Дом на пръст и кръв

— Нокът не го напада — проплака огнената феичка. — Сири не помръдва, мъртъв е…

Брайс коленичи и завдишва бързи дълбоки глътки въздух. Бързо, бързо, бързо.

— Какво прави? — попита кралица Хипаксия.

— Диша учестено, за да напълни дробовете си с въздух — отговори тихо Тарион.

— Брайс — подхвана умолително Лехаба. — Той е.

Но Брайс пое последна, дълбока глътка въздух и се гмурна в аквариума.

Право към бърлогата на нока. Хранилката се спусна заедно с нея, развивайки веригата си в мрачните води, и докато я подминаваше, Брайс вкопчи пръсти в железните брънки, устремена надолу, надолу, все по-надолу.

Брайс не владееше магия. Не притежаваше ванирска сила, нито безсмъртие. Нямаше какво да я предпази от нока в аквариума; нито от архангела, който всеки момент щеше да разбие вратата на банята. Нито от синта, който щеше да я унищожи, дори другите й двама врагове да не успееха.

Сестра му — безразсъдната му луда сестра — помисли си Рун, знаеше всичко това, но все пак се бе хвърлила да спаси приятелчето си.

— Това е Изпитанието й — пророни Флин. — Това е шибаното й Изпитание.

79

Мразовитата вода заплашваше да изтръгне и малкото въздух от дробовете й.

Брайс не си позволяваше да мисли за вкочаняващия студ, за остатъчната болка в заздравелия й крак, за двете чудовища в библиотеката с нея. Поне едното беше затворено в банята.

Но другото…

Брайс се съсредоточи в Сиринкс; нямаше да допусне ужасът да я превземе, да ограби малкото й останал въздух.

Нямаше да се примири. Нито за миг.

Като достигна безжизненото тяло на химерата, дробовете й вече горяха, гърдите й се стягаха болезнено. Тя повлече Сиринкс обратно към хранилката, към спасителното въже, което щеше да я измъкне от водата, от нока. Сграбчи веригата и платформата се заиздига обратно към повърхността.

Със свити дробове качи Сиринкс върху нея, докато веригата ги теглеше нагоре, нагоре.

Нокът се устреми към тях от сенките на каменистото дъно. Вече се усмихваше.

Бе знаел, че Брайс ще дойде за химерата. От седмици ги наблюдаваше в библиотеката.

Платформата изплува на повърхността заедно с Брайс и тя загълта жадно от сладкия животоспасяващ въздух, прехвърляйки Сиринкс в клетката.

— Сърдечен масаж.

Ноктести ръце се обвиха в раздираща хватка около глезените й и я дръпнаха надолу. Челото й се блъсна в металния ръб на платформата и ледената вода отново я обгърна.

Хънт гледаше без дъх как нокът удря Брайс в стената на аквариума с такава сила, че стъклото се пропука.

Сблъсъкът я изтръгна от безсъзнанието след удара в челото тъкмо когато чудовището щракна челюсти към лицето й.

Брайс се дръпна наляво, но ноктите му се впиха в плътта на раменете й. Тя посегна към ножа, привързан за бедрото й…

Нокът го грабна от ръцете й и го захвърли в тъмната водя.

Край. Ето така щеше да умре. Не от ръката на Мика, а разкъсана на парчета от нока.

И Хънт не можеше да направи нищо, нищо, нищо, когато съществото пак отвори челюсти срещу лицето й.

Брайс отново се измъкна. И този път не посегна към скрито оръжие, а избра друг вид атака.

Заби десния си юмрук ниско в корема на нока — и бръкна в почти невидимата гънка под него. Всичко се случи толкова бързо, че Хънт почти не разбра какво е направила. Докато не завъртя китката си и нокът не се изви от болка.

Стисна толкова силно топките на съществото, че от устата й заизвираха мехурчета.

Всички мъже в конферентната зала изтръпнаха.

Нокът я освободи и се спусна към дъното. А Брайс само това и чакаше. Доплува обратно до спуканото стъкло, опря крака в него и се изтласка към откритата вода.

Раната в главата й оставяше кървава диря, въпреки че синтът я затваряше бавно и не й позволяваше отново да загуби съзнание.

Лехаба пак спусна платформата. Спасителното й въже. Брайс заплува като делфин към нея, протегнала ръце пред себе си. С всяко вълнообразно движение от челото й извираше кръв на спирали.

Нокът се беше съвзел — и гледаше озъбено плуващата жена от каменистото си дъно. Ярост като разтопен метал проблясваше в мътните му очи.

— Плувай, Брайс — изръмжа Тарион. — Не поглеждай назад.

Платформата стигна до най-ниската си точка. Брайс плуваше към нея със стиснати зъби. Сигурно с мъка се сдържаше да не поеме вода в дробовете си.

Хайде — молеше се Хънт. — Хайде.

Тя вкопчи пръсти в пода на платформата. Докопа се до ръба. Нокът се устреми към нея от дълбините с пламнало от смъртоносна ярост кошмарно лице.

— Не спирай, Брайс — обади се и Фурия Акстър.

Брайс не спря. Заизкачва се с ръце по издигащата се верига, борейки се за всеки метър към повърхността.

Оставаха й само три, когато нокът достигна основата на хранилката.

Два, когато съществото се изстреля нагоре по веригата след нея.

Брайс се показа над повърхността и вдиша рязко, докато ръцете и продължаваха да драпат по веригата, да я теглят нагоре, нагоре…

Измъкна се от водата до гърди. До корем. Накрая извади и краката си.

Ръцете на нока изскочиха след нея.

Но Брайс се беше откъснала от обсега му. И вече гълташе въздух, ръсейки капки вода през решетъчния под. От раната на главата й не оставаше дори белег.