Дом на пръст и кръв

Към най-незащитеното място в Лунния град, обитавано от човеци без магически способности. Без свръхестествени дарби и сили.

— Отива към Полята — каза Хънт.

Оказа се по-страшно, отколкото Брайс си беше представяла.

Ръката й вече изтръпваше от откатите на пистолета, цялата беше обляна във воняща кръв и отвсякъде изскачаха остри зъби, кожести криле, стръвни мъртви очи. Денят бавно се изцеждаше в живописен залез и небето скоро придоби цвета на кървищата по улиците.

Брайс препускаше и дъхът й режеше като с нож гърдите й.

Свършиха й патроните за пистолета. И вместо да губи време в опипване на джобовете си за муниции, просто хвърли оръжието по крилатия черен демон, който се устреми към нея, отклонявайки го за момент, и свали пушката от рамото си. Пушката на Хънт. Мирисът му на кедър и дъжд я обгърна. Тя дръпна ложата на помпата и докато демонът се обърне да й налети отново, Брайс вече беше стреляла.

Главата му избухна като червена заря.

Тя не спря да тича през града. Покрай все още отворените бомбоубежища, чиито обитатели се мъчеха да отбраняват входовете им. За да дадат шанс на колкото може повече уплашени граждани да влязат на сигурно място.

Друг демон се хвърли от близкия покрив, протегнал извити нокти към нея…

Брайс замахна нагоре с меча на Даника и разпори петнистата му сивкава плът от корема до гърлото. Той се строполи на тротоара зад нея, строшавайки шумно ципестите си криле, но Брайс вече тичаше отново.

Не биваше да спира нито за миг.

Цялото й обучение с Рандъл, всеки час, прекаран между камъните и боровете в планините около дома им и в стрелбищата — знаеше, че всичко е било заради този момент.

84

Хънт не можеше да отлепи очи от екрана, на който Брайс си проправяше път през града. Телефонът на Хипаксия иззвъня някъде от лявата му страна и вещерската кралица вдигна незабавно. И заслуша.

— Как така метлите са унищожени?

Деклан прехвърли разговора й към колоните в залата и всички чуха треперливия глас на вещицата от другата страна на връзката.

— Всичките са на трески, Ваше Величество. Оръжейният склад на конферентния център е разбит. Пистолети, мечове, дори хеликоптерите… всичко е унищожено. И колите.

В корема на Хънт натежа ужас, а Есенния крал пророни:

— Мика.

Архангелът явно ги беше саботирал тихомълком. За да ги задържи настрана, докато експериментираше със силата на Рога. С Брайс.

— Имам хеликоптер — обяви Фурия. — Оставих го извън района на комплекса.

Рун скочи на крака.

— Да тръгваме тогава.

Полетът щеше да им отнеме половин час.

— В града е касапница — крещеше в телефона си Сабин. — Задръжте позиции в Лунната гора и Пет рози!

Разговорът беше конферентен между всички глутници от Помощната гвардия. С няколко клавиша Деклан свърза телефона на Сабин с озвучителната система на залата, за да се чуват всички. Но някои глутници вече не отговаряха.

Хънт се озъби на Сабин:

— Веднага изпрати някоя от шибаните си глутници в Стария площад!

Щеше да закъснее дори с хеликоптера на Фурия. Но ако подкрепленията стигнеха до Брайс, преди да е влязла сама в кланицата, в каквато се беше превърнал човешкият квартал…

Сабин му изрева:

— Не са останали вълци за Стария площад!

Примът на вълците, най-сетне поразбуден, посочи с древен, чворест пръст към единия екран и заяви:

— Останал е един вълк.

Всички погледнаха накъде сочи. Кого сочи.

Брайс хвърчеше през мелето и мечът й проблясваше с всеки замах, с всяко пробождане.

Сабин се задави.

— Усещаш меча на Даника, татко.

Помътнелите от старост очи на прима примигаха незрящо към екрана. Едната му ръка се сви върху гърдите му.

— Вълк. — Той потупа с юмрук сърцето си. Брайс продължаваше да се бори с изчадията на път към Асфоделските поля, да брани всеки безпомощен гражданин, хукнал към убежищата. — Истински вълк.

Гърлото на Хънт се сви болезнено. Той протегна ръка към Исая.

— Дай ми телефона си.

Исая му го даде без въпроси. Хънт набра номера, който беше наизустил, защото не смееше да го запише в указателя на телефона си. Звъня дълго, преди да му вдигнат.

— Предполагам, е важно?

Без да се представи, Хънт изръмжа:

— Дължиш ми проклета услуга.

Змийската кралица отвърна с осезаема ирония в плътния си глас:

— Така ли?

След две минути Хънт тъкмо ставаше от стола си, за да тръгне към хеликоптера на Фурия, когато телефонът на Джесиба иззвъня. Магьосницата обяви с напрегнат глас:

— Брайс е.

Хънт завъртя глава към екрана. Брайс беше закрепила телефона върху рамото си с едната презрамка на сутиена си и вероятно го беше пуснала на високоговорител. Заобикаляше изоставени коли, навлизайки в пределите на Асфоделските поля. Слънцето започна да се скрива зад хоризонта, сякаш дори Солас ги изоставяше.

— Пусни я през колоните и я включи в линията на Помощната гвардия — нареди Джесиба на Деклан, после прие обаждането: — Брайс?

Брайс дишаше учестено. Пушката й кънтеше като гръмотевица.

— Кажи на всички на Върховната среща, че ми трябва подкрепление в Полята. Тръгвам към убежището до Северната порта.

Рун се втурна надолу по стълбите от горните нива и изтича до микрофона в средата на масата.