Дом на пръст и кръв

Около богаташките вили в Пет рози вече проблясваха седефените куполи на отбранителните им заклинания. Оставили извън себе си всички бедни и онези, имали нещастието да излязат на улицата в неподходящия момент. И точно там, пред железните стени на най-заможните граждани, изпращаха Помощната гвардия. Да защитава защитените.

Хънт изръмжа на Сабин:

— Нареди на глутниците си да пазят домовете без предпазни заклинания…

— Следвам протокол — отвърна му през зъби Сабин.

Амели Рейвънскрофт поне имаше благоприличието да се изчерви от срам и да сведе глава. Въпреки това не се опълчи на господарката си.

— Майната му на протокола — изрева Хънт и посочи екраните. — Онези задници си имат и заклинания, и паникстаи. Хората по улиците нямат нищо.

Сабин не му обърна внимание. Рун обаче заповяда на баща си:

— Изтегли силите ни от Пет рози. Прати ги където са нужни.

Нервен мускул трепна в челюстта на Есенния крал, но той каза:

— Протоколът съществува с причина. Откажем ли се от него, настъпва хаос.

— Вие шегувате ли се? — подскочи Хънт.

Следобедното слънце вече пълзеше към хоризонта. Не му се мислеше колко по-страшно ще стане, след като се спуснеше нощта.

— Не ме интересува дали искат, или не — крещеше Тарион по телефона. — Кажи им да излязат на брега. — След кратка пауза добави: — И да заведат колкото могат повече под водата!

От другата страна на залата Исая обясняваше по своя телефон:

— Не, изкривяването на времето беше просто объркано заклинание, Наоми. Да, заради него се отвориха портите. Не, води 33-ти в Стария площад. Веднага ги води при портата в Стария площад. Не ми пука дали ще ги разкъсат на парчета…

Исая отлепи телефона от ухото си, примигвайки недоумяващо към единия екран.

После срещна погледа на Хънт.

— Бизнес районът е под обсада. Изтребват 33-ти.

Хънт не си позволи да се замисля дали Наоми не е пострадала, или просто е изпуснала телефона си в полет.

Рун и Флин набираха номер след номер. Никой не им вдигаше. Сякаш всички елфически водачи, останали в града, също бяха загинали.

Сабин поне успя да се свърже.

— Итън, докладвай.

Деклан прехвърли разговора й към колоните в залата. Задъханият глас на Итън Холстръм изпълни помещението. Местонахождението му се появи като червена точка на един от екраните — извън непробиваемата магическа стена около Бърлогата. Страховити, стръвни ревове, съвсем различни от тези на вълците, пресичаха думите му.

— Навсякъде са, мамка му. Не успяваме да ги отблъснем.

— Не отстъпвайте — нареди Сабин. — Не отстъпвайте и чакайте заповед от мен.

Човеци и ванири бягаха с деца в ръцете към всяко отворено убежище, до което успееха да стигнат. Много от тях вече бяха затворени от обезумелите от страх хора вътре.

Хънт попита Исая:

— Колко време ще им трябва на 32-ри да слязат от Хилен?

— Един час — отговори един ангел, приковал очи към екрана. Към касапницата и потъналия в паника град. — Ще е прекалено късно.

А ако Наоми беше ранена или мъртва… Мамка му!

Флин ревеше срещу някого по телефона:

— Веднага обградете Розовата порта. Направо ги каните в града.

Хънт огледа кръвопролитията и прецени малкото варианти за действие. Трябваха им армии, с които да обградят седемте порти, отворени към Ада — и начин да затворят порталите.

Хипаксия беше станала от стола си и оглеждаше с мрачна решимост екраните.

— Екипирайте се и тръгвайте — каза спокойно по телефона. — Отиваме в Лунатион.

Всички в залата се обърнаха към нея. Младата кралица като че ли не забеляза. Просто нареди на онзи от другата страна на линията:

— Потегляйте. Незабавно.

Сабин изсъска:

— Ще ви избият като мухи.

А и нямаше да пристигнат навреме, не добави Хънт.

Хипаксия затвори телефона и посочи към екрана на стената отляво, където се виждаха кадри от Стария площад.

— Предпочитам да умра като нея, вместо да гледам безучастно как загиват невинни хора.

Още преди да е видял какво сочи вещицата, косъмчетата по тила на Хънт настръхнаха. Сякаш знаеше какво се вижда на екрана.

Брайс препускаше по улиците с коженото яке на Даника, с меч в едната ръка и пистолет в другата.

Не бягаше от опасността, а към нея.

Крещеше нещо отново и отново. Деклан запрехвърля на екрана кадрите от последователните камери по улицата, за да я проследи.

— Мисля, че мога да пусна звука и да изолирам гласа й от страничния шум — каза той по-скоро на себе си.

След малко виковете й отекнаха из залата.

— Влизайте в убежищата!

Залягаше, сечеше с меча, стреляше. Движеше се, все едно цял живот бе тренирала с Помощната гвардия.

— Влизайте веднага! — изрева, завъртайки се да стреля по един крилат демон, притулил следобедното слънце, чиято златиста светлина сякаш се подиграваше с кървавата сцена.

Съществото изпищя и се сгромоляса в една странична уличка. Пръстите на Деклан отново захвърчаха по клавиатурата, за да я проследи с камерите.

— Накъде е тръгнала, по дяволите? — зачуди се Фурия.

Брайс продължаваше да бяга. Да стреля. Без нито веднъж да пропусне целта си.

Хънт огледа околността и осъзна накъде се е запътила.