Довършителката

Придърпах един стол и седнах край огъня. Кучето се настани на пода до мен, положило муцуна върху лапите си. Тази къщурка бе принадлежала на Върджил Джейн и след неговата смърт бе наследена от сина му, моя баща. Когато пратиха родителите ми в Приюта, ние я изоставихме, но предполагах, че все пак имам повече права над нея от всеки друг Уъг.

Мислите ми бяха прекъснати от чукане по вратата. Обърнах се сепнато. Дали нямаше да се окаже, че старият ни дом е конфискуван от Съвета? Или че ще трябва да го освободя, защото съм твърде малка да живея сама?

Отворих и заварих Роман Пикус да стои на прага.

– Да? – рекох колкото се може по-небрежно.

– Каква муха ти е влязла в главата, Вега? – попита той, местейки цигарата си с Пушливо биле от единия ъгъл на устата в другия.

– В смисъл? – попитах невинно.

– В смисъл да се местиш от Общежитието тук, разбира се.

– Луун не ме пускаше вътре с кучето, затова нямах друг избор.

Роман погледна към Хари Две, който се бе наежил и оголил малките си зъбки. Личеше, че отсега има отличен вкус по отношение на Уъговете.

– И зарад това зверче си сменила всички удобства с някакъв коптор?

– Поне си е мой коптор.

– Още си малка да живееш сама.

– Справям се сама още откакто отведоха родителите ми в Приюта. Да не мислиш, че Какус Луун се е грижил за мен? Още повече, сега без Джон ще ми е по-леко. А ако Съветът не е съгласен, може да ми го каже директно.

– Като стана въпрос – изгледа ме хитро Роман, – научи ли вече за брат си?

– Той сега живее при Моригон.

– Остарели са ти новините – рече тържествуващо той. – Говоря за повишението му.

– Повишение?

– Значи не знаеш, а?

Естествено, изгарях от любопитство, но не ми се щеше да му доставям удоволствие, като го покажа. Той хвърли фаса пред прага ми и го смачка с тока на ботуша си. После важно извади от джоба на мазното си палто лула, натъпка я с още Пушливо биле от онова, което сам продаваше на Уъговете три пъти по-скъпо, отколкото струваше, и се зае самодоволно да я разпалва. Накрая в нощния въздух се заизвиваха гъсти кълба дим.

– Та относно повишението на Джон – започна и отново млъкна, дръпвайки още два пъти от лулата, за да ме накара да чакам. Идеше ми да грабна нещо тежко и да го халосам по главата. – Направиха го специален сътрудник на Съвета.

В първия миг останах като замаяна, но бързо се окопитих.

– Но той е още Младок. Не може да заема такава длъжност.

– Нали тъкмо това ти обяснявам, Вега – рече снизходително Роман, – затова са го нарекли специален. Не бери грижа, всичко е официално, както си му е редът, с подписи и печати. Тансий го предложил, с благословията на Моригон. Останалите, щат не щат, го одобрили, с пълно единодушие. Къде ще ходят? Дори Кроун гласувал „за“, а този Уъг не се съгласява лесно.

– И какво точно прави един „специален сътрудник“ на Съвета? – попитах свъсено. Нарочно се преструвах на недоволна, защото знаех, че докато смята, че ме разстройва, ще продължи да говори и да ме зарежда с подробности.

– Ами нали знаеш, че досега Джон участваше в проектирането на Стената?

– Откъде ще знам, нали по цял ден съм на Комините...

Роман се наведе по-близо, но леко се отдръпна, когато Хари Две започна да ръмжи.

– Да, вярно. Е, вече са го назначили да надзирава целия строеж.

– Мислех, че Тансий се занимава с това – погледнах го из-косо.

– Уъговете говорят най-различни неща. На мен главата не ми увира съвсем, ама чувам, че било много сложно, имало различни препятствия и тъй нататък.

– И как ще помогне Джон?

– Тъкмо там е въпросът, нали? – ръчна ме той с мундщука на лулата. – Разбирам, че затуй са го избрали, щот’ пипето му сечало като бръснач. Добре че от цялата фамилия Джейн се извъди поне един, който да има нещо тук горе. – И той се почука по челото.

– Да не намекваш, че Върджил Джейн не е бил достатъчно умен?

– Това е минало, Вега. Сега сте само двамата с Джон. Вярно, ти се трудиш честно в Комините, успяваш да си изкараш прехраната, но само толкоз. Дотам са ти възможностите. Докато Джон е друга работа. Момчето има възможности, бъдеще.

А след този пост на специален сътрудник като нищо го виждам как с още малко зор ще стане и член на Съвета.

– Че защо му е притрябвало?

Роман изглеждаше потресен.

– Защо му е да става член на Съвета? И това питаш ти, последната Женска от рода Джейн? Толкова си се чалнала, че направо ми дожалява, като те слушам.

– Не съм последна, майка ми и баща ми са още живи.

Той изтърси пепелта от лулата си и я доугаси с подметката на ботуша си от гармова кожа. После затъкна палец в колана си и рече:

– И какво им е живото според теб? Два същински трупа, само дето още дишат.

И без да докосвам Дестин, усещах, че се е нажежила като огън. Моите бузи също пламтяха от ярост. Личеше си, че Роман иска да ме предизвика да го ударя. Затова и бе отгърнал палтото си, да ми покаже късата морта, затъкната в кожен кобур на колана му.

Реших, че няма да клъвна на примамката. Или поне не открито.

– Знаеш ли – казах, – може би е добра идея Джон да влезе в Съвета.