Довършителката

– Да не би да ти се ходи във Валхал? – изрече Кроун с влудяващо спокойствие, поставяйки ръка върху дръжката на сабята си. Дестин се вледени върху кожата ми.

– Кроун – разнесе се глас зад нас.

И двамата се обърнахме едновременно.

Беше Моригон.

Потърсих с очи каретата, но не я видях. Тя сякаш се бе материализирала от нищото.

– Мадам Моригон – каза смутено Кроун, видимо объркан от появата и. – Тъкмо се канех да арестувам тази Женска за престъпни деяния срещу други Уъгморти.

– Какви престъпни деяния? – попита Моригон, без да сваля взор от него.

– Нападнала е Нон пред Приюта. Той даде показания. А междувременно Хектор и Хелън Джейн са изчезнали оттам. Това са все сериозни въпроси, които следва да се поставят пред Съвета. А докато трае разглеждането им, тя трябва да бъде затворена във Валхал.

– Обсъди ли го с Тансий?

– Аз самият току-що научих, че...

– Какво точно твърди Нон? – прекъсна го тя.

– Заварил я да излиза от Приюта. Опитал да я залови, но тя го атакувала без всякаква причина.

– И по какъв начин?

– Казва, че му нанесла ужасяващ удар, от който изпаднал в безсъзнание.

– Уъг с размерите на Нон да бъде повален от Женска на четиринайсет Сесии? – Моригон поклати скептично глава. – Струва ми се твърде, твърде слабо вероятно. И ти просто взе думите му на доверие?

– Значи според вас лъже?

– А според теб Вега е престъпница само въз основа на неговите твърдения. Виж, ще поговоря с Нон. Ако иска да повдигне официално обвинение, ще се заемем със случая.

– Знаете ли, че тя се е заселила в стария си дом? Никой Уъг няма право да живее самостоятелно, докато не навърши петнайсет, но нея не я е грижа за законите – нали така, Вега?

Не отговорих, защото не знаех какво да кажа. Обърнах се към Моригон, която продължаваше да фиксира Кроун с поглед.

– Да, известно ми е – каза тя. – Както и на Тансий. Очевидно не е имала друг избор. Луун не пуска кучета в Общежитието.

– Значи трябва да се отърве от кучето – тросна се Кроун.

– Вече споменах, че Тансий е информиран за обстоятелствата – изрече тя с равен глас, който обаче съдържаше повече заплаха от неговите ядни реплики. – А сега, ако няма друго, си свободен да си вървиш.

Двамата се гледаха няколко секунди, след което той сухо се поклони.

– Както кажете, мадам Моригон. – И гърбът му се отдалечи сред дърветата.

Моригон изчака да се скрие напълно, преди да се обърне към мен.

Понечих да кажа нещо, но тя ме спря с жест.

– Не, Вега, няма нужда от обяснения. Ще говоря с Нон. Той няма да повдигне обвинения.

– Откъде си сигурна?

– Няма да ги повдигне – рече по-твърдо тя. Очите и се отместиха към ръката ми, разранена и подута от удара, който бях нанесла на пазача. Побързах да я пъхна в джоба си. – Сигурна съм, че си имала основателна причина. Нон е просто един мазен тулуп.

Почти се усмихнах, чувайки подобен епитет да излиза от изисканата и уста.

– Ами родителите ми? – попитах.

– Ами родителите ти? – повтори Моригон, гледайки ме изпитателно.

– Изчезнали са някъде – излъгах машинално. – Нямаше ги, когато влязох в стаята им.

Сега взорът и стана пронизващ. Двете мълчахме близо минута.

– Знам, че в живота ти са настъпили много промени – каза накрая тя – и тези промени не са били леки.

– Имаш ли представа какво се е случило с тях? – промълвих глухо.

– Не бих могла да имам, Вега, защото за разлика от теб не съм била там. – Думите и ни разделиха като кървава стена. – Но ще те помоля да не споделяш за случилото се с брат си.

– Защо? – учудих се. – Той трябва да знае.

– Това с нищо няма да помогне, а само ще го отвлече от неговите задължения около Стената.

– Задължения около Стената? – извиках. – Значи те са по-важни от изчезването на родителите ни?

– Знанието за това само ще го нарани. Той ще плаче, ще бъде съкрушен от мъка за дълго време. Какво ще стане тогава с останалите от нас? Нима си готова да пожертваш и последния Уъг в селото?

– Нима Джон е толкова незаменим за строежа?

– Уверявам те, че да. Наредила съм на Кроун и останалите членове на Съвета да пазят случката в тайна. Подобни инструкции са дадени и на всички служители в Приюта. Разчитам и ти да не разпространяваш информация за нея. Моля те.

– Но щом си сторила всичко това, значи си знаела за изчезването им още преди Кроун да ти съобщи.

Тя не изглеждаше доволна от заключението ми, което означаваше, че съм права.

– Работата ми е да знам подобни неща, Вега. Е, обещаваш ли, че няма да му кажеш?

Помълчах няколко секунди, зареяла поглед над рамото и към бавно изсветляващата гора.

– Обещавам – кимнах накрая.

Следващите и думи ме поразиха.

– Възхищавам ти се, Вега Джейн. Наистина. Може да се каже дори, че ти завиждам.

– Да завиждаш? На мен? Та ти имаш толкова много, а аз нямам нищо.

– Аз притежавам само вещи – рече тъжно тя. – А ти имаш воля, твърдост и кураж да поемаш рискове както никой друг Уъг, когото познавам. Всичко това идва отвътре, от теб самата, което е най-важното.

Думите й изглеждаха отправени към някакво далечно място, което тя единствена можеше да види. После обаче тонът и се промени.

– Сигурна ли си, че родителите ти вече бяха изчезнали, когато стигна в Приюта?