Дом на пръст и кръв

Но още много от най-страшните обитатели на Ада се спускаха към тях по земя и въздух. Затова Брайс извади меча на Даника от ножницата на гърба си.

Извика достатъчно сила в ръката си, стъпи здраво на крака и се приготви да посрещне следващия демон, който се втурна в галоп към нея. Наоколо вълчи и кучешки метаморфи вече се биеха със съществата, образувайки стена от козина, зъби и нокти между прииждащите орди и убежището.

Брайс финтира наляво, замахвайки нагоре с меча, и демонът пред нея се подлъга. Но острието не строши ребрата му, за да проникне в меките, уязвими органи под тях. Съществото изрева, завъртя се и пак атакува. Тя стисна зъби и го предизвика с вдигнат меч, а демонът беше твърде жаден за кръв, за да осъзнае, че му се е поднесла като стръв.

Докато огромен сив вълк му се нахвърли в гръб.

Итън нападна демона в зашеметяваща експлозия от зъби и нокти. Брайс беше забравила колко е гигантски в тази форма — всички метаморфи бяха поне три пъти по-големи от нормалните животни, но Итън имаше впечатляващи размери. Също като брат си.

Той изплю гръкляна на демона и се преобрази с ярък проблясък — вълкът се превърна във висок мъж. Тъмносинята му тениска и дънките му бяха облени в кръв като нейните дрехи, но преди да си кажат и дума, кафявите му очи се изцъклиха предупредително. Брайс се завъртя нагоре и я посрещна смърдящият дъх на демон, който пикираше към нея.

Тя се наведе и тласна меча нагоре. Пронизителният писък на демона едва не пръсна тъпанчетата й, докато туловището му се свличаше по острието. Накрая падна изкормен.

Кръв оплиска кецовете й и съдрания й клин, но Брайс отсече главата на демона, преди да се обърне към Итън, който в същия миг извади меча от ножницата на гърба си и разсече друг демон.

Погледите им се срещнаха и всичките й неизречени думи увиснаха помежду им. Прочете ги и в неговите очи, когато Итън осъзна чие яке и чий меч носеше Брайс.

Тя му се усмихна мрачно. По-късно. Ако по някакво чудо оцелееха, ако успееха да задържат фронта още няколко минути и да влязат в убежището… Тогава вече щяха да си поговорят.

Итън кимна разбиращо.

И когато Брайс се впусна отново в мелето, знаеше, че не само адреналинът й дава сили.

— Убежищата затварят след четири минути — обяви Деклан на всички в конферентната зала.

— Защо още го няма хеликоптера? — Рун попита Фурия и стана от стола си заедно с Флин.

Акстър погледна телефона си.

— Долита от…

Вратите във високия край на залата се отвориха със замах и Сандриел влетя с буреносен вятър. Архангелката закрачи надолу по стълбите без нито един от триариите си, дори Полукс. Никой не проговори.

Погледна към Хънт, който седеше между Рун и Хипаксия. Оковите от горсиански камък лежаха на масата пред него.

Сандриел просто се върна на мястото си на най-ниската маса. Явно имаше по-сериозни грижи. След като обходи с очи всички екрани, заяви:

— Няма как да помогнем на града, при положение че портите са отворени към Ада. Наредено ни е да останем тук.

Рун подскочи:

— Имат нужда от нас.

— Оставаме тук. — Думите отекнаха като гръм в залата. — Астерите ще изпратят помощ.

Хънт се отпусна в стола си.

— Слава на шибаните богове — измърмори Рун, потривайки лицето си с разтреперани ръце.

Значи изпращаха Астерската гвардия. И още подкрепления. Сигурно триариите на Сандриел бяха заминали за Лунатион. Може и да бяха садистични гадове, но поне умееха да се бият. Дявол да го вземе, дори Чука сам щеше да е същинска благодат за града в такъв момент.

— Три минути до затваряне на убежищата — напомни Деклан. Сред какофонията, която се разнасяше от колоните, прозвуча вой на метаморф — сигнал, че всички трябва да се прибират в убежището; да развалят бариерата, която бяха образували, за да държат пъклената орда настрана, и да бягат към все още отворената метална врата.

Само че още човеци се стичаха към нея. Препускаха с деца и домашни любимци в ръце, а тя беше едва колкото гаражна врата. Воините на Змийската кралица и няколко вълка останаха на кръстовището.

— Две минути — обади се отново Деклан.

Брайс и Итън се биеха рамо до рамо. Ако единият пропуснеше целта, другият не пропускаше. Ако единият примамеше демон, другият го посичаше.

В града проехтя сирена. Предупреждение. Но Брайс и Итън продължаваха да държат фронта.

— Трийсет секунди — каза Деклан.

— Тръгвай — подкани я Хънт. — Тръгвай, Брайс.

Тя изкорми поредния демон и най-сетне се завъртя към убежището, а Итън я последва. Точно така — трябваше да се прибере на сигурно и да изчака Астерската гвардия да затрие гнусните гадини. Ангелите сигурно знаеха как да затворят порталите.

Вратата на бомбоубежището започна да се плъзга.

— Прекалено далеч са — каза тихо Фурия.

— Ще се справят — процеди Хънт, макар и да виждаше колко е голямо разстоянието между бавно плъзгащата се врата и двете фигури, препускащи към нея.

Червената коса на Брайс се развяваше като флаг. Итън се препъна и тя го сграбчи за ръката, преди да е паднал. От едната страна на тялото му зееше дълбока рана и тениската му беше подгизнала от кръв. Хънт се учудваше, че успява да тича…