Дом на пръст и кръв

— Брайс, същинска касапница е. Влез в убежище, преди да са ги затворили всичките…

Пушката й изгърмя и още един демон падна на земята. Но много други влетяваха в града през портите, къпейки улиците в кръв, както залезът къпеше небето в червено.

Брайс се скри зад един боклукчийски контейнер и пак стреля. После презареди.

— За Асфоделските поля не е предвидено подкрепление — обяви Сабин. — Всички глутници са разпределени…

— Тук има деца! — изкрещя Брайс. — Има бебета!

Залата утихна. Още по-дълбок ужас се разля в Хънт като мастило във вода.

Задъхан мъжки глас проехтя през високоговорителите:

— Идвам, Брайс.

Окървавеното лице на Брайс се сбърчи и тя прошепна:

— Итън?

Сабин изръмжа:

— Холстръм, стой си на шибаната позиция.

Но Итън просто повтори още по-решително:

— Брайс, идвам. Дръж се. — След кратка пауза добави: — Всички идваме.

Коленете на Хънт омекнаха, а Сабин изрева на Итън:

— Пренебрегваш директна заповед от…

Итън прекъсна връзката. Всички вълци под негово командване също напуснаха разговора.

Вълците щяха да пристигнат в Полята до три минути.

Три минути бяг през Ада, през хаос и смърт. Три минути в устрем да спасят най-беззащитните.

Човешките деца.

Чакалите се присъединиха към тях. Койотите също. Дивите кучета и питомните кучета. Хиените и кучетата динго.

Лисиците. Защото открай време бяха бранители на безпомощните. На малките, на младите.

Независимо дали бяха метаморфи, или истински животни, този инстинкт бе вкоренен в душата на всеки от тях.

Итън Холстръм препускаше към Асфоделските поля, тласкан от вродения порив, прогарящ сърцето му. И се молеше да не е закъснял.

85

Брайс съзнаваше, че е жива благодарение на необясним късмет. И че само благодарение на адреналина във вените си успява да се прицелва толкова точно.

Но с всяка следваща пресечка, която прекосяваше под гаснещото слънце, краката й все повече се забавяха. Реакциите й също. Ръцете я боляха, натежаваха като олово. Пръстът й все по-трудно натискаше спусъка.

Още малко. Още съвсем малко, докато се увереше, че всички от Асфоделските поля са успели да влязат по убежищата, преди да ги затворят. А моментът наближаваше.

Убежището надолу по улицата още беше отворено и няколко фигури пазеха входа, докато човешките семейства тичаха към него. Портата на простосмъртните се намираше на няколко пресечки северно оттук — и продължаваше да пропуска адски изчадия.

Затова Брайс застана на кръстовището, прибра меча на Даника в ножницата на гърба си и опря пушката на Хънт в рамото си. Оставаха й шест патрона.

Итън щеше да пристигне скоро. Всеки момент.

Един демон изскочи иззад близкия ъгъл с такава скорост, че за да вземе завоя, издра с нокти резки в калдъръма. Брайс стреля и пушката ритна болезнено рамото й. Още преди демонът да се строполи на земята, Брайс стреля втори път. Още една твар падна мъртва.

Оставаха й четири патрона.

Човеците зад нея крещяха. Побързайте! Веднага влизай! Хвърли багажа и бягай!

Брайс стреля по демон, който прелетя над кръстовището, право към бомбоубежището. Свали го на броени метри от входа, където човеците го довършиха.

От вътрешността на убежището извираха детски писъци, плач на бебета.

Брайс стреля отново. И отново. И отново.

Още един демон изфуча иззад ъгъла и се втурна към нея. Спусъкът изщрака.

Край. Пълнителят беше празен.

Демонът скочи в атака, отворил челюсти с два реда остри като ками зъби. Устремен към гърлото й. Брайс в последния момент успя да вдигне пушката и да я тикне напряко в зейналата паст. Метал и дърво простенаха и светът се наклони от сблъсъка.

Двамата с демона се сгромолясаха върху калдъръма и костите й изреваха от болка. Демонът стисна със зъби пушката. И я прекърши на две.

Брайс смогна да се измъкне назад. Чудовището закрачи бавно към нея, точейки лиги по кървавата улица. Сякаш се наслаждаваше на момента.

Тъй като мечът й беше заклещен в ножницата на гърба й, Брайс посегна към ножа на бедрото си. Не че можеше да направи нещо с него, да спре това…

Демонът приклекна, готвейки се да атакува.

Брайс изви китка и вдигна острието, но земята зад нея се разтресе й.

Меч прониза сивата глава на съществото.

Гигантски меч, дълъг поне метър и половина и носен от великан в броня. По острието му сияеха сини светлини, каквито озаряваха и лъскавата черна броня и шлема на воина. На гърдите му светеше символ с атакуваща кобра.

Един от елфическите телохранители на Змийската кралица.

Шестима други пробягаха покрай него с извадени пистолети и мечове и калдъръмът се разтресе под краката им. Не изглеждаха надрусани със змийска отрова, а напротив — целеустремени и смъртоносни.

Заедно с елфическите воини на Змийската кралица покрай нея запрепускаха вълци, лисици и всевъзможни кучеподобни.

Брайс се изправи на крака и кимна за благодарност на елфа, който я беше спасил. Той просто се завъртя, сграбчи с облечени в метал ръце един демон и го разкъса на две с могъщ рев.