Дом на пръст и кръв

Запълзя към входната врата през дрънчащи късчета стъкло. Студена мощ пулсираше по върховете на пръстите й.

Хвана дръжката и се набра по нея, за да стане. Отвори вратата и я посрещна златистата светлина на късния следобед.

Но не излезе през нея.

Не за това й беше спечелила време Лехаба.

Хънт знаеше, че Лехаба е умряла на място, угаснала е като факла, потопена в кофа с вода.

Приливната вълна изхвърли нока на мецанина, където съществото се замята, давейки се от въздуха, който разяждаше кожата му.

Водата се изля толкова яростно, че дори блъсна Мика обратно в банята.

Хънт просто гледаше смаяно. Огнената феичка я нямаше вече.

— Мамка му! — прошепна Рун.

— Къде е Брайс? — попита Фурия.

Главният етаж на галерията беше празен. Входната врата зееше отворена, но…

— Проклятие! — пророни Флин.

Брайс препускаше нагоре по стълбите към кабинета на Джесиба. Само благодарение на синта постигаше такава скорост. Само наркотик като него можеше да потисне напълно болката. И здравия разум.

Като влезе в кабинета, остави Сиринкс на пода и прескочи бюрото. За да стигне до разглобената пушка, закачена на стената над него.

Богоубиеца.

— Ще го убие — прошепна Рун. — Ще го убие заради онова, което е причинил на Даника и глутницата.

Преди синтът да я надвие, Брайс щеше да поднесе на приятелите си този последен дар. Последните моменти на разсъдъка си. На живота си.

Сабин мълчеше, но трепереше неудържимо.

Коленете на Хънт се подкосиха. Не можеше да гледа. Нямаше да гледа.

Мощта на Мика протътна в библиотеката. И му отвори път през водата.

Брайс свали от стената четирите части на Богоубиеца и ги хвърли на бюрото. Отключи вратата на сейфа, извади отвътре малко стъклено флаконче и изпи съдържанието му — вероятно някакъв еликсир или друг наркотик. Кой знае какво държеше магьосницата там? Накрая извади тънък златен патрон.

Беше дълъг петнайсетина сантиметра и от едната му страна беше гравиран ухилен крилат череп. От другата — две простички думи:

Memento mori.

Помни, че си смъртен. Думи, които сега звучаха повече като обещание, отколкото като дискретно напомняне от мозайка в Месарския пазар.

Брайс захапа патрона и си придърпа първата част от разглобената пушка. Съедини я с втората.

Мика вече се изкачваше по стълбището като същинско олицетворение на смъртта.

Брайс се завъртя към останалия без стъкло вътрешен прозорец. Протегна рязко ръка и третата част от пушката — цевта — долетя от бюрото право в отворената й длан, носена от магията, с която се беше сдобила благодарение на синта във вените си. Само с няколко движения щракна цевта на мястото й.

Хукна към строшения прозорец, придърпвайки с невидим вятър и последната част от пушката, стиснала златния куршум в зъби.

Хънт за пръв път виждаше някой да сглобява оръжие, без дори да го погледне и докато тичаше към целта си. Сякаш го беше правила хиляда пъти.

Наистина го беше правила, припомни си Хънт.

Беше я отгледал Рандъл Силаго. И легендарният снайперист я беше обучил добре.

Брайс щракна и последната част, зареждайки патрона в движение. Спря се пред открития прозорец, падна на колене и опря Богоубиеца в едното си рамо.

Отне й две секунди да се прицели, да издиша, за да уравновеси тялото си — и Хънт знаеше, че те са от Лехаба. За тях беше дала живота си огнената феичка. Това беше предложила на приятелката си и Брайс ги беше приела с разбиране.

Нямаше шанс да избяга. Никой не можеше да избяга от Мика.

Лехаба й беше подарила двете допълнителни секунди, необходими да убие архангел.

Мика избухна от желязната врата — метал, вграден в дървената ламперия на галерията. И се завъртя към отворената входна врата. Към капана, който Брайс му заложи, като я отвори.

За да не погледне нагоре. За да няма време дори да надникне към нея, преди пръстът й да натисне спусъка.

И Брайс изстреля златния куршум право в шибаната глава на архангела.

81

Времето се изкриви и се разтегна.

Хънт имаше отчетливо усещане, че пада назад, въпреки че беше опрял гръб в стената и нито мускул от тялото му не трепваше.

Кафето в чашата на близката маса започна да се надига постепенно на една страна.

Смъртта на архангел, на световна сила, имаше отзвук във времето и пространството. Една секунда можеше да се проточи цял час. Ден. Година.

Затова Хънт видя всичко. Видя безумно бавните движения на всички в залата, вълната от съвършен шок, възмущението на Сандриел, побелялото от недоумение лице на Полукс, ужаса на Рун…

Куршумът на Богоубиеца още дълбаеше в черепа на Мика. Още пробиваше като свредел кост и мозък, влачейки времето след себе си.

Брайс се изправи пред строшения прозорец в кабинета. С меч в двете ръце.

Мечът на Даника — явно го беше оставила в галерията в последния ден от живота си. И Брайс сигурно го беше скрила в кабинета на Джесиба, където бе стоял през последните две години. Хънт забеляза всяка подробност от изражението на Сабин, как зениците й се разшириха и златистата й коса се люшна на една страна, когато залитна при вида на изчезналата семейна реликва…