Дом на пръст и кръв

Нокът, чието тяло не понасяше атмосферата, се спусна под водната повърхност, а платформата спря и затвори достъпа му до клетката.

— Мамка му! — пророни Фурия, потривайки с разтреперани ръце лицето си. — Мамка му!

Брайс се спусна към безжизнения Сиринкс и попита Лехаба:

— Някакъв резултат?

— Не, той…

Брайс започна да му прилага сърдечен масаж, опряла два пръста в центъра на подгизналите му гърди. Затвори челюстите му и го обдиша през ноздрите. И отново. И отново, и отново.

Не говореше. Не се молеше на боговете, докато се мъчеше да съживи химерата.

На прозореца с кадри от камера в другия край на библиотеката вратата на банята се разтапяше от магията на Мика. Брайс трябваше да се маха оттам. Да избяга, иначе щеше да свърши на купчина строшени кости.

Тя обаче остана на мястото си. Продължи да се бори за живота на Сиринкс.

— Можем ли да говорим през интеркома? — попита Рун Деклан и Джесиба. — Да се свържем оттук? — Той посочи единия екран. — Трябва да й кажем да се маха веднага.

Джесиба отговори тихо, с пепеляво лице:

— Връзката е еднопосочна.

Брайс продължаваше със сърдечния масаж. От мократа й коса се стичаше вода, а кожата й синееше на светлината от аквариума и й придаваше вид на труп. По гърба й, прекъснат само от черния й спортен сутиен, се спускаше Рогът.

Дори да се измъкнеше от галерията, да надживееше действието на синта, Мика щеше…

Сиринкс се загърчи, бълвайки вода. Брайс простена с облекчение и го обърна настрани, за да изкашля всичко. Конвулсиите продължиха и химерата повърна вода отново, докато се бореше за всяка глътка въздух.

Лехаба беше довлачила една блуза от бюрото на долния етаж. Подаде й я и Брайс бързо се преоблече, после вдигна немощния Сиринкс на ръце и опита да се изправи.

Но изпъшка от болка и едва не изпусна химерата. От крака й шурна кръв във водата.

Съсредоточен върху раната в главата й, Хънт не беше забелязал кога нокът е раздрал прасеца й — кървавата плът се виждаше през разпрания й клин, все още незараснала. Чудовището явно беше забило нокти чак до костта й, щом раната беше толкова дълбока, че дори синтът още не я беше затворил.

— Трябва да бягаме — каза тя. — Веднага. Преди да се е измъкнал.

Без да изчака отговора на Лехаба, стана някак на крака и вдигна Сиринкс със себе си.

Куцаше тежко. И се движеше толкова бавно, толкова бавно към стълбището.

Вратата на банята отново се нажежи до червено — Мика се опитваше да я разтопи.

Брайс дишаше учестено през зъби и от устните й излизаше контролирано съскане с всяка стъпка. Мъчеше се да овладее болката, която синтът още не беше облекчил. Да мъкне със съдрания си крак петнайсеткилограмова химера по стълби.

Пулсираща светлина обгръщаше вратата на банята; от пролуките около нея хвърчаха искри. Брайс стигна до нивото на библиотеката и още на първата крачка към стълбището, водещо до изложбената зала, изскимтя.

— Остави я — изръмжа Есенния крал. — Остави химерата.

Хънт знаеше още преди тя да направи следващата си крачка, че никога не би оставила Сиринкс. Че предпочиташе архангелът да одере кожата на гърба й, вместо да изостави приятеля си.

И очевидно Лехаба също го знаеше.

Брайс беше изкачила една трета от стълбището, отдалечавайки се бавно от пръскащата искри врата на банята, когато осъзна, че Лехаба не я следва.

Тя спря, заслепена от болката в прасеца й, която дори синтът не успяваше да разсее, и се обърна към дъното на стълбището.

— Забрави книгите, Лехаба — примоли се на огнената феичка.

Ако оцелееха, щеше да убие Джесиба, задето беше вселила такъв страх в сърцето й. Щеше да я убие.

Но Лехаба не помръдна от мястото си.

— Лехаба — изрече името й като заповед Брайс.

Феичката пророни тъжно:

— Няма да успееш навреме, Биби.

Брайс направи още крачка нагоре и болката възпламени прасеца й. Всяко движение отваряше отново и отново раната, докато синтът се бореше да я запечати. Преди да разкъса здравия й разум. Тя преглътна писъка си и каза:

— Трябва да опитаме.

— Не ние — прошепна Лехаба. — Ти.

— Недей — програчи Брайс с пресеклив глас.

— Трябва — отвърна Лехаба. — Магията на книгата няма да го задържи още дълго. Ще ти спечеля малко време.

Брайс продължи нагоре, стиснала зъби.

— Ще се справим. Ще се измъкнем заедно…

— Не.

Когато Брайс погледна назад, Лехаба й се усмихна топло. Все още в дъното на стълбището.

— Искам да го направя за теб, Биби. И за Сиринкс.

Брайс не можа да сдържи вопъла, който се изтръгна от гърлото й.

— Свободна си, Лехаба.

Думите й се разляха като вълна из библиотеката, преда да добави през сълзи:

— Миналата седмица откупих свободата ти от Джесиба. Документите са в бюрото ми. Исках да те изненадам с парти по случая. — Вратата на банята започна да се огъва. Брайс проплака: — Откупих те от нея и те освобождавам, Лехаба.

Усмивката на феичката не трепна.

— Знам — каза тя. — Надникнах в чекмеджето.

И въпреки страшилището, което всеки момент можеше да ги нападне, Брайс се засмя, преди да подхване отново:

— Не служиш на никого, не е нужно да го правиш. Свободна си.

Лехаба все пак остана на мястото си.