Дом на пръст и кръв

Косата й се рееше над главата й. Около тялото й се издигаха камъчета и отломки от земята, сякаш гравитацията бе спряла да съществува.

Светлината в шепите й беше толкова ослепителна, че караше всичко наоколо да изглежда сиво и черно. Тя отвори бавно очи и кехлибарените им ириси пламнаха като първите девствени лъчи на зората. Устните й се извиха в топла и тайнствена усмивка.

Тя вдигна очи към портата, извисяваща се над нея. Светлината между ръцете й лумна още по-силно.

Рун падна на колене.

— Аз съм Брайс Куинлан — обяви тя на портата, на черната дупка в нея, на Ада отвъд. Гласът й беше ведър, изпълнен с мъдрост. — Наследница на рода Звезделф.

Подът се изплъзна изпод краката на Хънт, когато светлината между ръцете й, звездата, която бе извлякла от разбитото си сърце, грейна ярко като слънцето.

Даника стоеше на колене върху асфалта, сключила ръце зад подгизналата си от кръв коса. Двете огнестрелни рани в крака й бяха спрели да кървят, но Брайс знаеше, че куршумите са заклещени в бедрото й. Не се и съмняваше, че в тази поза болката е нетърпима.

— Тъпа курва — изплю насреща й змийският метаморф, отваряйки патронника на пистолета си със страховита ловкост.

Патроните скоро щяха да са в ръката му — веднага щом съучастникът му ги намереше, пистолетът щеше да е зареден.

Агонията в ранената ръка на Брайс беше по-малката й грижа. Всичко беше малка грижа в сравнение с пистолета насреща й.

Мотоциклетът пушеше на десетина метра от тях, а пушката беше изхвръкнала още по-надалеч в сухия шубрак. Камионът бръмчеше на празен ход и скоро втрещените от страх животни в товарното му отделение щяха да отпътуват кой знае накъде.

Бяха се провалили. Смахнатата им спасителна операция се беше провалила.

Карамелените очи на Даника срещнаха тези на метаморфа. Водачът на контрабандната групировка. Този, заради когото се беше стигнало дотук, след като високоскоростната престрелка свърши зле за тях. Даника караше мотора, хванала Брайс през единия крак, за да я задържи, докато се прицелваше с пушката. Брайс успя да извади от играта двете коли, пълни със също толкова противни метаморфи, участващи в зверското малтретиране и продажбата на животните. Вече наближаваха препускащия камион, когато змията пред тях успя да простреля гумите на мотоциклета им.

Той се преобърна и Даника реагира с вълча скорост, обгръщайки Брайс със собственото си тяло, за да поеме удара.

Съдраната й кожа и фрактурата в таза бяха резултат от това.

— Брайс — прошепна Даника. Вече плачеше, осъзнала колосалния им провал. — Брайс, обичам те. И съжалявам.

Брайс поклати глава.

— Не съжалявай — отвърна й искрено.

Съучастникът на змийския метаморф пристигна с патроните. Дрънченето им, докато ги зареждаше в пистолета, отекна в костите й.

— Обичам те, Брайс — прорида отново Даника.

Думите се разляха като вълна помежду им. Разсякоха сърцето на Брайс.

— Обичам те — каза отново Даника.

За пръв път изричаше тези думи. За пръв път през четирите им години в колежа. И Брайс знаеше, че не ги е казвала на друг. Дори на Сабин.

Особено на Сабин.

Брайс загледа как сълзите се търкалят по гордото, свирепо лице на Даника. И една ключалка се отвори в сърцето й. В душата й.

— Затвори очи, Даника — каза й тихо.

Даника просто се взираше в нея.

Единствено заради нея. Единствено заради Даника беше готова да го направи, да поеме риска.

Чакълът около Брайс затрепери. И се заиздига във въздуха.

Даника ококори очи. Косата на Брайс се зарея над главата й като под вода. Като в космоса.

Змийският метаморф зареди и последния патрон и насочи пистолета към лицето на Даника. Партньорът му се подсмихна на крачка зад него.

Сключила поглед с този на Даника, Брайс повтори:

— Даника, затвори очи.

Разтреперана, приятелката й се подчини. Стисна клепачи.

Метаморфът вдигна предпазителя, без дори да надникне към Брайс и камъчетата, надигащи се около нея.

— Да, най-добре затвори очи, долна…

Брайс избухна. Бяла, ослепителна светлина изригна от тялото, от онова тайно място в сърцето й.

Право към очите на метаморфа. Той изпищя и задращи лицето си. Брайс скочи, пламтяща като слънцето.

Забравила болката, вкопчи две ръце в китката му. И я изви, докато метаморфът не пусна пистолета в отворената й длан. С още едно движение го метна по гръб на асфалта.

И изстреля патрона, предвиден за Даника, право в сърцето му.

Съучастникът му крещеше, паднал на колене, и дращеше очите си. Брайс стреля отново.

Крясъците секнаха.