Довършителката

Тансий изгледа колегата си така, сякаш му идеше да го удуши.

– Силно се съмнявам Вега да успее да избяга от сградата на Съвета. Но ако проявяваш желание, можеш сам да стоиш пред банята, докато вътре се провежда, хм... миенето.

Другият направи възмутена физиономия, но не направи опит да ме последва.

Тансий постави длан върху инкрустираната със скъпоценни камъни дръжка на огромен меч, който едва сега забелязах да лежи на масата пред него.

– Съветът ще се заеме със случая на Вега Джейн незабавно.

На излизане извърнах глава да видя него и Моригон. Никой от двамата не ме поглеждаше.

Отведоха ме в банята, където служителката затърка мастилените линии по мен така енергично, че цялата ми кожа се зачерви. Стисках зъби, докато рисунките, които бях крила толкова дълго, изчезваха безвъзвратно в канала. Вече по тъмно ме докараха в къщата ми, пред чиято врата стърчеше на пост доволният Нон.

Изпънах се уморено върху леглото и се зачудих каква съдба ме чака занапред.

Щяха ли да ме екзекутират?

Или да ме затворят за дълги Сесии във Валхал?

Дали бе възможно да ме оправдаят?

Но мисълта ми се връщаше най-вече към екзекуцията.

Досега бях присъствала само на едно обезглавяване – на Мъжки, убил своята Женска без всякаква друга причина, освен проклетия си характер. По мнение на Съвета деянието бе преднамерено. Също така той се нахвърлил и на Младоците си, които се отървали като по чудо, и то благодарение на намесата на съседите. Цяло Горчилище бе задължено да присъства на събитието, което се състоя на централния площад.

Осъденият, със закрита с качулка глава, бе довлечен на ешафода, представляващ ниска дъсчена платформа, и накаран да коленичи. Нагласиха шията му върху масивен дръвник и палачът, също с качулка, но по фигура силно напомнящ на Лейдън-Тош, издигна високо брадвата. После острието се стовари със свистене и отдели от раменете главата на Уъга. Тя се търкулна в поставената пред дръвника кошница, по дъските рукна кръв и аз си помислих, че бедният Джон ще припадне. На мен също ми призля и стиснах здраво ръката на майка си. Но от тълпата изригнаха приветствени викове, защото справедливостта бе възтържествувала и злодея вече го нямаше.

Така ли щеше да свърши и моят живот? Заклана като пиле сред радостните възгласи на цялото село?

Затворих очи, но сънят не идваше. Докато не узнаех съдбата си, за мен нямаше да има покой.

VIRGINTA UNUS

ИЗБОРЪТ

Призори ме събуди хлопане по вратата. Въпреки всичките си терзания накрая все пак се бях унесла в дрямка. Хари Две, който се бе появил още предната вечер, взе да ръмжи и да души пред прага.

Станах, олюлявайки се, и отидох да отворя. Страхът стягаше вътрешностите ми като в менгеме.

Дали екзекуциите се изпълняваха веднага след присъдата на Съвета? Дали отвън не ме чакаше Лейдън-Тош, за да ме завлече до прясно скования ешафод насред площада? И дали цяло село вече се бе събрало в очакване на зрелището?

Натиснах бравата.

Отвън стоеше не Лейдън-Тош, а Моригон. Имаше вид, сякаш не е мигнала цялата нощ. Лицето и бе смъртнобледо и изтощено почти колкото моето. Дори по мантията и имаше следи от прах. Надникнах през рамото и, но не забелязах каретата. Явно идваше пеш чак от сградата на Съвета, за да ми донесе вестта.

– Мога ли да вляза, Вега?

Кимнах и отстъпих встрани, за да я пусна.

Тя се отпусна тежко върху един от столовете, потисна прозявката си и потърка очи.

– Не си ли спала? – попитах.

Моригон поклати разсеяно глава. После забеляза Хари Две и го помами с ръка. Той доближи предпазливо и й позволи да го почеше зад ушите.

– Хубаво куче.

– Да, обича да ме разведрява – отвърнах, сядайки на леглото срещу нея. – Ще има ли възможност да го прави и за в бъдеще?

– Няма да те екзекутират, ако това имаш предвид – отсече без заобикалки тя. – Кроун се бори като дявол цялата нощ, но Тансий и аз успяхме да вразумим Съвета.

– Защо този Уъг ме мрази толкова много? Какво съм му сторила?

– Не става дума за теб – обясни търпеливо тя. – Той имаше зъб на дядо ти.

– Какво? – възкликнах изумено.

– Естествено, тогава аз още не членувах в Съвета, но баща ми бе негов председател – преди да го сполети неговата... – Тук гласът и заглъхна и тя помълча секунда-две, преди да продължи. – Дядо ти имаше радикални идеи, Вега – нямам нищо против да ти го кажа. Колкото до Кроун, той бе обикновен служител, но с амбицията да се издигне. А сега съм сигурна, че вече се е прицелил и в председателското място на Тансий.

– Алвис Алкумус да ни е на помощ, ако това стане – процедих ядно.

– И аз не мисля, че ще се справи много добре, макар да има своите силни страни и да е до болка предан на каузата за опазване на Горчилище.

– Но това още не обяснява защо е мразил дядо ми.