Дом на пръст и кръв

Мика се появи над нея. Тя протегна ръка към рафта. Изтръпналите й пръсти се плъзнаха по заглавията. „Божественото число“, „Живите мъртви“, „Книга на диханията“, „Многоликата кралица“.

Сиринкс се мяташе във водата, бореше се с всички сили.

Мика изпрати кълбо нажежен до бяло огън в гърба й. В Рога.

Тя изкрещя, макар че огънят не я изгори — мастилото го погълна. Изпълни я първична мощ, а пламъците се превърнаха в лед и запукаха в кръвта й като плаващи ледници.

Въздухът наоколо сякаш се всмука в себе си, свиваше се все повече и повече…

Докато не изригна в помитаща вълна. Брайс изрева. Скрежът във вените й закипя, обгръщайки я в огнена агония. На мецанина нещо стъклено се пръсна. А после — нищо.

Нищо. Тя остана да трепери на пода, с разтърсвано ту от ледени, ту от прогарящи спазми тяло.

Мика се огледа. И зачака.

Брайс едва дишаше, тръпнеше в очакване да се отвори портал, да се появи дупка към друг свят. Но не стана нищо.

През очите на Мика пробяга разочарование.

— Интересно — процеди той.

Тази дума й казваше достатъчно: щеше да опита отново. И отново. Нямаше значение дали е жива, или сама се е разкъсала на парчета. Тялото й и в двата случая щеше да съдържа мастилото с Рога — самия Рог. Ако трябваше, щеше да вземе със себе си трупа й и да пробва, докато не намери начин да отвори портал.

Брайс бе прозряла истината броени часове след като кристалосът я нападна на пристанището. Докато се гледаше в огледалото, започна да подозира, че татуировката на гърба й не просто е изписана с непозната азбука, а изобщо не е изписана с азбука. Не и такава от Мидгард. Отново прегледа местата, които Даника бе посетила през последната седмица от живота си, и осъзна, че не бяха проверили само студиото за татуировки. После се сети, че веднага след като свали амулета от шията си, демонът я нападна. Както нападна Хънт в парка — след като беше пипал якето на Даника в галерията, което беше оставило по ръцете му мириса на Даника, пропит с този на Рога.

Брайс протегна ръка, съпротивявайки се на силата на Мика. Пръстите й докоснаха гръбчето на тъмнолилава книга.

Сиринкс, Сиринкс, Сиринкс…

— Май ще е по-ефективно, ако изрежа Рога от теб — рече тихо Мика. Един нож се измъкна с металическо жужене от ножницата на бедрото му. — Боя се, че ще боли.

Единият й пръст се закачи за долния ръб на лилавото гръбче. Моля те.

Но книгата не помръдваше. Мика коленичи над нея.

Моля те — замоли се Брайс на книгата. — Моля те.

Тя се плъзна към пръстите й.

Брайс я изтръгна от рафта и я разгърна.

От страниците й рукна зеленикава светлина. Право към гърдите на Мика.

И го изстреля назад през библиотеката, директно към отворения вход на банята.

Лехаба го чакаше в сянката на вратата с малка книга в ръце. Отвори я и избликът на сила от страниците й затръшна вратата.

Магията на книгата засъска по нея, запечатвайки я плътно. Заключвайки архангела вътре.

Рун не се беше събудил сутринта с нагласата да гледа смъртта на сестра си.

А баща му… Баща му наблюдаваше безмълвно ужаса пред очите им.

Брайс полежа няколко секунди на стъпалата, вперила поглед във вратата на банята, докато раната в крака й се затваряше сама.

Сигурно мисълта, че беше заключила полубог в банята, щеше да се стори на Рун смешна, ако не беше толкова уплашен за нея.

Измъчен глас изръмжа зад него:

— Помогни й.

Хънт. Мускулите по врата му изпъкваха, борейки се с хватката на Сандриел. И Аталар наистина се взираше в архангелката, като повтори:

— Помогни й.

Металната врата на банята, макар и запечатана от силата на книгата, нямаше да задържи Мика задълго. Най-много няколко минути. А синтът в тялото на Брайс… Колко ли й оставаше, преди да се разкъса на кървави парчета?

Лехаба тъкмо се спускаше към Брайс, когато Хънт изръмжа отново на Сандриел:

— Върви да го спреш.

Но дори с архангелска скорост полетът щеше да й отнеме час. С хеликоптер се стигаше за трийсет минути.

Сандриел затегна хватката си около врата на Хънт и той захриптя.

— Това е територия на Мика. Нямам право да се меся в неговите дела.

Аталар все пак успя да изрече с пламтящи очи:

— Да… Ти… Го… Начукам…

Всички триарии приковаха смъртоносното си внимание в Хънт. На него обаче не му пукаше, защото Брайс казваше задъхано на Лехаба:

— Пусни хранилката на аквариума.

Голямата рана в бедрото й най-сетне се беше затворила от действието на синта. Брайс скочи на крака и побягна.

Вратата на банята се разтресе. Без дори да погледне назад, Брайс се спусна, накуцвайки, към стълбището на аквариума. Грабна един нож от пода. Ножа на Мика.

Рун си напомни да диша, гледайки как Брайс откъсва ивица от съдраната си тениска и я връзва около бедрото си като импровизирана ножница.

Деклан увеличи прозореца на камерата, насочена към малката клетка върху аквариума, през чийто решетъчен под се плискаше водата. Квадратният отвор с еднометрови страни в средата разкриваше мътния сумрак отдолу и малката платформа за хранене, закачена на верига за капака на аквариума. Лехаба се рееше над контролния панел.