разбрах, че Кроун е до мен, преди да вдигна очи. Той погледна локвичката, а после мен. Преди да успея да реагирам, дръпна ръкава ми нагоре, разкривайки мастилените линии на картата, която бях нарисувала върху себе си.

– И какво, в името на Алвис Алкумус, е това? – изрева, като изви ръката ми така, че очите ми се насълзиха от болка.

– Кроун, пусни я веднага! – изправи се Тансий.

Моригон също стана от мястото си и бързо доближи към нас. Погледът и се плъзна по рисунките и видях, че се опитва да каже нещо, но думите заседнаха в гърлото и.

Кроун ме бе пуснал, подчинявайки се на заповедта на Тансий, но ръкавът ми все още стоеше запретнат.

– Освен ако не съм в дълбоко заблуждение, уважаеми колеги – рече той, – онова, което виждам върху кожата на тази Женска, не е нищо друго освен карта на Мочурището.

Исках да отвърна подобаващо, да го питам откъде знае, че това е Мочурището, но каменните изражения на присъстващите ме лишиха от дар слово. Дори само близостта на Тансий ме караше да занемея. Той приближи и огледа ръката ми. После полека вдигна нагоре и другия ми ръкав.

– Имаш ли по себе си и още рисунки, Вега? – Гласът му бе изпълнен с разочарование, сякаш считаше, че съм го предала.

Погледът ми се замъгли и осъзнах, че няма смисъл да лъжа.

– Да, върху краката и корема.

– И откъде са се взели? – попита Моригон, която не откъсваше очи от мастилените линии. Изразът и на искрена изненада бе съкрушителен за мен.

– Прекопирах ги от един пергамент, който Куентин Хърмс ми остави. Преди да изчезне.

– И ти каза, че той сочи пътя през Мочурището?

– В известен смисъл, да.

– Къде е пергаментът сега?

– Изгорих го.

– Но едва след като е прерисувала картата върху собствената си кожа – намеси се Кроун. – Защо ще го прави, ако не с някакъв замисъл, несъмнено насочен срещу интересите на Горчилище?

– Не е вярно – извиках. – Изобщо не съм имала намерение да я използвам.

– Защо тогава си я запазила?

Въпросът идеше от Моригон. Погледите ни се срещнаха и аз реших да кажа истината.

– Защото показва път към място, различно от тукашното.

– Самопризнание! – викна Кроун. – Тази Женска на практика си призна, че работи с Кръвниците.

Моригон отмести от мен погледа си, изпълнен с дълбока тъга, и се обърна към Тансий:

– Мисля, че вече чухме всичко, което ни е необходимо. Ще проведем обсъждания и после ще обявим присъдата си.

Исках да й изкрещя да не го прави. Че съм невинна. Че не са изслушали всички подробности. Но премълчах. Знаех без всякакво съмнение, че каквото и да им кажа оттук нататък, то няма да промени нещата.

– Междувременно тя няма да бъде заключвана във Валхал – продължи Моригон. – Ще бъде отведена в дома си и държана там под стража.

– Но тя е предател! – извика позеленял Кроун. – Положително ще опита да избяга и да избегне правосъдието за пъклените си дела. Нали има върху себе си карта. Ще я използва, за да...

– За, да какво, Кроун? – прекъсна го тя. – Да прекоси Мочурището? Една Женска на четиринайсет Сесии? Та тя няма да оцелее там и две минути. Всички знаем какво има вътре, включително и Вега. Освен това съществуват и други основателни причини да не напуска Горчилище. – Последното бе съпроводено от многозначителен поглед към мен.

Кроун понечи да каже още нещо, но Тансий предотврати нов словесен изблик.

– Аз подкрепям мадам Моригон. Вега ще изчака присъдата в своята къща, като пред вратата и ще бъде поставена охрана. Но преди това някоя от служителките на Съвета ще се погрижи да... да измие от нея тези... рисунки.

Моригон кимна на една Женска, която стоеше край входа на залата. Тя приближи и ми даде знак да я последвам.

– Настоявам на всяка една крачка да я съпровожда охрана – обади се Кроун.