Читаем Дом на пръст и кръв полностью

Дом на пръст и кръв

Сърцето на Хънт запрепуска още по-силно, като я видя да спира на една пресечка от портата, скривайки се в ниша до близкото убежище. Уличната лампа я обливаше в първосвет, когато плъзна гръб по стената и седна на тротоара, хванала хлабаво меча в едната си ръка.

Хънт познаваше тази поза, този ъгъл на главата.

На войник, оцелял след тежка битка. Изтощен и решил да си даде един момент, един последен момент, за да събере сили преди крайния сблъсък.

Хънт се озъби срещу екрана:

— Ставай, Брайс!

Рун клатеше глава с пребледняло от страх лице. Есенния крал мълчеше. Гледаше безучастно дъщеря си на картината, която Деклан отвори на главния екран.

Брайс извади телефона си. Ръцете й трепереха толкова силно, че едва го задържа. Набра номер и го вдигна до ухото си. Хънт знаеше какво вижда. Последния й шанс да се сбогува с родителите си, с близките си.

В конферентната зала се разнесе тихо звънене. От масата в центъра й. Хънт надникна към Джесиба, но нейният телефон беше тъмен. Този на Рун също. Всички потънаха в мълчание, когато Сандриел извади телефон от джоба си. Беше телефонът на Хънт.

— Дай му го — каза тихо Рун.

Сандриел се поколеба, загледана в екрана.

— Дай му шибания телефон — нареди й Данаан.

За огромно смайване Сандриел се подчини. И Хънт вдигна с разтреперани ръце.

— Брайс?

Изцъклените й очи се виждаха дори на картината от камерата.

— Хънт? — програчи тя. — Мислех… Мислех, че ще се включи гласова поща.

— Пристига помощ, Брайс.

Суровият ужас по лицето й, докато наблюдаваше как последната слънчева светлина се изцежда от небето, направо го съкруши.

— Не… Не, вече ще е късно.

— Напротив. А сега трябва да станеш, Брайс. Да се скриеш на някое безопасно място. Недей да ходиш при портата.

Тя прехапа разтрепераната си долна устна.

— Още е отворена.

— Върви в апартамента си и стой там, докато не дойде помощ.

Заповедта му прогони паническия страх от изражението й и го замени със самообладание. Съсредоточеност. Добре.

— Хънт, искам да се обадиш на майка ми.

— Не започвай с тези мисли.

— Искам да се обадиш на майка ми — повтори тихо Брайс. — Да й кажеш, че я обичам и че дължа всичко на нея. На силата, смелостта и обичта й. И че съжалявам за всички глупости, които направих.

— Престани.

— Кажи на баща ми. — прошепна тя и Есенния крал се напрегна, надникна назад към Хънт. — Кажи на Рандъл — поясни Брайс, — че с гордост го наричах свой баща. Че само него имах за такъв.

Хънт можеше да се закълне, че нещо като срам пробяга през лицето на Есенния крал.

— Брайс, трябва веднага да си намериш безопасно скривалище — настоя умолително той.

Тя не го послуша.

— Кажи на Фурия, че съжалявам, задето я излъгах. Че рано или късно щях да й споделя истината. — Наемната убийца в другия край на залата вече ронеше сълзи. — Кажи на Хвойна. — Гласът й пресекна. — Че съм й благодарна за… онази нощ на покрива. — Тя преглътна вопъла, надигнал се в гърлото й. — Кажи й, че вече знам защо ми попречи да скоча. За да стигна дотук, да помогна днес.

Сърцето му сякаш се разцепи. Дори не беше подозирал, че й е било чак толкова тежко.

Ако съдеше по сломеното изражение на Рун, брат й също не бе знаел.

— Кажи на Рун, че му прощавам — продължи Брайс, наново разтреперана.

По лицето на принца рукнаха сълзи.

— Отдавна му простих — допълни Брайс. — Просто не знаех как да му го кажа. Съжалявам, че скрих истината и от него, но го направих, защото го обичам и не исках да му отнема нищо ценно. Той винаги ще е по-добрият от двама ни.

Агонията по лицето на Рун отстъпи място на недоумение.

Хънт не можеше да понесе нито дума повече.

— Брайс, моля те.

— Хънт. — Целият свят затихна. — Чаках те.

— Брайс, сладурче, просто се прибери в апартамента и ми дай само час да...

— Не — прошепна тя, затваряйки очи. И сложи ръка на гърдите си. Върху сърцето си. — Чаках те тук.

Тогава вече и Хънт не успя да сдържи сълзите си.

— И аз те чаках.

Тя се усмихна, макар и през плач.

— Моля те — подхвана отново Хънт. — Умолявам те, Брайс. Бягай. Преди още чудовища да са влезли през портата.

Брайс отвори очи и стана на крака в прииждащата нощ. Обърна се към портата надолу по улицата.

— Прощавам ти за онези глупости със синта. За всичко. Вече нямат значение.